в деня на детето

в деня на детето ми се иска да се извиня на моите деца и на всички деца тук, че не всичко, което виждат навън е такова, каквото ми се иска да е и не всичко, което чуват е такова, каквото е добре да чуват. но децата чуват и виждат, това, което сме им направили да е тяхна среда, в която да растат

преди време Томи ме попита „мамо, защо България не е богата държава, като Германия, например“ … отговорих му набързо с резервния винаги отговор „ох … много е сложно …“

после, един ден си дойде от училище ужасен, негови съученици гледали телевизия, където казали, че след 20 години тук щели да живеят само цигани и те всички решили, че ще емигрират поради това …

следващата тема, коментирана в училище бе, че българите били най-нещастната нация … пак тема от новините по телевизията, гледана от другите деца …

не само в деня на детето искам да вдъхна увереност на моите деца, на децата, родени тук, че това място не е по-лошо от останалите, че и тук хората са нормални, дишат, работят, обичат се, щастливи са

не само в деня на детето искам да знам, че децата ни растат тук не с мисълта как ще навършат 14-16-18 и ще емигрират

не само в деня на детето искам децата ми и техните приятели и приятелите на техните приятели да приемат различията, да са толерантни, любопитни, устремени, уверени, свободни от догми, предразсъдъци и заблуди, принадлежащи на други времена и поколения

ето така в деня на детето.

детските недетски книги

обръщайки се назад към детството ми се иска да си припомня любимите ми тогава книги. ясно е – Малкото голямо четене, на Денис 10-те най-важни книги, мнението на Томи, че не бива да му натрапвам своите любими книги, защото те сега звучат неактуално …

и мислейки си много по темата разбрах, че всъщност сега харесвам тези детски книги, а вероятно тогава съм мислила другояче. въпреки това ето моите 5 любими детски недетски книги, които може би трябва вече да не си дете, за да разбереш и заобичаш напълно. но които със сигурност е добре да препрочитаме от време на време, за да сме повече себе си.

Малкият принц. Твърде вероятно повечето, дори всички деца да не разбират точно историята. Днес я изучават във втори-трети клас, но наистина им остава неразбираема. А е безкрайно красива. Но това наистина малко трябва да порастеш, за да го видиш.

Алиса в страната на чудесата. Да, децата я харесват. И да, всички обичат Алиса! Забавна е. Има и прекрасно филмче на Дисни от преди години. Но много повече виждаш от цялата история, различните заигравки и случки малко по-късно, не като дете.

Мечо Пух. Естествено, Мечо Пух е номер едно детски герой. Дори и след намесата на Дисни. Предполагам някои биха казали – заради Дисни. Някои дори докрай остават вдетинени и в захлас от него. Но и историите на Пух, нищо че са забавни, на моменти са повече за родителите, отколкото за децата.

Ние, врабчетата на Радичков. Родната класика. Харесвана донякъде от децата, но родителите са тези, които са истински влюбени във врабчовите истории и Драги ми господине.

Пет приказки и въобще Валери Петров. Родната класика. Приказки, идеални за по-малките деца и най-вече за родителите им. Безпрекословно светиня. За децата във 2-3 клас, когато се изучава, които вече са на Хари Потър и Пърси Джаксън – може би леко скучна. Трябва им време да открият красотата на словото. Ще стане при тези, които продължат да четат. И да мислят.

изпускам ли нещо? а твоите детски недетски книги кои са?

децата и агресията – колко си ужасен!

майка и дете в мол-а, то яде кфц, тя седи и го чака. леко си говорят. двамата са добре облечени, спокойни и изглеждат симпатични. по едно време майката се развиква на детето, повишава доста тона, защото е посипало храна по пода и завършва с „колко си ужасен!“. потрес.

не разбирам родители, които обиждат децата си. още повече – на висок глас на публично място. жал ми е за тези хора. и за децата им. защото утре и те така ще викат на децата си. и на останалите хора.

каквото и да направи детето – не може да е ужасно. ужасно го виждаме ние и реагираме ужасно. а после – съвременните деца били агресивни. агресивни са съвременните родители. обществото е агресивно. не децата.

за бога хора, не обиждайте децата си!

имат ли децата (ни) права

всички са чували за „конвенция за правата на детето“, но знаете ли какво съдържа тя? а дали децата ни знаят какви права имат? понякога се чудя дали и Държавата знае, че в т. 4 на въпросната конвенция пише, че „Държавите трябва да правят тези права достъпни за децата“

друга любима точка е 18: „двамата родители споделят отговорността за отглеждането на децата …“

мда, а 23 „Децата с физически и умствени увреждания трябва да получават специализирана грижа и подкрепа, за да могат да водят пълноценен и независим живот.“ тук вече навлизаме в едни дълбоки води.

е, ако вие не знаете кои са правата на децата, а имате деца. ако децата ви не знаят правата си – ето тук сме ги публикували прекрасно илюстрирани в книжка, предоставена любезно от Unicef. за децата има и конкурс за рисунка или есе по темата.


за всеки родител неговото дете е истински гений

„Чудна работа са родителите. Даже ако тяхното чадо е най-противният малък навлек, за когото ви идва наум, те пак продължават да мислят, че той или тя е същинско чудо на чудесата.

Някои бащи и майки стигат дори още по-далече. Те са така заслепени от обожание, че накрая започват да откриват в отрочето си чертите на истински гений.

Е, в края на краищата, в това няма нищо чак толкова лощо. Просто така е устроен светът.“

Матилда, Роалд Дал

три месеца ваканция е твърде много

p7210082

ваканцията у нас е между 10 и 15 седмици, т.е. между два месеца и половина (за най-големите) и потчи четири месеца (за първолаците и подготвителен). мда, това си е чист кошмар за родителите …

мисля си, че това ваканцията от три месеца е нагласена така във времето, в което учениците ги водеха на бригади да помагат – една лятна бригада от 1 месец, бам и една есенна от 1 месец бам и хайде, ваканцията свърши …

днес чувам много хора казват, че децата им цяла ваканция са пред компютъра и/или телевизора

алтернативата е

при баба на село, за който си има (търпеливаи гостоприемна) баба, със село, а и ако детето иска да ходи (често не иска, защото там го чака скука), но при баба за колко – за месец максимум, после на всички ще им дойде нанагорно,

лагери – ето това е нещо прекрасно – децата порастват много бързо на лагера, отделят се от дома, стават самостоятелни, общуват с приятелите си дълго, говорят си страшни неща, забавляват се безкрайно! лагери, лагери, ама колко – стандартно училищните или други лагери са по седмица до 10 дена, седмица – една от 15! ок, нека успеем да си позволим 2 или 3 лагера – прави 3 седмици от 15,

с мама и татко на почивка – прекрасно, ама стандартно те имат 2 до 3 седмици отпуск, да кажем 3 от 15,

работа – тук усещам как половината от вас сбърчиха вежди, ама как детенцето ми ще работи, друга част си казват – ама това е наказуемо, я агенцията за закрила на детето да направи нещо! … аз мисля, че е в рамките не само на приемливото, но на задължителното. в Исландия, например, мои приятели в детството си ходели „на бригада“ да работят по цяло лято във ферма, което не им е попречило днес да са учени и университетски преподаватели, за там било норма децата да работят лятото, а и ваканцията е макс 6 до 8 седмици, не 15 …; моя приятека тук в София изпрати дъщеря си да помага в един офис – прекрасен начин да покажеш на един тийнейджър коло трудно се изкарват парите за новите кецки, за дисциплиниране и уплътняване на времето, което иначе ще е пред монитора или из моловете; Томи ходеше да помага в плод-зеленчука наблизо, да реди зеленчуци, да мете, да обслужва клиенти, доколкото може, плащахме му ние – по левче на час, до два часа на ден – беше ентусиазиран, а и събра пари за първата си китара 🙂 е, не говоря за 15 седмици (от 15) работа, но за 2-3-4 седмици мисля че е ОК, жалко, че по родното законодателство е толкова трудно това да се случи (легално).

и така – прости сметки в идеалния случай ако можем да имаме от всичко по малко – 4 седмици при баба, 3 седмици на лагер, 3 седмици с мама и татко на почивка, 3 седмици работа – що-годе ги докарахме до 13, а останалите – едва -две за подготовка за новата учебна година да ги оставим 🙂 и все пак – 15 са твърде много. време е да ги преосмислим.

рисунка: Томи, от конния лагер тази година

писах още по темата: децата и ваканцията

местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂