След Зулейха отваря очи очаквах с голям интерес да прочета следващия роман на Гузел Яхина. И никак не изненадващо – историята от романа Деца мои ме грабна и поведе из вълните на голямата река Волга.
Романът е много приказен – като руска вълшебна приказка, която лъкатуши бавно като реката, повлича, люшка, забавлява, замисля, разплаква. Като фон, но движещ се, плашещ, жив е всичко случващо се в Русия в периода от Великата революция до след края на Втората световна война.
Бах е учител в Половожко село на руски германци. И животът му е подреден и ясен до идването на събития, които променят живота му радикално, невъзвратимо. Реката, ябълките и ябълковите дървета, писането и немските класици – мотиви, които преминават през целия сюжет и му вдъхват романтична нотка.
Наистина ми бе любопитно да открия повече за живота на малцинствата в Русия в този период, да науча някои детайли за историята, да се замисля за не лесния начин за оцеляване в тези предизвикателни времена, да усетя през красивия език на Гузел Яхина духа на Поволожието.
Намирам историята на романа Деца мои за красива, интригуваща и прекрасно разказана.
Чете се с лекота. Препоръчвам.
Преводът от руски е на Ася Григорова – чуден!
Корицата на Люба Халева също е много силна за този роман.
Браво и на Колибри за избора.
Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.
В интервю с Кремена от Колибри в АртКаст говорихме за тази книга също – чуйте за още щрихи.
Писах и за първия роман на Гузел Яхина Зулейха отваря очи.