Changing the Perception of Agriculture in Bulgaria: Casey Angelova at TEDxAUBG
това е видео от преди време. в него една чужденка говори за българското земеделие. говори с отношение. говори с любов.
за това колко се отдалечихме от корените си. за това как въртим едни пари. за това как опропастяваме земята си
до кога така? има ли път за промяна? ще можем ли да я случим? или е късно?
#оставка
охлювите са симпатични, бързи (въпреки, че всички мислят обратното) и доста лакоми, когато става дума за пресен разсад от тиквички или краставички. за момента установихме, че това са им любимите насаждения.
пролетта е влажна и за една нощ коренчето може да бъде изхрупано, особено след дъж или в росна сутрин.
издирих из различни места разни рецепти за справяне с казуса, за да не останем без зеленчук още в началото, поради олювата лакомия. естествени начини за битка с охлювите, в която те не умират, не биват убити, просто се оттеглат от тази конкретна зона в градината.
три естествени рецепти опитахме, ето ги:
пепел от дърва. идеалната битка с охлювите е почистването на печката или камината, в която са горели само дърва. поръсва се пепелта и дълго охлюв не се мярка.
черупки от яйца. отблъскват ги и действат добре. най-вече около Великден, когато човек ги има в изобилие.
разтвор от кафе. просто пихме кафе и с утайката, с малко вода поляхме в кръгче около коренчетата тиквички. действа.
ето така се справяме текущо с охлювите.
ще разказвам за разсада и разсаждането скоро.
съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак
онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва
говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават
но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент
почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе
подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите
мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него
в центъра на София, бул Витоша.
освен лъскави и чалга заведения има и по-нормални места, като био кафето към книжарница Гринуич.
в допълнение – минус 10% ако дойдеш с велосипед.
това радва. не 10-те процента. а идеята, че някой мисли в тази посока.
и никой да не казва, че нищо не се променя тук. променя се, но промяната идва бавно.
промяната идва с хората. хората правят промяната.
понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….
ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.
мда …
иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.
писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“
хората правят секс 350 часа годишно, а търсят къде да паркират 450 часа годишно. яко.
презентацията е отлежала, но стойностна. Любо Ноков за зелените идеи в маркетинга. 20-тина минути е. препоръчвам.
Юндола, юли 2011:
кило краве сирене домашно – 10 лв
кило кашкавал краве мляко – 12 лв
кило масло краве – 12 лв
бурканче сладко от горски малини, боровинки, бели череши, рачел – 4 лв
бурканче мариновани гъби – 5 лв
чашка пресни горски ягоди – 2 лв
чашка пресни горски боровинки – 2 лв
на пазарчето, както и из завоите до него се намират също и овче сирене, масло, кашкавал, билки, мед различни видове и още и още
повечето от продаващите са жени. гледат с надежда всеки новопоявил се и молят – „купи и от мен“.
хората в Родопите са скромни, отрудени, усмихнати, хубави, бедни, работливи, симпатични.
на хората в Родипите им е трудно да изкарват хляба си. защото няма много работа. предприятията, които не са затворили плащат ниски надници за много труд.
хората в Родопите живеят сред уникално красива природа
хората в Родопите имат шанс, мисля си, или поне ми се иска да вярвам – именно с това, което могат да произвеждат – вкусни, домашни, автентични храни. вероятно имат нужда само от малко помощ. знам, че светът е голям и спасение дебне от всякъде. знам, че има спасение и за Родопите.
от популярните родни храни доста са изключително (простете за грубия израз) гнусни. ето ги набързо. не, не мислете, че съм големия критикар, ултра крайна или перфектната домакиня, която по традиция готви всичко сама у дома, а не разчита на нищо купешко и готово, напротив, но има неща (други биха ги нарекли храни), които наистина е желателно (трябва) да се избягват:
– снежанката – най-вече мялкото в нея не е мляко, отделно Е-тата не са малко (оцветители, овкусители, стабилизатори, антиоксиданти, консерванти …), супер подозрителна храна за готова в кутийка, а е лесно и бързичко да се спретне една у дома;
– руската салата и всички други производни в кутийка – майонезата в нея, саламите, консерватни, оцветители и всякакви други Е-та и отново – лесни (относително) за домашно приготвяне с по-малко вредности;
– бозата – както наскоро се писа – трябва да я погребем, реално няма истинска боза, а нещо изкуствено подсладено, напъхано с минимум 5 Е-та;
– луканката – ой …
– шпековия, телешкия и сие – и пак ой, ой … дори да е по новите стандарти – далеч е от това, което е било преди, без Е-та, соев лецитин, много сол, странни мазнини, месо от подозрителен произход и т.н. …
– кремвиршите – мда, и те като предното …
– майонезата – леле, не мислете че има и грам общо с онази, която баба ви е разбивала сама;
– сладоледа – хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;
– шоколада и шоколадовите бонбони – соев лецитин, хидрогенирано масло, изкуствени подсладители и подобни;
– безалкохолните – аспартам и всякакви Е-та;
– дъвките – аспартам и всякакви Е-та;
– бисквитите, сладки, вафли, соленки пакетирани, солети, зрънчовци – вижте в колко от тях (почти 100%) има хидрогенирано масло, изкуствени подсладители, оцветители, Е-та и подобни;
– киселото мляко – в по-малка степен, особено след „затягането на коланите“ преди време; и все пак кисело от 5 стотинки, хора … няма нищо общо с киселото мляко по принцип.
аз ще си продължа темата, а ако те вълнува – Горичка правят форум Храна на 27-ми ноември 🙂
не че няма от къде да дойде вдъхновението на тема био-, но последните седмици доста се прошумя из медиите и за проверки на сирена и за палмово масло в сирената и какво ли още не. баща ми, който в свободното си време пише подобни смешки разсъждава на тема биомаркет тук. ето откъс:
„Имаме вече и БИО сирене, но още не е доказан съставът му. По въпроса работят химици и биолози, но участва и атомен физик.“
Follow