Ура за Мая и безопасните детски площадки! Когато търсиш отговори, ги намираш!

mt (1)
Мая Цанева е съосновател на Гражданската инициатива за безопасни детски площадки, която включва над 900 граждани. Мая е журналист на свободна практика и блогър. Заради важността на темата, отдадеността на Мая и защото е за общото благо – направихме това интервю.

Как и кога се зароди идеята за инициативата ви за безопасност на детските площадки?
Идеята за Гражданската инициатива за безопасни детски площадки се роди преди около година и половина. Тогава разбрах колко е трудно да получиш в срок адекватна информация за ремонта на детска площадка. Не съм първата с този проблем, но като човек, който се занимава с комуникации, съзрях възможност заедно със съмишленици да подобрим взаимодействието между гражданите и общинските, държавни институции, и най-вече да научим хората какви права и задължения имат, как могат да се грижат за площадките за игра. Всъщност се заех с предизвикателството заради градинката, където синът ми играе, но се учудих искрено, че само с един пост успях да събера достатъчно съмишленици, които искат и търсят начин за промяна. Тогава се събрахме със Стилияна, Деница, Таня, Цвети. Сега към ядрото на организацията се присъединиха и Доротея, Владимира, Юрий.

Лесно ли се намират съмишленици за тази кауза и какво постигнахте до момента?
И да, и не. Факт е, че бързо се събрахме достатъчно хора, за да стартираме. В същото време има голяма „спяща“ маса недоволни, които трудно се задействат или очакват друг да го направи. Редно е да кажа, че има и много обезверени граждани, които са се отказали. Но за година и половина успяхме да активизираме достатъчно будни хора и доброволци, които да пращат редовно сигнали, да търсят отговори настоятелно, да се грижат сами за площадките за игра. Гордеем се с доброволчеството в полза на площадките за игра, което задействахме.
Общинските власти ни познават добре като „майките“ и рядко срещаме отказ или нежелание за среща. В нашата общност има над 900 граждани, подкрепят ни сродни организации, медии.
По наша инициатива Столична община разработи подробна интерактивна карта на детските площадки, която за момента се ползва предимно от специалисти. Организираме доброволчески акции по почистване и обновяване на местата за игра с помощта на общината и дарители, създадохме и разпространяваме информационни материали. Компании ни търсят за развиване на корпоративна социална отговорност. От два месеца провеждаме обществени обсъждания за приоритетите на районите за изграждане и поддържане на площадките през 2018 г. Предстои скоро да се регистрираме официално и като неправителствена организация.

Има ли чуваемост и разбиране в институциите по темите за безопасността на децата на площадките или по-скоро има административно прехвърляне на отговорност? И в крайна сметка под чия опека са градинките и съоръженията за деца в междублоковите пространства?
Когато търсиш отговори, ги намираш. Инициативата стартира с търсене на дълго отлагани отговори и ги получихме. С раздвижването на гражданското общество по темата за градската среда, детските площадки се превърнаха в „горещ картоф“ за всички. Ние се оказахме в подходящото време да мотивираме и активизираме повече хора да питат за състоянието и безопасността на местата за игра. Като цяло Столична община ни чува, слуша и се опитва заедно с нас да промени ситуацията. Разбира се, има районни управи, които са пасивни, но има и проактивни.
Ние настояваме за единна общинска структура, която да се занимава с изграждането и поддържането на детските площадки. Сега за тях се грижат районите, дирекция „Зелена система“, някои градинки са общински, други- строени по евро проекти… Това възпрепятства взаимодействието с гражданите, които искат бързи отговори “на едно гише“. Разбира се, има Контактен център, както и няколко платформи за подаване на сигнали, но като цяло информацията и отговорите не са „на едно гише“.
В края на 2018 г. изтича срокът, до когато България трябва да приведе площадките в състояние по строги правила за безопасност. Но бюджетите за изграждане и поддържане на местата за игра и на междублоковите пространства са малки и общините наистина трудно избират коя да е първата в списъка за ремонти. Ние не искаме всички площадки да са еднакви, нито желаем старите площадки да изчезнат. Ако са безопасни за възрастта на децата, по-важно е да ги има, за да могат хлапетата да играят навън.
Но най-важното е да се развие диалог и взаимодействие между гражданите и институциите, за да може планирането, изграждането и поддържането на площадките да е наша обща отговорност. Има златни възможности, които чакат да бъдат оползотворени.

Какво планирате – как ще продължи тази битка?
Надяваме се да успеем да подготвим и представим промени в нормативната база на общинско и национално ниво на темата. Също така да привлечем съмишленици и от други градове, да ги вдъхновим и подкрепим. Ще продължим с доброволческите акции, за да превърнем площадките от общински в „наши“. Вярваме, че отговорността за това къде играят децата ни е споделена.

Какво си пожелаваш?
Мечтая да ме запомнят като Мая от Гражданската инициатива за безопасни детски площадки. Дотогава съм „Майката на детската площадка“.

За подробности: https://www.facebook.com/safeplayground.sofia/

в деня за безопасния Интернет

днес, 10- ти фервуари е Международният ден за безопасен Интернет, в чиято организация Az-deteto.com активно се включи за втора година

заедно с партньорите ни организирахме кръгла маса с работни групи от деца и родители, които дискутираха по въпроса как онлайн средата да е по-безопасна за децата; Симо и Боги от Стартер модерираха много майсторски двете групи и се получи ползотворна дискусия; основното като извод:

деца – говорете:  ако имате проблем, не само в нета, какъвто и да е – говорете с родителите си

родители – слушайте: чуйте, вслушвайте се в децата си

и от предните дискусии в Плевен и Пловдив и от миналата година работа по темата оставам с убеждението, че всеки прехвърля топката – институциите на семейството, семейството на училището, училището – медиите, те на институциите и т.н.; родителите като цяло ги е страх (от технологиите, компютрите, интернет, неуверени са) или нехаят; децата са на свобода и тъй като са деца, не знаят границата и я превръщат в слободия; снимат нарочно клипчета зловещи и бързат да ги качат във Vbox7 и да се хвалят; виновни в цялата работа – няма.

за разлика от бизнеса, който силно подкрепи кампанията (в лицето на Майкрософт, Евроком Кабел, трите мобилни оператора) Държавата в лицето на нейните многобройни инстанции отсъстваше, единствен Общественият съвет по безопасен Интернет бе представен в лицето на Георги Апостолов

медиите проявиха голям интерес, традиционно, тъй като в останалото време от годината малко се говори по темата; все още основно се търси сензация и черна статистика с броя на пострадалите; за жалост данни официални няма, но по думите на Георги Апостолов подобни инциденти у нас са по-малко в сравнение с из Европа, например

p.s. лично послание към господина, който си мънкаше под носа днес в залата – култура на поведение (и онлайн) се гради с години приказване, информиране, действия в позитивен прочит, които със сигурност не са толкова атрактивни като акция на НСБОП. за реалните действия срещу опасностите онлайн ако искате звъннете на г-н Явор Колев

детско порно, насилие, безопасност в Интернет

тази сутрин с Георги Апостолов от Съвета за безопасен Интернет гостувахме на Дарик радио и говорихме по темата за безопасния Интернет и детското насилие, които виждат по-широк бял свят през нет-а

говорихме за инкриминиране на виртуалното блудство, за педофилията, детското порно, за създаването му тук, за все по-честото „от деца към деца“, а не само от възрастни търсене, провокиране на подобно съдържание и още много се в този дух

за съжаление в студиото така и не дойдоха поканените представители на МВР и Агенцията за защита на детето – не ме учудва: за пореден път държавни институции отказват да застанат пред хората и кажат какво се случва. по-вероятно – защото нямат идея какво се случва

а междувременно децата (между 12 и 16 годишни) си снимат клипчета, правят специално режисирани училищни побоища, за да ги снимат с мобилните си телефони и ги качват онлайн, все по-често качват снимките си (хм, във вид, който родителите им едва ли биха одобрили) и търсят запознанства, вече не използват Интернет основно за сваляне на филми и музика, а за общуване, защото това им липсва

не казвам, че само Държавата е отговорна, родители и учители също не правим достатъчно, може би най-вече, защото децата са по-подготвени от нас, а нас ни е страх, страх ни е от Интернет и се надяваме, че като им забраним да сърфират или като сложим софтуер да следим с кого си чатят нещата ще се оправят; само че истината е, че само с контрол не става

дори в момента да нямаме големи проблеми с всичко това като общество – скоро ще имаме; но ако днес няма кой да обърне внимание на случващото се – утре може да е късно – за конкретните деца, а и за всички нас