Арменците в Силистра

IMG-8585

През месец май водих обучение по медийна грамотност в Регионална библиотека „Партений Павлович“ в град Силистра. Библиотекарите от района, които присъстваха на обучението, бяха изключително мили и гостоприемни. Когато разбраха, че съм арменка ми дадоха тази книга „Арменците в Силистра – минало и съвременност“ на Иван Занов и издействаха да отворят специално за мен арменската църква в Силистра, която се оказа най-старата арменска църква в България. Разгледах я и дълго си бъбрих с възрастния арменец, който сега се грижи за нея.

Пиша това, за да споделя, че ми стана много мило – и за книгата, и за възможността да посетя църквата, и от великолепното отношение от страна на дамите от библиотеката.

Книгата е малка, но изумително подробно разглежда историята на арменците в силистренския край, с много факти, имена, цифри. Авторът – Иван Занов явно е бил много интересен човек, с любопитство към темата и желание да се рови и изнамери по села и градове от околността кой, какво и как.

За самата църква – много е красива! Никак не е типична, вероятно защото е доста стара. И има защо да се посети и види.

Благодарна съм, че можах да се запозная с тези хора, книга и място.

Наследството на Орхан

IMG_6729

Наследството на Орхан на Алин Оханесян – Вася ми я даде, след като преди време гледахме двете Раната и изплакахме цяла кофа сълзи.

И отново сълзи, сълзи, сълзи. Незатворена рана от преди 100 години.

Семейството на Лусин и още хиляди арменски семейства разтурени, убити, преследвани, прогонени, прокудени, ограбени, обездушени, лишени от живот. Милион и половина арменци. Геноцид.

Историята на 15 годишната Лусин в опита й да спаси семейството си, в загубата на всички най-близки – баща, майка, сестра, брат. Убийства, изнасилвания, грабежи, бягство. За силата на духа и живота след толкова много смърт. За любовта, прошката към другите, прошката към себе си, силата да продължиш, да се бориш, да вярваш. За силата на любовта. За тежкото наследство, което рано или късно откриваме, че носим. Всички ние.

Чете се на един дъх. С много, много тъга в сърцето.

p.s. Може би една наистина силна корица би дала друг живот на тази книга. Тази далеч не грабва …

ще признае ли Обама арменския геноцид?

на фона на политическия цирк, който от ден на ден става по-пошъл и груб годишнината от Геноцида над арменците не бе на дневен ред, но връщам темата, защото попаднах на двуезичния блог, който Люси е започнала по темата – поздравления за нея!

Обама ще е наистина човекът, ако признае Геноцида. да видим.

апропо, България официално също още не го е признала. срам.

мнението ми за Геноцида – тук