сватби и поздравления

ок, първо ще са поздравленията и те са за
Елисавета и Дима
Дима и Елисавета в църквата

и за Ива и Мишо
Ива и Мишо

две сватбени тържества само в рамките на няколко дни!

защо сватбите днес правят впечатление – защото все по-малко хора се женят. замислих се колко от приятелите ни живеят на семейни начала, но не са женени официално и нямат подобни намерения

защо хората се женят все по-рядко? най-баналното е, защото струва скъпо, други смятат, че е излишно, трети намират цялата тази суета за прекалена и решават да си я спестят

най-чакащите този момент като че са родителите. те винаги плачат в този ден. едни – защото са дочакали и пречакали детето им да се реши на това, а други – защото детето им е прекалено младо и му е рано … но и да плачат и да не плачат – нещата си стават както им е писано да станат

любопитното в двете сватби от последните дни е, че си бяха истински хубави сватбени церемонии, нито досадни, нито смешни. за първи път присъствах на протестантска церемония, която по някакъв начин ме впечатли, може би най-вече със словото на свещеника

дадох си сметка освен това, че младоженците са хората, на които най-малко се дава думата на този ден – те имат да кажат по едно „да“ и да се целуват на „горчиво“, а свещеници, държавни служители в обредния дом, диджеи и кумове говорят през цялото време

ритуалът в обредния дом е ужасно банален, ако ще дамата, която го води да е с най-медния глас. при това не е мръднал грам от преди 10, 20 или дори 30 години. смятам трябва да има поне няколко сценария и „кратка“ и „разширена“ версии и двойката да си избира. крайно време е като в модерна държава да не е задължителен този начин на сключване на брак и само църковния да има същата тежест

при всички случаи от собствен опит знам, че независимо от обреди, церемонии, досадни дребни неща денят на сватбата е наистина прекрасен за всяка жена и трябва да си го изживее

е, младоженци, честито! много любов!

3 thoughts on “сватби и поздравления

  1. Има възможност просто да се подпишеш пред свидетели в гражданското, не е необходимо да се провежда РИТУАЛ. След това си прави официално църковно мероприятие, ако те влече.
    А според мен хората не се женят, защото законите са ни такива, че усложняват разделянето им (ако има такова).

  2. Видно е, че има нужда от нова церемония.
    Да препоръчам една изпитана, моята.
    11 минути. (единадесет минути)
    това, разбира се, е за девойките които не мечтаят за бели тоалети, изтръпнали крака от цял ден търчане, висене, танцуване и пр. шумотевица.
    Можех да си избера език, на който да протече.
    Искаха се два документа за цялата книжна патардия.
    Имаше опция да е на плажа (не, не се разписвах във Вегас )))
    Свидетелите бяха извикани от съседната стая.
    Носеха си и фотоапарат (да им завидиш на организационния талант в кризи)
    Двойката, таман минала през близкия бутик, си носеше шоколадовите бонбони, пръстените (с бутилка шампанско от златаря) и чувството за хумор. 45 минути по-късно вече бе на ферибота, за късата версия на меден месец. А, родата бе информирана в следващите 90 дни – надлежно и лично, с показване на документ.
    Различните религии не комуникират заедно, а и мениджъри не се женят в черква. Те ознаменуват деня със сделка – първата среща бе 2 часа по-късно, където манифестирахме с халки.
    Помня деня до секунди, макар че е вече 8 години назад (след тестов период от пет). Като всяко тайнство – бе екстра специален. Което е цялата идея зад упражнението. Родителите са имали свой ден, който да си помнят. Ако искат да им се повтори – да си подновят клетвите.
    За новите членове в клуба: горчиво))

  3. Да са живи и здрави младоженците!Много щастие им желая, макар да не ги познавам.
    –-
    Проблемът не е в ритуалите – дали са скучни или не, дали ги има или ги няма в цялата им пищност. Проблемът дори не е в това, дали някой някъде се разписва. Проблемът е в умението да споделяш битието (с всичките му приятни и недотам задължения) с някой друг.
    Трудното е да живееш с друг човек. Ако това не е юридически оформено, противно на общоприетото мнение, си мисля, че неопределеността прави съжителството по-несвободно, защото е по-неопределено. Средновековните богослови са казали, че не бракът разрушава любовта, а обратното. Но какво значение има дали бракът е юридически(респ. църковно) закрепен или не? Важното е как двама души успяват да съвместят живота си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *