признавам си, че в първите редове текстът ми се стори претенциозен. но имах нужда именно от подобно разтърсване. като тежко вино, чийто вкус в първия момент те шокира с богатството си, с дълбочината и тайнствеността. отпиваш бавно, за да удължиш удоволствието. и се чудиш защо до сега не си го намерил. от средата до края плаках. много.

ако не си чел Гари – време е. Вася, благодаря ти.

„не е достатъчно да сме нещастни поотделно, за да бъдем щастливи заедно. две безнадеждности, които се срещат, това може да е равно на една надежда, но то доказва единствено, че надеждата е способна на всичко …“

„как искаш хората да разпознават истинското от фалшивото, когато умират от самота? срещаш някого, опитваш да го направиш интересен, измисляш го изцяло, обличаш го от глава до пети в качества … когато вече не можете да се измисляте един-друг и настъпват скръбта, злобата, омразата, отломките …“

„човек живее само от онова, което не може да умре“

Follow