радвам се да поздравя един нов блог и един нов блогър, когото отдавна очаквах и исках да видя в нашите редици – Стефан Димитров с http://practicalpieces.com
Стефчо има богат опит в маркетинга и продажбите, разказвач е голям и още от сега виждам, че блогът му освен полезен, ще е и интересен не само за мен
хайде, да му е по вода на този блог! 🙂
за да започнеш бизнес ти трябва страст. истинска. такава, която да те върти на малкия си пръст седмици наред. такава, която да не те оставя на мира денем и нощем. такава, която да те кара да мислиш за идеята си постоянно. не само да мислиш, но и те кара да действаш.
ако я нямаш, точно толкова изпепеляваща, но и трайна, по-добре не се захващай.
отделно друга изключителна важна съставка към страстта, за да започнеш добре бизнеса си е вярната доза реализъм. реализмът е да си стъпил с два крака на земята, да си си начертал всичко в главата, да си изписал тефтер-два-три с идеи, със сметки, с варианти, възможности, слабости, задачи, хора, спънки, вратички, стрелкички, задрасквания, закръгляния, подчертавки и големи ОК.
ако я нямаш тази здравословна доза реализъм, по-добре не се захващай.
хайде, бягай ги търси страстта и реализма, виж колко са ти налични и действай, че не чака. давай.
заглавието трябваше да е важната роля на учителите по литература, но всъщност пишейки го осъзнах, че „по литература“ е излишно. учителите и всичко, което те правят (или не) за нашите деца (за нас) е от изключително значение.
писателят и театрален режисьор Петър Денчев и аз си говорихме днес за ролята на учителите по литература за вкуса на читателя. за страха на читателя да погледне критично, да пита, да преживее. много хора гледат на книгите през призмата на въпроса „какво чувства лирическият герой?“ или „какво иска да каже автора с това?“ – абсурдните въпроси, инфантилизиращи всяко произведение, както и всеки читател. цели поколения са/сме израстнали с тези въпроси. та притеснението, което си споделихме с Петър е, че все още има много учители по български език и литература, които са в този ритъм на 60-те.
от учителите идват не само знанията на децата ни, но и тяхното самочувствие на пълноценни хора, тяхното не сломено, а подхранено любопитство, тяхната жажда за новост.
искрено се надявам.
много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата.
радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ентусиазъм, без заплащане, но с любов и грижа подемат инициативи, работят безвъзмездно, помагат
така разбрах, че Сашо е бил през отпуската си доброволец няколко дена това лято на Атанасовското езеро, където са изграждали платформи и почиствали солници общо около 100 доброволци. wow! освен, че са помогнали, прекарали са си чудесно, а и са научили много. браво на БДЗП за всичко, което прави, включая, че успешно привлича доброволци!
другите, на които много се възхищавам са младежите от transformatori.net – хора, които не мрънкат, че това или онова не им харесва, а се хващат и с много доброволен труд трансформират градското пространство.
чух и за едни баби-доброволки, които ходили в детски домове и се занимавали с децата. чудно. и тук да вмъкна, че не мога да подкрепя предложението на Григор Гачев, когото изключително много уважавам, за заплащане на пенсионери – учители, знаещи хора, които да пишат на български за Wikipedia. Wikipedia е доброволчески проект, заплащането би го опорочило. и без заплащане тези хора, стига да имат желание, могат да помагат. виж, за обучението им може някой да даде пари.
миналата година разчитахме на доброволци в работата по конкурса БГ Сайт и останахме много доволни, защото освен, че свършихме работа, срещнахме интересни, любознателни, активни и готини хора. надявам се и тази година пак.
още няколко доброволчески акции се задават. дано повече хора ги подкрепят. ще се радвам.
хей, мисля че е добра идея да сме мили с хората.не защото утре може да се окажем в зависимост един от друг и да не искам да ти помогна, защото си се държал грубо с мен. не защото може да се окаже, че трябва да работим заедно, а ще имаме горчив привкус от миналото. не защото ще сме кисели и вместо да се усмихваме на вечеря ще псуваме света и ще се чудим защо е толкова лош.
вежливостта, добрият тон не костват много. а ни дават много. отварят врати, като с вълшебна пръчица. просто едно „моля“, една усмивка, едно „благодаря“. проста формула, която гарантира винаги успех. те са като бумеранг, който се връща, вдъхва кураж, помага.
добрите обноски – от важните неща, на които да научим децата си.
и тук вмъквам тежката артилерия – няколко мисли на Платон по темата:
Добрите хора нямат нужда от закон, който да им казва да са отговорни, докато лошите винаги намират начин да го заобиколят.
Всеки човек лесно може да нарани, но не всеки може да направи добро другиму.
ето какво получих, звучи забавно. скука няма
„Календарът е изготвен със съдействието на туристическите информационни центрове на общините в България и представя близо 30 събития с национално и международно значение. Сред тях се отличават по-нестандартните –
Follow