и аз за издателствата …

не мисля, че им е лесно. ама никак. може би на по-големите изглежда като да им е по-лесно, но не им е. не мисля, че хората купуват по-малко книги днес от преди 10 години. дори сигурно купуват повече. просто има много издателства и всеки опитва да оцелява. за да оцеляват издателствата трябва да избират и издават книги, които няма да залежават, а ще се купуват, по възможност като топъл хляб. от там идва единият проблем.

вторият проблем идва от минималните разходи, които издателите се стремят да направят за всяко издание. за родните писачи – мисля, че масовата практика е на автора да се дава 20% от коричната цена от тиража на книга, което е смешно малко (сметнете сами, при масов тираж за средна стока книга от бг автор между 500 и 1000). знам за случаи, в които преводът на текст пък се договаря за смешни стотинки. от там – ужасно качество на преводите. после много често (не съвсем винаги, за да сме честни) – ужасна корица, технически грешки, ужасна (тоалетна) хартия. следва да се отбележи, че има издателства с много добри преводи, прекрасни корици и държащи на книгата от а до я. малко са, но го има. и браво им.

третият проблем – може би най-значителният – разпространението. от приятели – издатели знам каква мъка е. обикалят да си разпространяват, после да си събират парите на порции. сложно, неефективно, унизително.

предполагам като се тегли чертата сметката на издателите се върти около нулата. е, сигурно е над, за да продължават да издават книги, сигурно едни заглавия спасяват други. вярно е, че се издават много книги у нас. дано се издават още повече.

та целият проблем е, че неуспявайки да намерят къде е проблемът, издателите на книги у нас се хващат за най-лесното и обвиняват Интернет, затварят читанки и вдигат шум. така и киното навремето – рита, рева против нета, видя, че с ритане и рев няма да стане и изкара Аватар да върне народа в салоните, после продължи 3д, за да ги задържи. може би в тази посока да се мисли, вместо да се затварят библиотеки.

децата и ваканцията

ваканцията – ей че хубаво, време за игри! но и кошмар за родителите, особено работещите. решенията?

на село при баба – класика. работи при около 70% от случаите. там на село хем има кой да се грижи за децата, да ги храни със здравословна храна, да им се радва, да тичат спокойно из улиците, по които няма толкова коли, забава и wow, ама за когото може!

у дома, т.е. пред компютъра или из улиците – суровата реалност за около 30% от случаите. родителите са на работа, а децата скиторят немили недраги, обикалят молове като кебабчийски котета, пушат из прихлупените околоблокови пространства, учат се едно-друго на хитрости и всякакви неща, скука и ууу!

чувам, че из Европата не е така:

  • първо никъде ваканцията не е 3 (три!)  месеца,
  • училищата организират ваканционни курсове, игри и забави,
  • библиотеките организират събития и обучения за децата,
  • общините финансират всякакви клубове и курсове, за да не оставят децата да скиторят из улиците,
  • спортните клубове са много активни в организирането на всякакви лагери и курсове,

искам подобни програми и у нас. няма нищо лошо децата да са на бабино гледане на село цяло лято, но не всички деца имат къде да отидат. а активната ваканция е по-добра струва ми се от всяка друга. слушах по националното радио тези дни човек от министерство на образованието разправяше, че осигурили на 30 000 деца отдиха на море това лято. човекът се хвалеше, а то за срам, едва 30 000 … както и да е.

търсят се, още сега, днес:

  • спортни клубове, проактивни, във всеки квартал,
  • читалища и библиотеки, работещи и лятото и приканящи дружелюбно децата при себе си,
  • места за обучение по езици, музикални инструменти, танци, приложни изкуства и рисуване, а защо не и по готварство за деца, компютри и всичко останало, което ще е интересно и полезно за децата

хей, детски клубове, спортни клубове, училища и библиотеки – покажете се!

моят град

KrasimiraPetrova

всъщност Пловдив не е моят град, София е моят град, но снимката на Красимира Петрова от виртуалната изложба на Kafene.bg по повод 3-тата година на сайта ми харесва много и затова я споделям с вас 🙂

добре е да обичаме своите градове. така те ще са по-красиви.

оказа се, че от всички 30 наградени снимки със Силвина сме си харесали една и съща – ето и нейния пост по темата 🙂