малко политика и малко феминизъм

не разбирам политиката, още по-малко разбирам политиците и най-малко – българските такива
но ето, че малко политика и малко феминизъм се прокрадват и в този блог през този пост по повод речта на Мишел Обама преди няколко дена – невероятна е и ако бих могла да си позволя – препоръчвам я на нашите политици настоящи и бъдещи

започна с брат си, разказа за баща си, майка си, своите дъщери, съпруга си и през семейството си въвлече личните мечти в Американската мечта, преминавайки през равните права за всички – жени и хора в неравностойно положение и общочовешките ценности като уважение и любов

и гледайки с възторг усмихнатата и уверена Мишел Обама да говори 17 минути прочувствено и силно убедително в подкрепа на своя съпруг Барак Обама си мисля за жените на родните политици и по-скоро за липсата им
изслушах 17 минути реч на жената на кандидат-презитент на САЩ, а не съм чула повече от дума-две или по-скоро изобщо не съм чувала, а само съм виждала (в редки случаи) половинките на нашите политици. а вие?

цялата реч на Мишел Обама тук

Орхан Памук с нов роман – Музей на невинността

Орхан Памук и корицата на новата му книга Музей на невинността - турско изданиепреди два дни в Турция (на турски) е излязла новата книга на Орхан ПамукМузей на невинността
авторът казва за нея, че е любовна история между богат мъж и негова бедна роднина, действието се развива в наши дни
Памук е работил върху историята в последните 10 години

последното, което прочетох от Орхан Памук  след погълнатите с нарастващ ентусиазъм Истанбул, Сняг и Името ми е Червен бе Бялата крепост, но не писах за нея тогава, защото – признавам си – не разбрах тази книга, прочетох я с желание, но не успях да вляза в нея, може би ми се стори много мъжка или не ми беше дошло време за нея и следва да я препрочета някога

очаквам Музей на невинността с нетърпение.