Павликени август 08

Павликени винаги ми е звучало като много симпатично име (особено след онази реклама) и бях истински любопитна да посетя града за първи път днес

Павликени има свой сайт – тук,  население малко над 28 000 души и се намира северно от Велико Търново
на влизане в града гордо стои табела „Селище с образцова организация на движението“!

градчето е спретнато и чисто, приятно оживено, като цяло спокойно, просторно, има няколко банки и поне четири банкомата

основната сграда е читалището, разположено на голям площад, с паментик антифашистки, а срещу тях – стария соц хотел и под него сладкарницата, в която сегашните баби и дядовци преди 40 години са си правили срещи предполагам на боза с толумбичка, за жалост сега стои само надписа, но пък е все още много красив

старата сладкарница

сградата на „Народно читалище“ прилича на мавзолей

Народно Читалище

паметникът е достолепен, може би леко бутафорен, навява за отдавна отминали времена, в които хората трябваше да се чувстват малки, незначителни на фона на могъщата съветска армия – освободителка

паметника

ето късче улично изкуство от Павликени, зографисано на една от наредените празни сергии в центъра

Цецо - рисунка на сергия

а тази къща преди може би 80 години е била истинска гордост за своите стопани, представям си радостт, с която са я съградили и живяли в нея поколения хора, а днес навява тъга

стара, но красива къща в центъра на Павликени

черноморие август 08

лястовички на Иракли

няколко щриха за морето ни, не много красиви:

. оси – след наблюдението, усетено остро и с ужилване, че Иракли е в оси обиколката из черноморието показа, че оси, макар и в далеч по-скромни количества не липсват на никой плаж, дори и реномираните
. много народ – дори на по-спокойните преди места като Иракли, Карадере, Камчия – навсякъде хора и то много, на официалните плажове направо гъмжи от народ
. мръсни плажове – фасове, остатъци от плодове, опаковки от сладолед, празни кутии от цигари, шишета са сред най-„невинните“ неща, които човек заварва на плажа – важи за почти всички плажове
. мръсна вода – това е ясно
. чалга музика – без коментар
. не добро обслужване – хм, мъка
. не добра храна – преди се славехме с добрата си храна, а сега почти навсякъде се предлага почти едно и също и като вид и като качество

плажът на Иракли

на фона на всичко това Варна ми се видя доста по-приветлив град – по-чиста от преди, с традиционно усмихнати и добре облечени хора, много млади хора
силно ме влечатлиха четири игрища в Аспарухово, нови, хубави, две за футбол, едно за баскет и едно за волейбол – бяха пълни и следобеда и късно вечерта, когато освен това бяха много добре осветени – истинско браво за това!
Аспаруховият мост и като цяло улиците на Варна също са добре осветени и приятни за разходка и по нощите
Варна (за разлика от София !!!) води с много точки напред и по наличието на доста добър и добре организиран детски кът в Морската градина, който съществува вече няколко години, но вече е наистина добре развит и поддържан

на снимките – Иракли – летящи наоколо хиляди лястовички компенсираха частично изживяванията с осите; и плажа в северната му част, в южната, където са разпънати палатките и по изказването на местен младеж „където се събира цялата сган на България“ (!) е доста по-населено