макар че днес на блог-кампа Комитата се опита да се представи за ченге, естествено никой не го взе на сериозно – нямаш вид на такъв ни най-малко, Коце 🙂

та по същество – не български, английски полицейски блог с голям и любопитен блогрол – The Policeman’s Blog (кредит: Елиза)

„A Journey into the mad, mad world of the British underclass and the Public sector, where nothing is too insane for it to be written down and copied in triplicate. VIEWS EXPRESSED PROBABLY DON’T REFLECT OFFICIAL POLICY. „This blog will do more to put people off calling the police than anything, other than actually calling the police.“

моля, ако има български полицай, който да има свой блог, ще се радвам да се видим 🙂

беше приятно, много хора на едно място, блогъри или хора, четящи блогове; топ блогъри, видни блогъри, елитни блогъри, по-обикновени блогъри, както и такива блогъри, които не ги четат (по техни данни) – всякакви имаше
първо говорихме за прословутата вече наредба 40, после Богомил поде мъдрата инициатива и покани всеки да се представи, което лично за мен бе много полезно и любопитно, защото не можех да разпозная всички

на снимката – Йовко говори за свободата, Санчо: „Интернет се роди като сърцевина на свободата“, така каза Йовко, а също, че „технологиите и законите трябва да са в полза на хората“; Ники Горчилов, Митко Аврамов, Нели Огнянова също се изказаха силно по темата

мен пък Йовковите думи ме върнаха в 1996-та и един инцидент с Интерпол, СУ/БАН и DAV, ама за това подробно друг път, споменах го и който беше там го е чул

колебаех се дали да го напиша тук, ама защо пък не – фирмата, в която работя ABC Design & Communication подпомогна финансово случването на блог камп-а и с това Богомил каза, че трябва да говорим, но не правихме презентация на това, колко сме велики, нямахме дори някакви стендери или банери, а малко водих дискусия на тема „корпоративни блогове и имат ли почва те у нас“; стана леко надприказване, ама все пак се случи, не останахме само в плоскостта „що е блог“, „как да печелим от блога си“, „аз съм велик блогър“, „кефя ви се хора, чета ви“; после започна частта с политическите блогове, но трябваше да тръгвам, вярвам е минала и тя добре

искрено се радвам, че се видях с доста хора, някои за първи път F2F, е, съжалявам, че не се видях с всички, с които исках – next time

браво че се случи, макар 2008 да е наистина късно, както се казва по-добре късно, отколкото никога

имаме още много път да извървим, да, но това е и оптимистично, нали 🙂