след Istanbul и Сняг ми дойде ред на Името ми е Червен

омаяна вече от Орхан Памук с предните четени неща имах завишени очаквания, които се оправдаха многократно

пленяващо целият текст е разказан от първо лице, но от много лица / неща – главният герой е различен във всяка глава, той е и Дяволът, и Кучето, и Дървото, и Убиецът и жертвата … и четейки виждаш света през очите и мислите на всеки един от тях, реалистично, без свян, в прав текст.

четох я бавно, така трябваше – модерен текст, който същевременно вплита като в сложна дантела история в историята, герои от фабулата с такива от митологията – wow! отново много линии, заплетени – естествено любов/и и омраза, завист, професионална и религиозна гордост, мисли за изкуството, мъдрост, много мъдрост

„Старите хератски майстори се стараеха да изобразяват света както го вижда Аллах и не се подписваха върху висунките си, за да скрият своята индивидуалност. А вие ще се подписвате, за да скриете отсъствието на индивидуалност.“

„Не мечтаеш ли, времето спира.“

дами и господа,

за мен е чест да кажа добре дошли сред блогърите на (още) двама от най-интересните хора, които познавам
Яна Петкова, която е от хипер малкото хора разбиращи толкова много много от вино у нас, а на партитата, които организира има най-божественото греяно вино ever
и
Андрей Велчев, който освен от любимите ми студенти е и омбдусман в НБУ, а и работим напоследък заедно
мисля, че и двамата ще имат да разказват, казват, показват любопитни неща, така че ще обогатят достойно родната блогосфера – е, хора, с две думи – добре дошли!