след като постоянно потъвам в някакви дни, които са отдавна минали, а все едно са вчера; след Ранобудното петленце и Дела и Документи

попадам днес случайно на записките си от ранните 90, когато съм чела „Корона от тръни“ на Стефан Груев; не знам дали бих препрочела книгата в днешния политически контекст, но тогава помня бе въздействаща за мен; както и да е, ето едни мъдри думи за носталгията и спомените:

„От историографска гледна точка носталгията си има своята стойност. Подбирайки образи и случки от невъзвратимото минало, носталгията служи като добър пазител на спомени. Тя ги съхранява ревниво и с любов, запазвайки живи не само фактите, но също и настроението, и цвета на епохата.“

„Всичко това е тъй живо в спомените ни, а от друга страна, обективно то вече не съществува никъде другаде.“

и като лек контрапункт на горното, а може би в негово допълнение няколко реда от Саймък, „Градът“:

„Минало няма. Не съществува никакво минало, ако не се смятат спомените, които прелитат на нощни криле в сянката на съзнанието. Няма минало, което да може да се достигне. Никакви фрески по стените на времето. Никаква кинолента, която би могъл да върнеш обратно и да видиш какво е било някога.“

тъжно, но истина.

макар че днес на блог-кампа Комитата се опита да се представи за ченге, естествено никой не го взе на сериозно – нямаш вид на такъв ни най-малко, Коце 🙂

та по същество – не български, английски полицейски блог с голям и любопитен блогрол – The Policeman’s Blog (кредит: Елиза)

„A Journey into the mad, mad world of the British underclass and the Public sector, where nothing is too insane for it to be written down and copied in triplicate. VIEWS EXPRESSED PROBABLY DON’T REFLECT OFFICIAL POLICY. „This blog will do more to put people off calling the police than anything, other than actually calling the police.“

моля, ако има български полицай, който да има свой блог, ще се радвам да се видим 🙂

беше приятно, много хора на едно място, блогъри или хора, четящи блогове; топ блогъри, видни блогъри, елитни блогъри, по-обикновени блогъри, както и такива блогъри, които не ги четат (по техни данни) – всякакви имаше
първо говорихме за прословутата вече наредба 40, после Богомил поде мъдрата инициатива и покани всеки да се представи, което лично за мен бе много полезно и любопитно, защото не можех да разпозная всички

на снимката – Йовко говори за свободата, Санчо: „Интернет се роди като сърцевина на свободата“, така каза Йовко, а също, че „технологиите и законите трябва да са в полза на хората“; Ники Горчилов, Митко Аврамов, Нели Огнянова също се изказаха силно по темата

мен пък Йовковите думи ме върнаха в 1996-та и един инцидент с Интерпол, СУ/БАН и DAV, ама за това подробно друг път, споменах го и който беше там го е чул

колебаех се дали да го напиша тук, ама защо пък не – фирмата, в която работя ABC Design & Communication подпомогна финансово случването на блог камп-а и с това Богомил каза, че трябва да говорим, но не правихме презентация на това, колко сме велики, нямахме дори някакви стендери или банери, а малко водих дискусия на тема „корпоративни блогове и имат ли почва те у нас“; стана леко надприказване, ама все пак се случи, не останахме само в плоскостта „що е блог“, „как да печелим от блога си“, „аз съм велик блогър“, „кефя ви се хора, чета ви“; после започна частта с политическите блогове, но трябваше да тръгвам, вярвам е минала и тя добре

искрено се радвам, че се видях с доста хора, някои за първи път F2F, е, съжалявам, че не се видях с всички, с които исках – next time

браво че се случи, макар 2008 да е наистина късно, както се казва по-добре късно, отколкото никога

имаме още много път да извървим, да, но това е и оптимистично, нали 🙂

тези дни из блогосферата се леят спомени и на мен малко ми трябва да си намеря повод и да се върна много назад във времето; седмицата беше тежка и така й отговарям – със спомени

Ранобудно петленце – така се наричаше детското, кратката приказка по Програма Хоризонт на Националното радио (първото от общо две по това време, второто – Христо Ботев), някъде края на 70-те, началото на 80-те; разказваха кратка приказка или стихче, беше в 7 без 10, започваше с едно кукуригане на петленце; очаквах го и го слушах всяка суртин в ранното си детство – първите класове в училище, гледах вече да съм се измила, да закусвам, настанена до огромното радио в кухнята и да слушам …

България – Дела и документи бе другото нещо, което изплува от спомените ми днес; излъчваше се ако не ме лъже паметта след новините в 7 сутрин, в рамките на 3 до 5 минути, отново по Програма Хоризонт; започваше с патриотична песен, след което с патетичен глас се разказваше за случки или личности, свързани с конкретната дата; понякога ги слушах, след което тръгвах за училище за 7.25 в клас …

ако още не сте се подписали за Рила, моля, направете го тук

казват, че трябват 70 000 гласа, според мен няма да са излишни и още, така че, кажи и своето мнение по темата, само с няколко клика, пък може и да остане природа, когато децата ни станат колкото нас, евентуално …

съжалявам за лошото качество на снимката

и все пак, ако ви трябват билбордове, outdoor, web design, сувенири, транспортна реклама, прес реклама, медийна реклама, печатница, дигитален експресен печат, професионален дизайн и предпечат, да знаете координатите на фирмата

животът е такава енигма – заслужава този безсмислен пост, а и моментът със снимката бе як
може да не става ясно, но това са има няма четири чифта маратонки, провисени на жици над един път в Младост, може би са на врабчетата, живеещи на съседното дърво; или са на няколко литнали боси за по-приятно младежа; или наблизо има скрита камера и чака някой да се набере и да ги прибере; или някоя яка мацка, живееща на девети етаж е изхвърлила току що гаджето си сосе парцалите и просто това е част от инвентара му; други предположения?!

от седмица чака да ви го поднеса, но сега е подходящият момент, relax and listen …

ето, клик тук – !title Reprev – Cover My Valentine

след Istanbul и Сняг ми дойде ред на Името ми е Червен

омаяна вече от Орхан Памук с предните четени неща имах завишени очаквания, които се оправдаха многократно

пленяващо целият текст е разказан от първо лице, но от много лица / неща – главният герой е различен във всяка глава, той е и Дяволът, и Кучето, и Дървото, и Убиецът и жертвата … и четейки виждаш света през очите и мислите на всеки един от тях, реалистично, без свян, в прав текст.

четох я бавно, така трябваше – модерен текст, който същевременно вплита като в сложна дантела история в историята, герои от фабулата с такива от митологията – wow! отново много линии, заплетени – естествено любов/и и омраза, завист, професионална и религиозна гордост, мисли за изкуството, мъдрост, много мъдрост

„Старите хератски майстори се стараеха да изобразяват света както го вижда Аллах и не се подписваха върху висунките си, за да скрият своята индивидуалност. А вие ще се подписвате, за да скриете отсъствието на индивидуалност.“

„Не мечтаеш ли, времето спира.“