и аз съм го казвала, признавам си – „Българска работа“ и от сорта, но понякога направо се вбесявам като го чуя (прочета) – бааа, а къде е като хората?

къде няма ненормални, некорумпирани държавници? – човешко е, властта ояжда, бъркаш ли в меда не може да не се оближеш; къде няма „други“ причини да се случват нещата?

да, със сигурност в София не е чисто, но съм виждала такива свинщини и по улиците (централни и не само), в метрото и на Париж, и на Виена и къде ли не

да, със сигурност тук вършим нещата в последния момент, понякога през пръсти, но всеки, който е работил поне по един чужд проект знае, че и навън е така
да, у нас понякога нещата се случват по незнайни за обикновените хора причини, по „други“ от очакваните или публични правила, но повярвайте – това е така навсякъде

навсякъде има и добри и недобри хора, навсякъде интелигентните са само определен (малък) процент от всички (и слава богу!), навсякъде има и талантливи и просто обикновени хора, и мързеливи и работохолици, и клошари и джебчии;

е, има неща, които са си по-специфични за България, но по този същия начин всяко друго място под Слънцето си има своя специфика

да считаме, че тук не сме като хората (и другата теза, че целия свестен български народ вече се е изнесъл и тук е останал боклука, но за това – друг път) – еееее… то бива бива ама така не става – това е нещо като „национален комплекс“, не че и други нации / народи го нямат, но … надявам се все по-радко да го чувам

дано не звучи като – нашата кочинка, най-хубавата кочинка на света; и в сартъровски стил, дори сега тече подобна кампания на някоя банка за моя успех; това е моята страна, живея тук, това е съзнателен избор, работя тук и не смятам, че правя нещата, живота, страната си не като хората!

и извън горното: източните мъдрости винаги са ме съблазнявали. Днес попаднах на това: „Желаещият да живее има три цели: познание, любов и богатство.“ Съблазнително е началото: „желаещият да живее“; <цялото тук>