Кратко бягство в бъдещето с крими елементи типично в стила на Несбьо – това е Островът с плъховете.
Оригинален сюжет, доста преплетени линии, реализъм до болка, любопитни герои и ситуации. Хубаво четиво за уикенд, особено за любителите на жанра и автора. Препоръчвам.
Четох още от Несбьо и писах в блога за
Тази книга и доста други си купих от любимата ми Книжарница зад ъгъла.
След Жажда и Хлебарките очаквах много от следващия роман на Ю Несбьо, но няма да скрия, че към Макбет нямаше как да имам още по-високи очаквания. Защото Макбет е по-специален роман – част от проекта за модерен прочит на Шекспир Hogarth Shakespeare.
През 2018-та издателство Hogarth Press кани известни съвременни автори да направят свой прочит на Шекспирови текстове. Виждате на картинката и на сайта на проекта 8-те подбрани автора и заглавия. От тях на български Емас издават в поредицата си Крими Макбет.
Е, класика е това. Знаем, че Ю Несбьо е майстор на добрите истории, заплетени и облечени по великолепен начин. Да, и страшни. В Макбет го виждаме като автор в пълния му блясък. Историята е футуристична, но човекът е все така оплетен в собствените си страхове, а борбата, както винаги, е между доброто и злото. Един роман в стил ноар, с много поетичност на фона на мрачния сюжет. 500 страници, които се четат на един дъх.
А за който още не чел – после идват и Жажда и Хлебарките.
Жажда на Ю Несбьо – за любителите на модерното криминале и на Несбьо в частност тази история си е истински подарък. В типичния за автора стил и с прекрасния, неуморим, прозорлив Хари Хуле в центъра Жажда ни отвежда в многопластова история, динамично и модерно разказана, в която дори към средата да сте се досетили кой е убиецът, до край ви е интересно да прочетете развръзката.
Обемна, но се чете бързо. И все пак – серия зловещи убийства, човек не може трудно да я остави 🙂 Да, има вампиристки теории въвлечени, но вампири (за разочарование на някои с повече фокус по темата) – няма!
Разбира се отвъд сенките, капаните, психясалите учен и пациенти, кървавите убийства, желязната логика и други железни атрибути си намерих и други малки детайли, който правят и четенето и книгата допълнително привлекателна. Като например заигравката с Харуки Мураками и неговото бягане („За какво говоря, когато говоря за бягането“), Хари си разсъждава по книгата. В допълнение Хари тренира със свободни тежести (Уха!), както и Мона До, криминалната журналистка, която следи случая. В двата цитата по-долу още от забежките, които ме заиграха.
„Закачловността на новата икономика в контраст с мрачната сериозност на отминалия трудов живот, в който минимализмът беше средство за икономисване, а не естетически идеал.“
„Медиите вече не поставят изисквания към професионалната компетентност на журналистите си, просто защото на никого не му трябват компетентни журналисти. В новото медийно общество, където злободневните клюкиза знаменитости заемат все по-широка ниша, ролята на журналиста е сведена до ролята на клюкар в големия град.“
Хареса ми преводът на Ева Кънева. Корицата на Живко Петров също ми допада.
Follow