след първата и втората част, излишно е да казвам, че я очаквах с голямо нетърпение и я изгълтах за два дена. уау.

както се и очакваше, в края нашите герои се измъкнаха от 1Q84-та и заживяха вероятно щастливо, в очакване на своето бебе. но колкото и монотонна да изглежда от една страна историята (все пак от средата на втората част Аомаме стои почти до края само в апартамента си и не излиза) – динамична е, наситена, изпълваща. и може би доста женска (май и други считат Мураками за женски автор). това с човечетата си остана загадка. вероятно ще научим повече за тях в четвърта част. но тържеството на любовта над самотата си е класика, която оправдава всички лупинги на писателското въображение.

трилогията ми хареса много. чакам още Мураками. мерси на Колибри.