деца извън шаблона

IMG_7112

държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …

ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи

държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!

но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора

в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене

„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца