Добавено лято на Евгени Черепов

10378сред голямото количество издавани български автори все по-често започват да се срещат наистина добри. само за последните месеци прочетох няколко впечатляващи текста. ето и следващата изненада.

добавено лято е роман, който ме грабна за гърлото и не ме остави до края. върна ме далеч в детството, в милите, топли и уютни дни на безгрижни игри до късно вечер, на пакости и смях, на влюбвания и трепети. не, не прекали с това, защото през цялото време действието прекрачва твърдо и в настоящето.

поредния текст за емигрант, завръщащ се. но в идеално недосадна, дори напротив, добра интерпретация на темата. за завръщането и спомените, за обичта към града, твоето място, твоето дърво, в чиито клони като дете си чел Пипи, твоите улици, твоето училище. и страха, страховете от детството, които са завинаги.

добавено лято ме разтърси, разплака, умили, натъжи, замисли. и ми хареса много. мисля, че ще ти хареса и на теб.

„можеше да си позволи малко безделие, моментно отпускане сред роден въздух, контролирано приключение, което на порции да убива и възражда в поносим вид така дълго таената носталгия“

„с вглеждането навън оставаш сам. няма нужда да бързаш, да полагаш усилия, да се стремиш. влакът те носи със скорост, която не зависи от теб. просто се отпускаш и примиряваш. изолираш се от ежедневието, стигаш до себе си. осъзнаваш задъхването на живота, който може би не е твой. тих преврат на подтисканите емоции, които в този момент са съзрели възможността да поживеят. учудваш се, че ежедневно пренебрегваш кой си. не помниш кога за последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка. обещаваш си да се върнеш към това. обещаваш си да бъдеш онзи, който навремето мечтаеше. и се отпускаш на прозореца, оставяш се на този шарен и красив филм“

браво на Сиела за поредното добро попадение. и на Евгени браво, наистина добър текст

още за книгата – в Kafene.bg