всякакви статистики се подмятат, че сме сред най-нещастните нации по света. склонна съм да се съглася – има някакъв силен фатализъм у нас като цяло, чувство за малкост, малоценност, фокус върху собственото нещастие и нищожество. май в това се крият доста от проблемите ни

нещастните хора не се грижат за себе си, нещастните нации – също

нещастните хора не обичат, а мразят. затова вместо да садят градинки с цветя, тъпчат тези на съседа или изхвърлят фасове през балкона

нещастните хора си намират повод да са нещастни във всичко – ако вали се вайкат че вали, ако е тъмно, вместо за запалят свещ или да преброят звездите опищяват света какво нещастие ги е сполетяло като е паднала нощта

тук си мислим, че парите правят щастието и липсата им ни прави нещастни

позивитните и обичащи хора са и по-щастливи. вероятно щастието им се крие в малки лудости от сорта да наблюдават как мравките подреждат мравуняка си, снимат сърца из улиците, подаряват книга на непознат или други симпатични жестове

любопитно, че сред най-щастливите нации са кубинците. в доста по-мизерно състояние от нас, но пък с лежерен подход към живота

какво мислиш? променя ли се тази нещастност или се увеличава, според теб, в последните години?

на мен лично ми е тъжно и понякога досадно да гледам фатално нещастни хора постоянно и по много на ден. а на теб?

don’t worry, be happy, човече

виж и симпатичната лекция на Румен Бистанджиев за това как интимността влияе на живота ти, любовта, която ти е нужна и за да си здрав на форум Здраве на Горичка. завършва с думите: любовта е здраве и здравето е любов

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто

„- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме – по-добър готвач, отколкото съм си представял.

– Да, много впечатляващо.

– И по същият начин – животът ни носи повече щастие, отколкото сме си мечтали. Трябва само да се обучим как да го търсим“

хиляда години молитви. Июн Ли

„Щастието е единственото нещо, което човек може да раздава без да притежава“

сигурно защото пролетта прощъпули и из блоговете се намърда някак естествено темата за щастието. основно ме спря Пипи от Вила Вилекула, която попита кой ни учи да бъдем щастливи

ясно е, че имаме тук в нашите ширини страх от това да сме щастливи или да споделяме публично, че сме щастливи. страх да не го загубим това щастие.

но учим ли се и можем ли въобще да бъдем щастливи? семейството – твърде заето, училището – мъчилище, работата – тормоз. все силни клишета от нашето ежедневие, които допълнени с разни битовизми като ужасният градски транспорт, небивалата мръсотия, зейналите дупки по улиците, тъпите политици и т.н. и т.н. теоретично напълно игнорира възможността дори за мъничко щастие в цялата тази грозота.

сигурно всичко трябва да започне в семейството. приказката за лека нощ, игра с децата, вместо телевизия, разходка в парка, хванати за ръце или спонтанен пикник в гората, или в по-американски стил – поне 5 целувки на ден, поне 5 пъти на ден кажи обичам те на някого, когото наистина обичаш, free hugs, обади се на майка ти дори и без повод, а защо не и подари цвете на съседката ей така, направи кекс и изнеси на децата от площадката

може би трябва да продължи и в училище – науката като магия, книгите като вълшебство, задачите като яка игра, а междучасията – за житейска мъдрост, споделена от приятели-учители с приятели-ученици

не е толкова трудно, а?

ако сме по-щастливи (дори и без да си го признаваме):

• ще сме по-усмихнати;
• ще сме по-действени, по-решителни и по-продуктивни
• ще сме по-творчески
• а вероятно и по-добри

май си заслужава да се пробваме поне?

–

мда, наскоро писах и за нещастните ни държавни служители и как виждаш света – зависи само от теб и по-преди – успехът в наше време

задължително прочети и съвет за повече усмивки

нека този пост е за малкият Мартин, който се роди днес, с пожелание да расте усмихнат и щастлив сред щастливи хора!

от Айн Ранд за финал:

„Чувстваше, че може да прости всичко на всекиго, защото щастието беше най-сигурното средство за пречистване … Хората бяха толкова жадни да видят радостта, колкото винаги е бил и самият той – за миг на облегчение от сивия товар на страданието, което изглеждаше така необяснимо и ненужно. Никога не беше успял да проумее защи хората трябва да са нещастни.“

–

последно и от 2008

Поли ме покани в тази блог-игра и се включвам, без да знам ще ги докарам ли именно 6 нещата, които ми носят малки радости или ще пропусна някои важни. няма да каня нататък, любопитно ми да узная за всеки по още нещо, който желае да сподели е поканен да се включи

• времето с децата, когато ги гледам как се смеят, как играят, как заспиват;
• първото кафе сутрин и всяко следващо кафе винаги и по всяко време на деня;
• времето с поредната безкрайно интересна книга, сладостта от всеки ред, напрежението в последните страници, преди да я завърша, минутите веднага след като я затворя прочетена;
• шофирането, най-вече когато карам сама и без да бързам, без значение от посока, задръствания и каквото и да е друго на пътя;
• да редя камъчета едно върху друго на плажа; да варя сладко от ягоди или вишни; миризмата на току-що опечения сладкиш или козунак, който съм загърнала в кърпа; времето във всяка уютна книжарница, с разгръщането на книга след книга; леката разходка навън след пролетен дъжд, сред падащите шарени есенни листа в парка или по първия сняг