Галина Лачева: смелост за съпротива и готовност да се учим от грешките си

12106790_10153648532957605_1398052315674980048_n

Най-смелите хора, които познавам, все са / предимно са жени! Не знам само на мен ли ми се случва или това си е правилото. Изумително е! И да, Галина Лачева е една от тях! Едновременно нежна, мила и добра, но и силна, безстрашна и отстояваща всяка своя битка – такава я познавам. Възхищава ме, вдъхновява ме Галя!
Реших да ви запозная и тук говорим за съпротивата, човешкото, битката за правата.

Кое те кара да се застъпваш силно за правата на хората?
Тласка ме усещането за дисбаланс по отношение на идеята, че всички сме родени свободни и равнопоставени по природа, и това трябва да се пази. Упражняването на насилие и неговата легитимация са от моя гледна точка единственият валиден критерий за дискриминация и съответно ограничаване на права. Ще ми се тоя възглед да беше по-популярен. За жалост ми се струва, че ксенофобските, раситските, сексистките, хомофобските и прочие основания са по-разпространени от търпимото.
Да не забравяме за правата и на останалите животни при това!

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
От една страна защото е нужно системно да се говори за равенството между хората като висша демократична ценност, особено в контекста на историческите й изкривявания – свеждане до уравновиловка, еднаквост и обезличаване, за разлика от равнопоставеност по отношение на участието в определянето на правилата, достъпа до ресурси за развитие на способностите и оптимална изява, недискриминация и т.н. От друга – заради световните статистики, според които човешките права на жените са много по-често нарушавани от тези на мъжете. Това има своите специфики и съответно заслужва особено внимание. Без търсене на обръщане на статистиките с обратен превес, разбира се, а в контекста на борбата за ефективно елиминиране нарушенията на правата въобще.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
Отговарям им, че по официални данни за страната, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, а над 35% от запитаните мъже смятат, че изнасилването е оправдано при определени обстоятелства. Обръщам им внимание на масово пренебрежителното отношение към жените, избрали да не раждат, агресията към избралите да отглеждат деца в гей двойка. Споменавам хомофобската заклейменост на трансполовите случаи на самоопределяне като жена и изборът да живееш като такава, в противоречие с биологичните си особености по рождение. Засягам темата за все още ограничения трудов достъп на българките до ръководни длъжности и до по-добре платени позиции в повечето сектори на икономиката. Сондирам дали въпросните ми събеседници са наясно с нестихващото явление „обективизация на жените“ и им давам примери от рекламни билборди, печатни издания, чалга сцената и пр. И прегръщам редовните ответни опити да се провокира надскачане на стремежа към опазване правата на жените, да се обърне внимание на правата на мъжете и децата. И използвам случая да напомня за правата и на животните извън контингента на хомо сапиенс, с проверка дали събеседниците ми ги включват в кръга на заслужаващите тяхната защита.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Перфекционист съм. Едва ли ще доживея края на страданията на живите същества. Личната ми мисия ще е изпълнила ако издъхна без да съм се отказала в стремежа към постигане на идеала.

Жените, които те вдъхновяват?
Едновременно грижовните и непримирими с несправедливостите, предразсъдъците и догмите – емпатичните бунтарки с всякаква окраска, възраст, сфери на изява, от всички кътчета на земята, от книгите и филмите…

За мен не е нужно да са обществено известни, да фигурират в учебници, улици да носят имената им. Всъщност повечето от вдъхновителките ми се явяват дръзки критици на онези, които контролират медиите и това кой да става известен чрез тях, на авторитарните власти, определящи какво и как да се учи в училищата, кой заслужава паметник, кой да получи награда за постиженията си, кой да участва в решенията от обществена важност въобще и т.н. Но така или иначе ме окриляват и „невидимите“ героини на собствената си съдба, които например успяват да осъзнаят ограниченията на свободата и потисничеството, на което са подложени в личен план, да се опълчат и измъкнат от клетките, давайки пример на децата и останалите около себе си…

Все пак е важно да се знаят и имена, да се изтъкват постижения – точно заради вдъхновението, което може да породи личният пример. Та си мислих покрай 8 март за стартиране на подобна страничка в социалната мрежа и на български: https://www.facebook.com/amightygirl/?fref=ts. Или хаштаг някакъв да огласим. После ми се прищя хаштагът да е по-обхватен и да не разграничава полово борците за права… Хайде да го доизмислим заедно!

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да подлагат на здравословно съмнение всяка една дума в него и не само, да имат смелостта да се доверяват и съпротивляват, готовността да се учат от грешките си, и щастието да живеят в мир и обич.

Феминисти от всички страни! Събина Панайотова: Не си мълчете

unnamed (3)Тадаааа поредицата ми постове за феминизма ви среща с едно познато лице – Събина! Мда, Събина Панайотова не е от кротките и затова много я харесвам, силно й вярвам и е много яко, че я има! Блогър, активист по различни теми, силен човек, днес с нея си говорим за фееееминизъм!

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Горда такава и си нося последствията. 🙂 Хората обичат да спорят за вълни на феминизъм и да намират най-лошото в това движение. За мен то опира до нещо много просто – равна права не само за жените, а за всички. Феминистките се борят и за права на малцинства, LGBT хора, деца и мъже. Да, има групи феминистки, които имат различни мнение по този въпрос, за мен борбата на феминизма е борба за равни права за всички.

Кое най-много те фрустрира в отношението на хората, когато се заговори за равни права?
Идеята, че ако някой иска равни права, то той иска привилегии. Която идва от това, че всички сме устроени така че да не усещаме правата и привилегиите, на които ние сами се радваме, когато вече ги имаме и ги ползваме всеки ден. Равните права са точно това – равни. Без оглед на пол, раса, култура, религия.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво пък толкова има да им оправяме? Постоянно виждам свободни, образовани, умни жени, които имат свободата да работят, да правят аборти, да носят къси поли и дълки коси, да спят с други жени, да казват, как те не са феминистки и как това е излишно. Имам новина за вас, момичета: правата на жените никъде по света не са ОК. Също така равните права са едно крехко папие маше на нашето общество и обикновено отнема много малко да бъдат смачкани и хвърлени в кофата като мокър вестник.

Като феминистка ме дразни, че жените са по-големи сексисти от мъжете, често са по-критични към жените и са по-склонни да ги спъват и да им пречат. А по отношение на самите феминистки (не толкова у нас, колкото в световен мащаб), че алиенират мъжете от този дебат. Не съм съгласна, че задължително мъж да говори за феминизъм е покровителтване. Важно е как говори. Човекът, който ме запали мен самата по gender studies и човешки права като цяло е професор Дайнов, например. Много обичам писмото на Обама защо е феминист или обяснението на Азис Анзари.

Според мен трябва да индетифицираме мъжете феминисти и да им даваме думата по-често, защото мъжете не слушат жени. Съжалявам, но това е тъжната истина. За мъжете, а и за много жени, мъжете са по-голям авторитет и ако мъже им говорят за общите ползи от феминизма и равните права, ще има много по-голям ефект, от колкото ако им казваме: тихо там, това е женска тема. Не е, това е тема за цялото общество. Освен това мъжете феминисти леко ги е срам да се идентифицират като такива, затова е добре да ги насърчаваме.

От кого зависи нещата да се променят?
Много е банално, но зависи от всички нас и понякога е в малките неща, като например да не се смеем на тъпите вицове за блондинки и негри. Защото има и много смешни вицове, но в България нещо не ги умеем.

Жените, които те вдъхновяват?
Жената, която е имала и има най-голямо влияние над мен е майка ми. До ден днешен е най-добрата ми приятелка и можем да говорим с часове всеки ден. Винаги ме е подкрепяла каквато и глупост да измисля. Обаче човек трябва да стане на една определена възраст, за да оцени родители си и понякога си мисля, че не винаги съм била благодарно дете, но сега се старая, а тя продължава да казва, че никога в нищо не съм я разочаровала. Абе супер е.

Иначе в последно време Лийна Дънам е жената, която с всяко нещо, което прави не спира да ме изненадва какъв абсолютен гений е. Мисля, че е най-силният глас на своето поколение не само по отношение на жените, но и като продуцент и творец като цяло. Лавърн Кокс е страхотна. Абсолютно перфектна, мога да е гледам в захлас и истински искам да съм като нея,но нямам този финес, признавам. Мишел Обама, няма нужда дори да казвам защо мисля. Тези дни съм си взела отпуск, за да се отдам на творчестото на Марина Абрамович и колкото повече виждам, толкова повече смятам, че е гений. Много харесвам Ангела Меркел, силно се надявам да има сили да победи злото в световната политика, защото леко е последната ни надежда. Иронията, Германия да е надеждата за свободен свят, но така е – животът се обръща.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да не си мълчат. Аз имам славата на хейтър и дълбоко сърдит човек, защото се обаждам като видя каквото и да е изказване или проява, които ме дразнят, а честно казано живеем в свят, в който ужасно много неща не просто ме дразнят, а искрено ме потрисат. Вчера четох за убийството на Дандара дос Сантос и искрено исках да повърна, стана ми физически лошо. Още повече, че преди дни гледах филм на Стейси Дули (добавете я в горния списък) от BBC за сексът Турция, Бразилия и Русия, където този проблем беше засегнат. Гледайте го.

Не мисля че е ок да си мълчим, дори когато някой каже тъп сексистки виц. Просто не е ок, защото подминаването на всяко малко нещо, означава че сме ок със средата. А тя възпитава. Не си мълчете.

unnamed (2)

Феминисти от всички страни! Енея Вородецки и равните права

17198924_10154708204873451_1185846651_n

 

Енея Вородецки вероятно познавате като блогър и активист за човешки права. Енея е и от най-ревностните защитници на правата на жените. И защото съм подхваналла отново темата с това интервю стартирам серия интервюта за правата на жените, за жените днес, за равнопоставеността, за по-доброто общество, в което искаме да живеем.

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Да, феминист съм. За мен феминизъм означава икономическо, социално и политическо равноправие между половете.

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
През 2017та и през всяка друга година е необходимо да се говорят за социалните проблеми, които засягат както мъжете, така и жените, защото никога проблем не е изчезвал, когато е бил игнориран. Напротив, задълбочавал се е и накрая сте е стигало до ескалация, налагаща проблемът да се адреса, защото вече алтернатива няма. Проблемът с изчакването до ескалацията е, че рядко са положителни събития. Само за пример, домашното насилие е огромен проблем, който засяга както мъже, така и жени, засяга деца, които порастват в такава среда, които често на свой ред стават насилници. Един порочен кръг, който уж започва от „лични си работи, семейни, не е наша работа да се бъркаме“, който резултира в недобре функциониращо общество. Мъжете и жените не са самотни острови, които съществуват индивидуално, ние сме част от общество и си влияем, целта е баланс, а за да се постигне баланс, трябва да може да се говори за проблеми, но освен да се говори и да се решават.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
За много хора правата на жените са ок в България. Наистина, България е изключително забележителна в много отношения. За разлика от не-малка част от света, жените винаги са били част от обществения живот, по начин, който е бил невероятен дълго време. В сравнение с много други общности и култури, сме доста напред с материала. Само че, не са идеални. Все още имаме проблеми, които, когато свиваме рамене, че и сега нещата са ок, остават неадресирани и неразрешени. Много хора не се чувстват и не са лично засегнати от дадени проблеми, сътветно за тях няма проблем. Логиката е крива, това, че не си лично засегнат от даден проблем, да бъдеш безразличен към тези, които са засегнати, е изграждане на общество, което е неспособно да реагира и да разреши даден проблем, докато не се стигне до крайност. Което е недалновидна стратегия.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Мисията ще бъде изпълнена, когато станем открити за разговори за проблемите, откровено. В момента не го правим. В момента заговори ли се за социален проблем (домашно насилие, сексуално насилие, родителство, заплащания, майчински, бащински, работа, образование, реализация) става едно надвикване, част се чувстват лично критикувани, другата половина отказват да приема, че има даден социален проблем, който може да ги засегне тях или околните лично.

Жените, които те вдъхновяват?
Жените, които ме вдъхновяват са ужасно много. Като се започне от семейството ми (баба ми беше учител, научи ме да чета на около 4, 5, възпита в мен огромна любов към знанията, към точните науки, към художествената литература и към света като цяло), леля ми, която е полиглот, заради която осъзнах, че най-краткия начин да разбереш нечия култура, е да научиш езика й, за да разбереш емоциите, целите, страховете и мечтите, които движат хората там, майка ми, която е инжинер по образование, която ме научи, че освен да се развълнувам колко невероятен е света, е важно да се опитам да разбера как работи, да го човъркам, разглеждам и да съм готова да се уча, развивам и да награждам каквото знам. Без да си давам сметка, порастнах с научния процес, като част от семейната ми среда, заради което крайния ефект е, че никога не съм се вписвала в класическия двоизъм „мъжки интереси/женски интереси“… физиката ми е адски интересна (нямам търпение да разбера какво се случва с ЕмДрайв и дали наистина са счупили разбиранията ни по физика), но и литературата (лингвистика, култура…).
Извън семейството ми, жени в историята като Лизе Мейтнер, Джули Дабини, Грей Хопър, Мери Шели, Малала Юсуф, абсолютната им непоколебимост и пълната липса на каквото и да е желание да се съобразяват с чуждите представи те какви трябва да са и какво може да ги вълнува, е вдъхновяващо.

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Надявам се да проявят интерес към жените, които изброих, ако не са ги чували. И да се замислят колко са важни ролевите модели, независимо дали мъже или жени, как реално нашата цел е не само да оцелеем, но и да достигнем звездите, а за да стане това, трябва да се обединим с обща цел, не да се изолираме и цепим, недоверчиви и предубедени към това, което не е точно като нас и което ни вади от зоната ни на комфорт.

Честита баба Марта на всички, много здраве и късмет ви пожелавам.

 

Акцията #10wikidays на тема феминизъм

Wikimania-2015-100wikidays.pdf

Една лудост на най-уики човекът, когото познавам – Вася Атанасова #100wikidays (в рамките на 100 дена всеки ден да допринасяш с по 1 статия за Уикипедия) запали много, много уикипедианци по цял свят! Наистина колосално количество ново съдържание, безплатно достъпно за всеки знание се генерира всеки ден провокирано от #100wikidays

Та скромният ми принос бе до тук в серия 10 поста в #10wikidays посветени на съвременни българи – хора на изкуството. Това през пролетта. И сега втора поредица 02 #10wikidays с теми, посветени на феминизма и най-вече феминизма у нас (не много позната и обговаряна / защитавана тема като цяло).

Търсех и откривах жени, които имат принос за равните права на жените в обществото и нямат статия в Укипедия на български език. Оглеждах се основно и за българки. Не беше лесно, специално за българските. Много малко информация, не много достъпна. Но се получи и съм доволна.

С оглед личен архив реших да направя този пост и да линкна към статиите от тази поредица:

01/ Амелия Блумър – е една от първите жени, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света. С това се счита и за една от основоположничките на феминизма.

02/ Теодора Ноева – една от първите защитнички на женските права в България. Става главен редактор и съ-издава първото дамско списание „Женский свят“.

03/ Филис Шлафли – американска антифеминистка, добавена само за баланс в този списък

04/ Кери Чапман Кет – една от водещите жени в движението за равни права в САЩ, защитник на правата на жените и от основоположниците на феминисткото движение по света.

05/ Димитрана Иванова – учителка, журналист и сред първите борци за правата на жените у нас.

06/ Ребека Уокър – съвременна американска феминистка, автор на понятието „трета вълна феминизъм“.

07/ Юлия Малинова – изявена общественичка и активистка за правата на жените в България от началото на XX век.

08/ Красимира Даскалова – най-много информация за жените в близката ни родна история, допринесли за равни права намерих в нейните статии и изследвания, за което съм благодарна и написах статия и за нея 🙂

09/ Джули Мърфи – съвременна американска писателка (Бухтичка), защитничка на правото на жените да са пълнички.

10/ Български Женски Съюз – организация на жените, съществувала от 1901 до 1944 година и възстановила дейността си от 1993 насам.

Тук е мястото да изкажа благодарност на милите уики редактори, минаващи да дооправят след мен търпеливо и прецизно.

Толкова за втората ми серия #10wikidays

Скоро започвам третата – ще са жени от нашето съвремие, които имат силни приноси и постижения, а все още нямат свое представяне в Уикипедия. Наредили са се още няколко поредици по 10 на редичката да чакат.

Лесно е да пишеш, дописваш, редактираш съдържание в Уикипедия. Лесно, но и отговорно. Така то става достъпно за всички и правим знанието наистина за всеки. Кауза е. Опитай. После ми пиши, за да се радвам, че сме заедно в това.

p.s. картинката за илюстрация съм взела от презентация на Вася без да я питам, дано не се сърди, в името на каузата е 🙂

ДЕОС в първо лице: Еми. Мечтая за България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си

12039565_10205252066124585_8182426443714770998_nЕмилия Данчева е една от много любопитните личности, с които ме свърза ДЕОС – освен естествената й красота, допълнена с голяма доза чар и щедра усмивка, Еми ме респектира с широкия си поглед върху развитието на ромските въпроси у нас и експертността й по темите за човешките права. Активист, борец, непримирим дух, оптимист – радвам се, че е в листата на ДЕОС за общински съветници за предстоящите избори!
Еми, какво те доведе в ДЕОС?
Не мога да се примиря с факта, че страната, в която живея аз, семейството ми, моито приятели, е поела един курс на масово самоубийство. Този стремеж на правителствата да угодничат на всеки външен фактор, загърбвайки интереса на собствения си народ, който е по-разделен от всякога, рано или късно ще доведе до пагубни последици. Крайна съм в това си виждане, но такива са моите наблюдения. Като човек с гражданско мислене съм на мнение, че трябва да се вземат спешни мерки този процес да бъде спрян. ДЕОС е моята спешна мярка. ДЕОС тръгва от малкото към голямото, което според мен е правилната политика.
Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
На мнение съм, че протестите само ускориха формирането на ДЕОС и слава Богу. Формации като ДЕОС неминуемо се случват, защото идейните хора и хората с визия за добро бъдеще намират начин да се обединят под форма, чрез която да реализират идеи и да формират политики. Фактът, че ДЕОС се случи от протестите, говори, че място за отстъпление няма и е време хората с истински гражданско мислене да заемат позиция в политическото пространство.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
ДЕОС стои в очите ми като общност. Аз съм поразена, в добрия смисъл на думата, от тяхната организираност, компетентност и дисциплина по отношение на нещо, което може и е наложително да се свърши. Хората в ДЕОС са един неизчерпаем извор на идеи. Те са водени от кауза. Тяхната кауза е България и хората в нея. В този смисъл тази общност няма как да не расте, привличайки хора като тях.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за България, която да е страна, черпеща и развиваща се от потенциала на всеки гражданин, живеещ в нея. България, която те кара да се чувстваш полезен и на мястото си. България, която обединява обществото, а не го разделя. Когато видя заедност. Когато видя тази България аз ще съм истински спокойна за бъдещето на моето дете.

Какво казваш на скептиците?
На мнение съм, че скептицизмът в малки дози е полезен до толкова, доколкото да провериш и да се увериш, за да повярваш на нещо или някой. За мен има два вида скептици. Едните са тези, които проявяват „здравословна” доза скептицизъм, а другите, за съжаление към които спадат по-голяма част от нашето общество са докарани до там, че техния скептицизъм преминава в патология. Кой от вас не е чувал изречението „Туй няма как да стане!” Обикновено отговарям: „Пак ще си говорим.”

Еми е на 4-то място в листата на ДЕОС за общинси съветници. Можете да гласувате на 25-ти октомври 2015-та за нея в София с 35/4 🙂

ДЕОС в първо лице: Емил Коен

Emil_Koen_Only-1024x768

Емил Коен е сред активните хора в ДЕОС. Познаваме се още от Протестите. С лежерна усмивка, професионализъм и хъс, либерал, страстен радетел за спазване на човешки права, понастоящем журналист в Маргиналия. Говорим си.

Какво те доведе в ДЕОС?
Преди година и два месеца станах член на ДЕОС. Реших да се присъединя към политическа партия с идеи, които ми харесват, защото осъзнах, че гражданският активизъм, практикуван след 14 юни 2013 г. не е достатъчен. Само с шумни и ефектни протестни акции не може да се разгради системата на преплетени икономически и политически интереси, които по напълно непрозрачен за обществеността начин де факто управляват България. Гражданските протести са важни, но е необходимо да има и политически играч, който да отстоява исканията на протестиращите граждани за разграждане на модела „КОЙ“. Необходимо е участие във властта, необходимо е да се работи за спечелване на позиция, при която от ДЕОС да зависи много във функционирането на държавата. Без участие във властта идеалите на гражданските протести от лятото на 2013 г. не могат да бъдат постигнати. И най-после, в ДЕОС ме привлече това, че партията е новият либерален проект на България. Страната остро се нуждае от силна либерална партия, изповядваща идеите на свободата, ограничената държава и правата на човека. Едно от нещастията на българския преход е упадъкът на либералното крило в българската политика. Ние истинска либерална партия нямаме, имаме лоши имитации. ДЕОС е призван да възроди либерализма в българския политически и обществен живот.

Би ли имало ДЕОС без протестите и каква бе ролята им за България като цяло, според теб?
Не, ДЕОС е дете на протеста, последица от осъзнаването, че само граждански протест не е достатъчен. Протестите са много важни. Те установяват, така да се каже, вето власт, те имат силата да спрат лоши политически решения. Но след успокояването на протеста е необходим политически продължител и изразител на идеите на гражданите. Това се опитва да прави ДЕОС, според мен.

Какви хора има в ДЕОС и кого още каниш?
Аз съм очарован от хората от ядрото на ДЕОС, с които се сближих през тази година след присъединяването ми. Това са хората, от които страната се нуждае – практични идеалисти, хора, отдаващи се на идеята за промяна чрез партиен проект напълно безкористно, защото, както е известно, почти всички от т.нар. ядро на партията имат съвсем прилични доходи и не се нуждаят от влизане в политиката, за да си напълнят джобовете. Това, което е нужно сега е да привлечем към партията още много хора и най-вече от средите на т.нар. „средна класа“, т.е. предприемачи, квалифицирани експерти, хора със свободни професии и учени. Остро се нуждаем от това да се влеят в ДЕОС колкото се може повече млади хора. Сега това е, ако мога така да се изразя, партията на 40 годишните, на хората, успели вече да постигнат много неща в живота и точно поради това обезпокоени от състоянието на страната. Но партията трябва да стане, според мен, ако иска да има устойчиво бъдеще и нарастващо влияние, партия на 30 годишните.

За каква България мечтаеш?
Мечтая за истински демократична, либерално демократична България, в която изразът „власт на закона“ не е само словесна украса в речите на някои политици, а жива реалност. Мечтая за просперираща държава със заможни граждани, но това не може да стане, докато не се реализира наистина властта на закона.

Какво казваш на скептиците?
Скептицизмът е път към консервиране на статуквото. Който иска промяна, се хваща за работа и знае, че пътят е много дълъг и че е пълен не само с успехи, но и с провали. Който го мързи, който е пасивен, обикновено е скептик. „А това няма да стане“ е често срещан по нашите ширини израз. На него следва да отговаряме с „Който иска, прави, който не иска търси оправдания“.

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина, Боян

човешките права. твоите. моите. човешките.

blog action day е денят, в който всички блогъри пишат по една тема. за 2013 темата е човешките права

често успяваме да направим и най-простото нещо – много сложно. омотали сме се в правила, мащабни дела, а на моменти изпускаме малките, важните детайли.

в същото време: оплакваме се. мрънкаме за какво ли не. а губим радостта от всичко, което имаме. едновременно с това сме склонни да предадем нак-ценното си – свободата.

мое човешко право е да съм. и с това – да искам и да мога да отстоявам всички останали свои човешки права. дори когато това е много трудно.

за начало предлагам едно: незабавна оставка

за #BAD13 писаха също Ками и Мирянка

оставка за Рашидов! срам за България …

уж всеки народ заслужава управниците си, но това днес вече преля всяка чаша и всяка наша заслуга. Радой Ралин писа мъдро навремето „Не ме е страх от Министъра на културата, а от културата на министъра!“ сякаш е визирал Веждито … или на България й е писано да има все прости министри на културата?!

медиите удариха дъното с тази публикация. всички, свързани с въпросното гнусно издание незабавно да се самосезират, разкарат и в доброволчески труд в полза на обществото да метат улиците до края на дните си!

Рашидов ни засрами! обиди! оскверни!

оставка! веднага!

ако споделяш виждането ми, не си спестявай усилието, пиши още сега с искане за оставка на press@mc.government.bg

още писаха Дневник, Яна Тавание – отворено писмо до Бойко Борисов