краят на света е близо

24

да, близо е, защото

– все още вярваме повече в АЕЦ отколкото във ВЕИ;

– все още купуваме повече вещи, отколкото са ни нужни;

– все още да си консуматор е престижно, а ако си антиконсуматорски настроен си краен ексцентрик;

– все още преяждаме системно, докато все повече гладуват и системно страдат от недохранване;

– все още изсичаме повече дървета, отколкото садим;

– все още генерираме повече боклук, отколкото природата и бедната ни Земя може да понесе;

– все още разхищаваме, намирайки си евтини оправдания;

– все още мислим, че сме цивилизовани и разумни, а вършим глупости, една след друга.

да, краят на света е близо.

пак за щастието

IMG_1832

в продължение на предния пост за щастието – нещо много важно: позитивността води до щастие

сами решаваме да сме щастливи или не

щастието повишава интелигентността, креативността, енергията, намалява стреса

предимствата на щастливия работещ човек:

  • повече шанс да има работа
  • повече шанс да запази работата си
  • повишена продуктивност

цялото видео от TED – Shawn Achor: The happy secret to better work

don’t worry, be happy, човече

IMG_4574

всякакви статистики се подмятат, че сме сред най-нещастните нации по света. склонна съм да се съглася – има някакъв силен фатализъм у нас като цяло, чувство за малкост, малоценност, фокус върху собственото нещастие и нищожество. май в това се крият доста от проблемите ни

нещастните хора не се грижат за себе си, нещастните нации – също

нещастните хора не обичат, а мразят. затова вместо да садят градинки с цветя, тъпчат тези на съседа или изхвърлят фасове през балкона

нещастните хора си намират повод да са нещастни във всичко – ако вали се вайкат че вали, ако е тъмно, вместо за запалят свещ или да преброят звездите опищяват света какво нещастие ги е сполетяло като е паднала нощта

тук си мислим, че парите правят щастието и липсата им ни прави нещастни

позивитните и обичащи хора са и по-щастливи. вероятно щастието им се крие в малки лудости от сорта да наблюдават как мравките подреждат мравуняка си, снимат сърца из улиците, подаряват книга на непознат или други симпатични жестове

любопитно, че сред най-щастливите нации са кубинците. в доста по-мизерно състояние от нас, но пък с лежерен подход към живота

какво мислиш? променя ли се тази нещастност или се увеличава, според теб, в последните години?

на мен лично ми е тъжно и понякога досадно да гледам фатално нещастни хора постоянно и по много на ден. а на теб?

don’t worry, be happy, човече

виж и симпатичната лекция на Румен Бистанджиев за това как интимността влияе на живота ти, любовта, която ти е нужна и за да си здрав на форум Здраве на Горичка. завършва с думите: любовта е здраве и здравето е любов

Калин Терзийски за щастието

„Едно от нещата, които ме измъчват това е безпътицата и обезсърчеността на съвременниците ми. Всъщност абсолютно всичко е въпрос на дух, а не на друго. Давам често един пример за 1354-та година, интересно, че тя е важна и за България по някакъв начин. По това време избухва една от големите чумни епидемии в Европа и от населението на Европа остава само половината. Другата половина от населението на цяла Европа умира от черната чума. Това има връзка с България – по това време Европа е обезлюдена и става лесна плячка за османските турци.Та ние да кажем, че живеем в някакви ужасяващи времена, това е било само преди няколко човешки живота. Това нещо, сравнено с времето ни сега, с МОЛ-овете и с всичко …

В края на краищата човек не може да преживее по никакъв начин друго време, освен своето. И той не може да взима други времена за мярка. Той е добре или зле само в своето време. И това дали ще е добре или зле е негово решение. Не какво направи навънка, извън себе си, а какво направи навътре в себе си, т.е. какво решение вземе за това как да се чувства. Защото един човек в обсадения Ленинград 1941-ва година може да отиде да слуша Прокофиев и да е с висок дух, а един бродещ сега в МОЛ-а може да каже „Аах, не можах да си купя новия айфон. Аз съм много нещастен, беден човек и месата ми капят от мизерия, бедност и отчаяние.“ Да го ду…. нещастнико! Каква е приликата между теб и човекът от 1941-ва година в Ленинград?!

Човек сам взима решение дали се чувства добре или се чувства зле. Ако реши че се чувства зле и тръгне по пътечката на непрекъснато себеокайване винаги ще се чувства зле. Той е слабак. Просто всички имаме у себе си потенциал да променим, да обърнем наопаки нещата. Вместо да се оплакваме – да се гордеем и да ходим с вдигнати глави. Народът ни има поговорки, които вършат идеална работа – Когато ти се влачат червата, казваш – поясът ми е.

Умерено с оплакванията! Оплакванията само деморализират човек и го отчайват още повече. Напротив, както казва Цицерон – Не удоволствието и търсенето на развлечение, търсенето на щастие прави човек щастлив, а именно смелостта и твърдостта могат дори нещастният човек да го доведат до щастие. Само смелостта и твърдостта. Не търсенето на удоволствие в МОЛ-а, които така или иначе никога няма да са достатъчно, а твърдостта. Казваш „Аз днес имам едно парче хляб и ще го изям и от това ще бъда щастлив“. Край. И така се става щастлив. А не с гъгниво мънкане за това, че не сме получили новия айфон и затова страдаме адски много.

Вярно е, че много хора наистина делят 5 стотинки и се чудят как да се справят. В края на краищата човек има нужда наистина от страшно малко. И не го казвам това като някакво уяло се копеленце. Всеки ден пътувам с градския транспорт, а в същото време и не ям, за ужас на тези, които смятат, че яденето е най-важното нещо на света. Живял съм без никакви пари години наред. И казвам – човек место да мънка и да се оплаква ще спечели щастието си със смелост и твърдост. Защото само смелият човек има шанс да бъде щастлив.“

цялото интервю с Калин Терзийски скоро в Kafene.bg

ако това ти е допаднало прочети и Калин за доброто

Елин Рахнев и Теди Москов в последните дни на 2011

на фона на цялата медийна скука (с голямото изключение Капитал/Дневник) в последните месеци и години днес два наистина смислени текста

Елин Рахнев

„Човек е препълнен с толкова много светове, че понякога не знае в кой е.“

„Отдавна в България не са се издавали толкова много книги с лирика. Това, че едни хора се чувстват далече от метафизиката на деня, е повод за много размисли. И все пак по-добре книги с поезия, отколкото строежи на безкрайни офис сгради, безсмислено стърчащи – празни и кухи. По-добре книги с поезия, отколкото мълчанието на агнетата.“

„Явно имаме болезнена нужда от фантазия. Без фантазии човек се превръща в амеба. Изпълнява няколко естествени нужди и това е.“

целият текст на Елин (изумително) в 24 часа

Теди Москов

„Аз пожелавам да имаме толерантност. Ние сме много нетолерантни хора и въобще в материалното измерение на света щастието за един автоматически означава нещастие за друг, т.е. да имаш повече, значи по-малко за другия. Не съм комунист, нито социалист, но апелирам към някакво смирение в хората и толерантност. И някъде съм го казвал, че с удоволствие да вдишваме въздуха, който ни е даден, но да не го издишваме в лицето на съседния човек, ако не сме си мили зъбите“

целият текст – тук