Ной дава последни указания

IMG_1185

няколко истории от всички в сборника на Калин Терзийски Ной дава последни указания на животните истински ме впечатлиха

Тийнейджър 2. за тийнейджърите днес, шляещи се по МОЛ-овете, нещастни, че не могат да имат най-новия айфон, красиво облечени и безгрижни и тийнейджърите преди само около 20 години, които „пазиха“ страната, границата и убиваха по заповед, на същите 18 години

и Всичко за баба ми. за твоята и моята баба, за благото баба

корицата е смущаващо некрасива, напук прилича на корица на учебник по литература и никак не те грабва

парите от продажбата на книгата се даряват за лечението на Пламен Войков

писах още Калин Терзийски за щастието и Кайо за доброто, както и за Има ли кой да ви обича а тук е интервюто с Калин от миналата есен в Kafene.bg

био и еко е нормално, всичко друго – не

Screenshot-12

понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….

ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.

мда …

иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.

писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“

за талантите и щастието

„- Всеки човек се ражда с повече таланти, отколкото би могъл да използва. Никога не бих си представил дори, че ще се запаля по готвенето, ама ето ме – по-добър готвач, отколкото съм си представял.

– Да, много впечатляващо.

– И по същият начин – животът ни носи повече щастие, отколкото сме си мечтали. Трябва само да се обучим как да го търсим“

хиляда години молитви. Июн Ли

#родителство

IMG_6350

много добър втори форум Родителство от Горичка!

денят си заслужаваше. тема след тема, полезни и важни. фаворити като атрактивни лектори, с много смях и забава, а същевременно засягащи важни теми за всички бяха Теди, която познаваме в ролята на организатор на TEDx България, а сега разбрахме, че е станала учител и влага много ентусиазъм в това, Веско, който с философия с деца ни припомни, че 2+5 е равно именно на 2+5 и че е странно защо трябва да си мием зъбите, като нищо мръсно не слагаме в устата си, Мария, според която децата ни знаят какво е „секс“ и няма защо да прескачаме тези теми

ето малко цитати от туитър:
Не се притеснявайте, че децата ви не „слушат“, притеснявайте се, че винаги ви гледат!
Хриси

Децата са готови да оправдаят очакванията ни, ако очакваме да станат предприемачи за 3 седмици – ще го направят!
Теди

Имаме нужда от вдъхновени учители. Те правят училището да не е тъпо, дават смисъл.
Теди

Мъдър – който не знае и не може, но се е ангажирал, човек, който тепърва прознава, тепърва проможва.
Веско Дафов

За щастие хората не сме никога завършени.
Веско

още веднъж – аплодисменти за всички лектори и за организаторите! зарадва ме пликчето с подаръци, най-вече био пастата за зъби от Weleda 🙂 а да и разбира се – бозата от Harmonica, мноооого добра! 🙂

на снимката Василена и Маги откриват форума

писах още: родителство значи любов, за форум Родителство 2010

като кажеш Родителство се сещам за любов

IMG_5913

родителството те прави различен. ама много различен от това, което си бил преди него.

хваща те за ръка и те повежда из дебрите си, които са като магическо приказно царство – има и тъмни гори тилилейски, има и слънчеви полянки с цветя и птички и много усмивки, има и розови пухкави облачета, върху които да подскачаш, има и бурно течащи води, които сменят цвета си всеки час.

преди година Горичка направиха първия форум Родителство. и показаха, че и в България има мислещи, загрижени и отговорни за децата си и обществото хора. идната събота, 8-ми октомври, е второто издание на форума. входът е с много разумната цена от 20 лева (регистрирай се тук сега), а преживяването си заслужава – интересни лектори, готини хора наоколо, с които да побъбриш, забавни неща. ела.

виж още: моите 20 минути на първия форум Родителство, 2010.

променящата се България. България в крак с времето.

няколко важни неща се случиха напоследък. няколко много важни неща, които показват, че нещата тук, в България се променят. нещата тук вече са променени, на пук на скептицизма на някои. не успях да пиша овреме за всяко поотделно, затова в един пост, с линкове за подробности, ако случайно някой ги е пропуснал.

четвъртият Sofia Pride се случи. мина, поне според мен прилично, значи постепенно хората започват да мислят различно и приемат различното. иска време. още малко време. иначе отпор винаги ще има. нормално.

има и позитивни неща в чалга културата, тя самата мигрира и то много. политиците има какво да прихванат от нея, народа като цяло – също. спря да се пее за мерцедеси и беемвета, взеха да надделяват екзистенциалните мотиви – с тази теза, която силно поддържам и аз, Любо Ноков разбуни духа на мнозина.

боядисаха и после почистиха най-високия паметник в София – този на Съветската армия (!). едни ги нарекоха вандали, други си наслагаха тениски „в крак с времето“ с изрисуваните фигури, пременени в нови герои (и аз съм си поръчала такава тениска). споделям изцяло гледната точка на Стойчо. акцията вече си има и сайт – vkraksvremeto.org. продължава. няма връщане, колкото и тайно почистващи да има.

децата четат. колкото – толкова. каквото – такова. но четат. бяхме във Варна във връзка със Забавното лятно четене и пак видяхме много деца – любопитни и отворени и за книгите, наред с ритането на топка, игрите в парка и белите. вече близо 1000 деца от цялата страна започнаха да попълват свой електронен дневник – яко. а междувременно вчера завърши и Малкото голямо четене и без изненада най-любомата на всички българи се оказа Пипи!

сори, че смесих неща от различен калибър и посока, но все са важни и все показват, че не сме толкова зле, за колкото си мислим. България е в крак с времето.

виж още: Stunning Sofia.
моловете завиждат на музеите
.
как виждаш света зависи само от теб
.

back in time в зорите на демокрацията

странно, но днешните събития ме върнаха към две песни от онези мътни, но пълни с ентусиазъм и желание за промяна години

„Аз не съм комунист, аз не съм нихилист,
аз не съм шовинист, аз не съм терорист,
аз не съм антихрист, аз не съм екстремист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм бюрократ, аз не съм технократ,
аз не съм тарикат, аз не съм плутократ,
аз не съм психопат, аз не съм общопризнат.
Аз съм просто човек!

Аз не съм милитарист, аз не съм маоист,
аз не съм ционист, аз не съм каратист,
аз не съм ленинист, аз не съм утопист.
Аз съм просто човек!

Аз не съм сталинист, аэ не съм рецидивист,
аз не съм националист, аз не съм колективист,
аз не съм товаист, аз не съм оноваист.
Аз съм просто човек!“

„Ако до всяко добро същество,
застане поне още едно…
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам дано…“

има ли шанс за България? има ли шанс, да сме хора? просто човеци? не мразещи? не биещи? не затриващи? не нихилисти? не националисти? просто човеци … добри същества

всеки ден е велик ден

IMG_7622

познавам хора, които живеят само за „важните“ дати в живота – уикендите, празниците. броят ден след ден – остават 12 дена до това, остават 22 дена до онова … и така живеят истински едва около 2/7-ми от живота си, останалите дни ги претупват, пропускат, скриват, омаловажават, отхвърлят, забравят. хм …

познавам и хора, които се радват на живота всеки ден, без значение Великден или поредния труден понеделник или зорлен петък. хора, които откриват радост във всяко малко нещо, любопитни са за новото, отворили са широко очи и сърце, за да не пропуснат и най-малкия детайл от своя ден. хора, които с усмивка посрещат всяко предизвикателство и с готовност поемат всяка глътка живот, която им е отредена.

защото, както пее крокодилът Гена в една любима на всички песен „Медленно минуты уплывают вдаль, Встречи с ними ты уже не жди.“ и ако чакаме само празниците – губим. губим много. всеки ден, в който сме е велик ден.