ДЕОС в първо лице: Дани. Възползвайте се от правото си на глас.

DEOS_Lista_FB_Pernik_07

Даниел Иванов е млад, образован, разумен, деен – чудесен човек! Активист е в Активни за Перник – сдружение на граждани, които не само са недоволни, но и активно действат да покажат недовоството си и какво не се случва добре в Община Перник. Дани е в листата на ДЕОС за Перник под номер 7.

Защо ДЕОС?
ДЕОС показва какво е истинското значение на политиката – различни, но притежаващи общи ценности хора се събират, за да променят и подобрят заобикалящия ги свят. Обединяват ги желанието за промяна и увереността, че всичко е в собствените им ръце.
Ролята на ДЕОС е да покаже, че политиката се прави от граждани, загрижени за общото благо. Че решенията се взимат на светло, а не чрез задкулисни договорки. Също и че избраниците на народа е редно да ходят на работа с градски транспорт, а не със служебни лимузини и полицейски буркан отгоре. Ако останалите партии не се пригодят към този светоглед, единственото, което им остава, е да изчезнат.

Какво искаш да се промени в България?
В България се усеща остра липса на справедливост . Когато човек вижда, че законът не е за всички, той губи мотивация да го спазва. Живеем в общество, в което хората, които не спазват правилата, се издигат нагоре, за сметка на спазващите ги. Нещо повече, те започват да се дават като пример за успех.
Обикновените хора са поставени в безкраен коловоз от грижи и проблеми, не могат да вдигнат глава или да сменят посоката. В крайна сметка се възпитават поколения, които свикват, че шансът за успех по честен път е извън техния обсег.

Кое е основното, за което мечтаеш в Перник?
Перник може да се развива и занапред да стане спокойно и привлекателно място за живот, с достъпна градска среда и администрация в услуга на гражданите и бизнеса. Хората в Перник следва да водят достоен живот и спокойни старини, да не се притесняват за физическото си оцеляване и за това как ще преживеят зимата. Да има възможности за оставането на младите и инициативните.

Какво отговаряш на скептиците?
Много важна част от задачата ни е да привлечем пасивно настроените, че стига да поискаме, можем да постигнем много. Един известен цитат за Древна Атина гласи „Този град е такъв, какъвто е, защото неговите граждани са такива, каквито са“. Ако атиняните бяха скептично настроени, светът щеше да е много по-различно място. Доста от хората в Стария свят пък са били скептично настроени към съществуването на Новия. Великите градове не се издигат сами. Хората издигат градовете и намират нови континенти, но за това се изисква положително отношение и воля.

Пожеланието ти към хората за 25-ти октомври?
Възползвайте се от правото си на глас. То е вашият шанс да намерите хора, които мислят като вас. Потърсете информация за различните кандидати и тяхната дейност досега. Липсата на гласуване означава и липса на желание за промяна. Означава, че сте доволен да живеете в сегашното положение – харесват ви дупките по улиците и мръсотията , грозните плочки на площада и бутафорните ремонти.
Освен това, кажете „Да“ на електронното гласуване. То ще приобщи към вота стотици хиляди българи и ще обърка плановете на купувачите на гласове.
Ако се колебаете, попитайте някой робот.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Мениджърът – футболните лидери споделят

The Manager_Cover

Никога не бих си представила, че книга, свързана с футбола така ще ме увлече. Дори имах доста задръжки в началото. Нито „футболните“ от заглавието, нито цветовете, нито снимката ми подсказваха, че тази книга е за мен. Но преди и с политика не си представях, че ще се занимавам някой ден, пък ето – ДЕОС.

Ключовата дума от заглавието „Мениджърът – футболните лидери споделят„, която ме накара да зачета книгата бе „лидер“ и съм учудена защо книгата се казва Мениджърът, при положение че се говори основно за лидерство. Изключителни истории от реалния живот на футболни мениджъри и треньори, които с харизма, инстинкти, емпатия са успели да изведат отборите си към победа.

Книгата на Майк Карсън е завладяваща и поучителна, с много примери, за постижения, за пътя нагоре, за екипността, за ръководенето на екип в днешно време, за реалното лидерство, за разликата между мениджър и лидер, за успеха без да е заплатен със загуба на човечност.

Ролята на лидера … се отнася до създаването на условия за успех, като в същото време отговаря на множество очаквания, преодолява значителни препятствия, справя се с напрежението, оставайки винаги нащрек.“

„Просто правило – най-напред отборът, а после последователно всеки друг, който наистина се интересува от него.“

„Правех така, че всеки да се чувства важен, а това не беше лесно.“

„За да проработи един проект, отговорните за него хора следва да са обвързани с взаимно доверие и да не забравят, че в края на краищата са човешки същества, често подвластни и на емоциите на играта.“

„Споделянето на дългосрочна визия е надежден начин за установяване на трайна взаимовръзка.“

„Ясното разбирателство и точното разпределение на отговорностите са сред най-важните предпоставки за напредък.“

„Лидерът не може да ръководи успешно и авторитетно без необходимата подкрепа на структурите около него.“

„Лидерите, където и да било, трябва да създават чувство за принадлежност у своите отбори – принадлежност към нещо специално, съкровено, нещо голямо и трайно.“

Наистина доста ценна книга за ръководители на екипи, мениджъри в бизнеса и не само, лидери от всяко естество. Препоръчвам.

ДЕОС в първо лице: Боян – желанието за истинска промяна

Boyan_Pavlov_Only-1024x768

Боян Павлов е познат вероятно на повечето хора като превъзходен готвач от ТВ шоу, но за мен е усмихнат, делови, позитивен, деен човек, който е част от ДЕОС. Бъбрим си тук с него:

Чувстваш ли се като звезда?
В България намирам думата “звезда” за преекспонирана. Кое ме дефинира, като такава? Това, че съм готвил няколко пъти по телевизията? Не, ако това дефинира значението, не се чувствам, като звезда. Чувствам се звезда за много други мои постижения, гръмки и понякога не толкова, като например, за това, че всяка сутрин казвам “Обичам те” на моята прекрасна Надя или за това че осиновихме с нея едно малко и сладко кученце, спасихме го от сигурна смърт и му дадохме втори шанс за живот. Това са нещата, които ме дефинират и ме карат да се чувствам звезда!

Какво от бизнеса може да се привнесе в политиката?
Харесвам правенето на бизнес, защото то е базирано на комуникация, взимане на решения и цифри! Комуникацията не всеки я умее, защото тя от своя страна е много строго сегментирана на вербална, невербална, агресивна, консенсусна и др. факт, който мнозинството от хора не осъзнават. В нея може да се инжектира доза его, капка емоция, щипка ехидност и както в готвенето ще получите ястие с различен вкус. Майсторството тук е да премериш правилно подправките според аудиторията. Взимането на решения е критично във всеки един бизнес. Имам една теория и тя гласи че и най-грешното решение е по-добро от невзетото такова. А последната съставка на бизнеса са цифрите. Героят на Дензъл Уошингтън във филма Мъж Под Прицел (Man on Fire) казва, цитирам: “Куршумът никога не лъже” (А bullet never lies). Toва е вярно за цифрите. Те никога не лъжат. Точна наука!

В политиката трабва (всички) да се научим да слушаме и същевременно да чуваме. Много хора слушат, но не чуват!

В политиката трябва да се научим да взимаме решения, да заставаме зад тях, да ги отстояваме! И най-важното – да си признаваме, когато те са били грешни!

В политиката трябва да се научим да боравим с цифри правилно, а не да се случва така, че в Q1 на фискалната година да имаме бюджет със сериозни дефицити. Имплементация на сериозен финансов форкастинг, екстраполация и контролинг са спешно нужни.

Трите гореупоменати са фундамента на един стабилен бизнес, а според мен и на една стабилна държава.

Защо ДЕОС – какво казваш на хората, които те гледат учудено?
На първо място – заради усмивките! Усмивката притежава много силна енергия, която, досущ, като водата, си проправя път, бавно, но сигурно! На второ място – либерални възгледи – трудно е в дълбоко обременена България да се споделят такива! Трето, но не последно място – желанието за истинска промяна! През последните 25 години има страшно много полемика в политиката, в която винаги се изтъкват слогани, които завършват с, цитирам: “…за България”; “…за развитие на България”; “…за по-добра България”. Е, хайде де!

В политиката се дават интересни предизборни обещания с идея, че след 2, 3 или 5 години те няма да имат валидност, ще бъдат забравени или този, който ги е дал няма да е отговорен относно това, което е обещал.

Може ли да се случи промяна в България?
Тук ще си позволя да насоча вниманието към една песен на Майкъл Джексън – Мъжът (човекът) в огледалото (Michael Jackson – Man in the Mirror). Изслушайте я, изгледайте видеото към нея. Промяната трябва да сме ние! За последните 25 години виждам едни и същи лица, с едни и същи разбирания и една и съща политика. Те обаче очевадно не са слушали песента на краля на попа! Е, аз предлагам да им я изпеем! Призовавам всички млади хора да им я изпеем и да им покажем как се прави! Винаги съм казвал, че мога да сформирам много по-успешен кабинет от всички от 90та година до момента само с една шепа колеги, студенти и преподаватели от СУ Климент Охридски, Катедра “Политология”.

Имаш ли си любими места в София и кои са те?
Обичам много природата и се чувствам истински щастлив разхождайки се в Южен Парк, изкачвайки Витоша и наслаждавайки се на Боянски Водопад!

Какво пожелаваш на София?
Пожелавам и силно управление с нов, либерален модел на мислене! Пожелавам електронна София на гражданите! София, в която ще може да си поръчате регистрация на автомобил онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да си подновите личната карта онлайн и да я получите с куриер; София, в която може да регистрирате фирма за 20 минути онлайн и други такива интересни неща, на които се наслаждават жителите на много други градове по света, а на нас ни се струват просто, като едно недостижима мечта. А, на себе си, като Софиянец си пожелавам – София за хората! Ти избираш!

Кого каниш в ДЕОС?
Отправям своята покана към всички усмихнати и позитивни хора, най-вече млади такива! Всички, които вярвят, че за да се случи каквато и да е промяна, тя трябва да се случи първо вътре в нас!

Още ДЕОС хора: Борил, Таня, Емо, Иван, Галя, Арян, Дарин, Катина

Не съм знаела, че някои от вас са били деца

Много хубав 1-ви юни! Видях всичките си приятели като деца – чисти, усмихнати, наивни. Човеци. Добре че повечето са си такива и сега, обнадеждаващо е!

И любим мой цитат от Земя от водата на Греъм Суифт:
И не забравяй – обичаше да казва баща ми… – каквото и да научиш за хората, колкото и лоши да се окажат, всеки от тях носи сърце в гърдите си и всеки от тях е бил някога пеленаче, закърмено с майчино мляко…

 

2015-та цена на човек от консолидираната фискална програма на Република България

10438355_10152801447796072_177682892528377321_n

Ето каква е цената, която всеки от нас тук ще плати през идната година. Цифрите са повече от шокиращи!

Всеки от нас ще плати общо 4579 лева, от които:

  • за пенсии, социални помощи и обезщетения – 1577 лв или 35% от сумата
  • 410 лева за отбрана и сигурност
  • 244 лева за администрация
  • 122 лева лихви по стари дългове
  • 77 лева за култура и спорт
  • 26 лева за наука
  • 425 лева за образование

Не знам как е при вас, но мен тези цифри не ме оставят да стоя спокойна. Чудя се какво ли би било, ако давахме за администрация 77, а 244 за култура и спорт, или още по-смело, ако заменим сумата за наука – 26 лева и добавим тези 410 освободени за наука и образование …

Може да прозвучи жестоко, но 1577 лева за пенсии, социални помощи и най-вече за обезщетения … ако чрез наука, образование и култура се понижи безработицата сигурно обезщетенията поне биха били по-малко …

Не харесвам многоточията, но в случая бих могла да ги заменя само с много удивителни, което съвсем не ми е присъщо. Надявам се на всички ни е ясно, че е нужна промяна. И то веднага. И тя зависи само от нас – от теб и от мен.

Благодарности към Института за пазарна икономика за просветлението!

Брюно Портие: Преходът бардо

10407925_10152878605553988_1612200846524443200_n

Преходът бардо е книга за смъртта. Но не страшната, трагичната, каквато я третираме в нашата културна среда, а смъртта като отделяне, сбогуване, намиране на покой, светлина и път.

Смъртта като мир.

Темата е тежка, но текстът освобождава и помага.

без омраза.

IMG_0061

Ставаме свидетели на все по-засилваща се тенденция да се говори с омраза, злоба, агресия и онлайн и на улицата. Отнасят го специалните групи хора, но не купом, а индивидуално. Което е още по-тъпо, съгласи се.

Е, хубаво е, че всяко действие има противодействие – в случая кампанията #безомраза #nohate

Кое подклажда агресивното говорене и действие?

  • страхът
  • расизмът
  • медиите
  • липсата на образование
  • идеологията
  • липсата на комуникация
  • липсата на емпатия и толерантност
  • социалният статус
  • липсата на позитивен опит
  • липсата на информация
  • наложените стереотипи
  • ниското самочувствие
  • предразсъдъците

Има ли решение на това? Лично аз съм убедена, че има. То е в ръцете на всеки от нас. Всеки поотделно и всички заедно, като общество можем да извървим пътя към по-голяма толератност, приемане и разбиране на другите.

Каня Ками, Ади, Крис, Събина да си кажат по темата #nohate

Изгоряхме ли? …

Изгоряхме ли,
изгоряхме ли като хора,
ако когато някой умира пред нас, самозапалил се, възпламенен, гори,
човекът-факла,
не се втурваме да му помогнем, да го спасим,
животът му,
а се нахвърляме,
разгонени, умопомрачени, взрени в зрелището, зверове,
чакали върху плячка,
евтини, невиждащи, не-хора,
без свян, без срам, без грам човещина,
разхвърляме видеа и кадри, коментираме, виним,
а виновните сме ние,
всички ние …
Изгоряхме ли?!

Ален де Ботон: Как Пруст може да промени живота ви

IMG_9112

 

Как да живеем тук и сега?

Как да не прахосваме времето си?

Как да ни се отворят очите?

Как да сме щастливи в любовта?

Звучат като теми от лековата книга за така популярното напоследък личностно израстване. Но са част от заглавията в книгата на един от най-любопитните френски съвременни автори – Ален де Ботон. Ако не сте гледали уникалните му участия в TED (Атеизъм 2.0 и Философия на успеха) – задължителни са. Е, 15 години след написването й дочакахме я и на български „Как Пруст може да промени живота ви“.

Нека е ясно – книгата не е само за тези, чели Марсел Пруст. Този текст е провокация към мислещите и търсещите. Тя сменя парадигмата, обръща мирогледа, изважда ни смело от клишето.

„Малко са нещата, към които човек е така болезнено и неотменно привързан, както към нещастието.“

„Усещането, че сме се вкопчили по-здраво в живота, когато осъзнаваме неизбежността на смъртта … губим вкуса си към живота … навика, диктуван от ежедневието, следователно незадоволеността ни е пряк резултат от конкретния начин на живот всеки ден, а не е заради нещо предопределено зловещо и заложено изконно в човешката участ.“

„Може и самите себе си да освободим от зоопарка.“

„Книгите са прекрасно средство да ни помогнат да осъзнаем нещата, които чувстваме.“

„Дори и най-изящната книга си струва да бъде затворена.“

Много изразителна корица на българското издание с фотография на Ивана Купенова. Ювелирен превод на Боримир Паскалев. Комплименти за издателя Мария Николова.

И да, прочетете я.