Възпламеняване. Крис Клийв

IMG-8947

Възпламеняване на Крис Клийв ме хвана за гърлото и присви корема ми още от първите си страници и не ми позволи да оставя книгата, докато не стигнах края й. Много неща изчетох през 2018-та, но в предпосления ден на годината романът на Крис Клийв се подреди като абсолютен фаворит за мен. Рядко използвам хиперлативи, но в случая са напълно заслужени. За хората, които следят публикациите в този блог знаят, че често си рева докато чета. Но тук сълзите напираха от очите ми от началото до края.

Възпламеняване е със сюжет от днешния ден. Актуален за всеки от нас. Лондон, който може да е всеки друг град по света. „Продажни, лицемерни времена.“

„Аз съм Лондон, аз съм целият свят …“

Каквото и да се напише за един хубав текст ще е малко, лимитиращо и подвеждащо. Затова предпочитам да не съм многословна тук.

„Зная, че можеш да обичаш детето ми Осама. Вестник Сън те нарича ИЗЧАДИЕ НА ЗЛОТО но аз не вярвам в злото знам че монетата има две страни. Знам че си бесен на лидерите на западния империализъм. Аз и на тях ще им напиша писмо.“

„Любовта не означава капитулация Осама любовта е яростна и смела и гръмка можеш да я доловиш в звуците които издава момченцето ми в момента докато си играе. РРРР! РРРР! повтаря то ще ми се да можеш да чуеш Осама този звук е най-яростният и най-гръмкият на Земята ше отеква чак до края на времето по-оглушителен е от бомбите. Вслушай се в този звук Осама време е да спреш да взривяваш света. Ела при мен и заедно ще поправим света с НЕВЪОБРАЗИМ ГРОХОТ И НАСТЪРВЕНИЕ.“

Няма как да не допълня, че издателство ICU има освен рядко срещан великолепен подбор на заглавия и автори, но и силно отношение към детайла – прекрасни корици, задължително обмислени и свързани с текста, повече от чудесни преводи, което позволява на читателя напълно да потъне в текста и да го изживее с мощна сила. Благодарна съм за това!

Конкретно за Възпламеняване като протегната ръка за поздрав „към читателя на българското издание“ – топла и канеща:

„хора като теб, изпълнени с любопитство към литературата, посветена на други времена и култури, поддържат жив света, за който си струва да се пише.“

За да ги подкрепяме да издават още – единственото нужно е да си купим тяхна книга. А всяка тяхна книга си заслужава.

Уки уки, Япония. Юлияна Антонова-Мурата

IMG-8893

Уки уки, Япония е едно очарователно пътешествие към далечна и сякаш за нас все така непозната и всяваща респект страна – Япония. Юлияна Антонова-Мурата с лекота ни разхожда из места, среща ни с хора и ни кара да почувстваме близост и топлота към тази далечна страна.

Радост от споделянето и наситено усещане за заедност блика от всяка страница на тази изпълнена с истории и снимки книга.

Книгата е прекрасно пътуване и е идеално четиво за мечтатели, откриватели, любопитни към чужди култури и места хора. Чудесна за уикенд-четиво, подарък или просто хубаво споделено време.

 

На плажа Чезъл. Иън Макюън

IMG-8883

Да, признавам си, едва сега я изчетох. Вероятно най-много книги от един автор за тази година ми се пада именно да е Иън Макюън. и „На плажа Чезъл“ завършва поредицата и май всичко, издадено на български език от този голям съвременен британски писател вече изчетох.

„На плажа Чезъл“ ни отвежда в Англия през 60-те. Авторът, струва ми се, с типичното си чувство за хумор и тънка критика към времето и обществените нрави, ни повежда към първата брачна нощ на младо семейство – това е рамката. С много детайли, някак типично за Макюън и доста детайлни описания на сексуалната сцена, но и с лъкатушене напред-назад из дебрите на страха от провала, страстта, липсата на смелост да признаеш кой си, извоюването на собственото пространство, свободата да откриваш „аз“-а си, очакванията на обществото към теб, на теб самия към себе си …

Забавлявах се, докато я четох. А в края дори леко се ядосах. Но се радвам, че имах ден на плажа Чезъл.

Няма да скрия, че „Изкупление“ си остава фаворит за мен.

„Междувременно откри, че дори легендарните успехи не носят много щастие, а само увеличават неудовлетвореността и изострят амбициите“

Егон и тишината. Емануил А. Видински

IMG-8846

Егон и тишината на Емануил А. Видински сама ме намери и съм благодарна, че ми се случи тази книга.

Една великолепна колекция от разкази, от тъжни по-тъжни, от докосващи по-докосващи, от наши по-наши. Дълбоко навътре ме отведоха. Разтърсиха. Припомниха, спомниха, опомниха. Разплакаха. И ме оставиха в тишина.

Едната част са разкази, писани по-преди във времето. Казват, че се са по-тъжните. Видях го това позабравено време. И се зарадвах мислено, че вече не сме в него. Втората част са по-скоро писани. Казват, че те са по-ведри. Видях ги човешки. И искрени.

Тази книга ме накара да осъзная, че имам нужда, като човек, понякога да спирам. И да си прощавам.

Благодаря на Емануил Видински. И на Жанет 45. Плюс – прекрасна корица.

 

Слънчева буря. Оса Ларшон

IMG_7222

Ясно е вече, че ставам фен на скандинавската вълна криминални автори и като така ми бе много приятно да се запозная и с дебютния роман на шведската писателка Оса Ларшон – „Слънчева буря“.

Сюжетът е напрегнат, ясно е – като за криминален роман. В центъра му е убийството на пастор от църква в малко градче. А адвокатката Ребека Мартинсон се оказва въвлечена в случая. Това я връща в младежките й години и дълбоко забравени тайни.

Северното сияние е фон, наред с големия студ и заплетените човешки съдби.

Ще се оглеждам за следващите романи на Оса Ларшон.

Още за романа в Kafene.bg

Изчезването на слона. Харуки Мураками

IMG_7143

Мураками е мой любим автор. От най-любимите. Харесвам как пише. Харесвам как няма граници, изненадва, подсмихва се, гмурнат в дълбокото ежедневие. Сериозно не пропуска детайла. Още по-сериозно те замисля, завихря, засмуква, заиграва.

Изчезването на слона не прави изключение. Сборникът включва 17 разказа, кой от кой по-фантастични в пряк и преносен смисъл. Отново, както в много от книгите на Мураками, присъстват котки, джаз, в подробности описана храна, приготвяне на храна, консумация на храна. И ежедневие. На пръв поглед от най-сивото, непретенциозно и небрежно. На най-обикновени хора. Като теб и мен.

Не, няма да издам как изчезва слонът. Мистериозно, разбира се. Или какво правиш, когато срещнеш 100% идеалното момиче. Всеки да си го открие сам.

Да, като скици на (бъдещите му) романи са някои от разказите, което е още по-омайно.

250 страници истинска наслада. А след всеки разказ – нужда от силна доза въздух преди следващия.

И още от Мураками:
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

Народна топка. Михал Вивег

IMG_6952

Продължавам серията разкошни романи, които ми се случват това лято с Народна топка на Михал Вивег. Авторът е достатъчно популярен за ценителите на съвременната европейска проза. Майстор е. Книгата е издадена на български още 2007 година. Беше ми хубаво да я прочета сега. Дължа го на Вася, която ми я препоръча и даде.

Първо си мислех, че романът ще ме захлупи в соц-а. Шепа съученици с техните случки от 80-те в Чехословакия. И до днес. Не, никак не е за соц-а книгата. За хората е, обикновени, истински, със съдбите им, с приятелството, което подкепя, с влюбванията и разделите, с тръдността да си себе си.

Съвсем естествено, книгата ме върна в моите тийн години, което си е силна носталгия по едни красиви, макар и бурни и доста противоречиви времена. Много земно и без излишни украсявания и парфюм, просто животът какъвто беше и е.

„- Оцелях. Оцелях от собствената си младост.

Отчасти това е негова собствена заслуга, отчасти имаше късмет. Не всеки успява да оцелее от младостта – тя върхлита нещастниците по ресторантите, по улиците, на абитуриентските срещи. Вижда ги по телевизията, чете статиите им във вестниците.“

„… това е един пубертетен роман за възрастни … За избитите. И за тези, които са намерили себе си в живота…“

„…да изпълниш живота с безответен копнеж, или да го пропилееш. И аз самият не съм наясно: понякога се чувствам като трагичен герой, друг път (по-често) – като герой от шесто продължение на някога успешна комедия за тийнейджъри.“

Много ме докосна Народна топка. Препоръчвам.

Загадката Анри Пик. Давид Фоенкинос

IMG_6933

Беше ми любопитно да се запозная с младия френски писател Давид Фоенкинос и неговия роман „Загадката Анри Пик„. Оказа се идеалното лятно четиво, забавно и леко. Написано с чувство за хумор и усмивка.

Загадъчният мотив, който завихря малкото френско градче с необикновена библиотека за върнатите от издателите произведения ми допадна. Всичко се върти около книгите – писани, неиздадени, издадени, около издателства и библиотеки. Има любовни сюжети. И средностатистическите житейски теми на обикновения човек. Разказани с лекота.

Лек спойл: Многото възможни развръзки до края (типично на книгите-загадки) не дават истинския отговор. И това ми хареса.

Мисля, че е добра книга за отпуск или уикенд 🙂

Смъртта на речния водач. Ричард Фланаган

 

IMG_6851

Нямаше как да подмина с безразличие новия роман, преведен на български език на вече любимия ми Ричард Фланаган. След „Тесният път към далечния север„, роман, който ме остави безмълвна и силно ме вълнува и до днес, „Смъртта на речния водач“ бе очакван и ме прикова също толкова силно.

Тасмания. Родината на Фланаган. Място, на другия край на света, за което знам/знаем толкова малко. А толкова красиво и истинско. Поразрових се в историята й докато четях романа. И ме хвана срам, за пореден път … от всичко, което европейците сме способни да направим, от „висотата“ на безумните си претенции.

Колкото и романът да е за Тасмания, красивата река Франклин, толкова е за силата на човешкия дух, за способността ни да живеем, да обичаме, да сме хора.

9781784702908_L

Който е чел Фланаган знае, че той е изумителен майстор на словото, с финес чертае от думи извивки като речни потоци, прескачащи и преплитащи се истории, вплетени с песни, мълчание, силни в слабостта си хора, невероятен детайл в описанието и на болката и на безсилието, и на невъзможно красивото и на естествената лекота на живота.

Аляж е приклещен между скалите на бушуващата река. В последните минути на живота си вижда сцени и хора от различни епохи, които все още живеят чрез него. Историята на Тасмания през животите на поколения. И много над това. Животът на всеки от нас. И мъдростта и лекотата, които идват с края му.

Изумителен роман, който ми донесе много. И безспорно затвърди мястото на Фланаган сред любимите ми автори.

„Тъжният извод е, че хората трябва да вярват в нещо, дори то да е лъжа.“

„… може би точно това най-много му харесва в спускането по Голямата вода. Това, че планините, реките и гората не му обръщат внимание. За тях той нито е част от тях, нито е нещо отделно не е нито добре дошъл, нито желан, не го обичат и не го мразят, не му завиждат, но и не го приемат със снизхождение, не го смятат нито за добър, нито за лош. Мнението им за него не е по-различно от това за някой паднал клон или за някое поточе. Той се чувства гол, без никакви нужди, без желания.“

Задължително след или преди този роман е да се прочете и „Тесният път към далечния север„.
И ще се оглеждам за още от този любим автор!

Проклятието на жабата. Емил Андреев

IMG_6417

Това е първо нещо от Емил Андреев, което чета. Беше ми интересно да се запозная с този съвременен наш автор, който макар и популярен отдавна, едва сега захващам. И този роман ми препоръча милият начетен книжар от Хеликон на Главната в Габрово – Цветомир Цанков. И му се доверих, както става ясно.

Купух Проклятието на жабата заедно с Моята кръв и ги четох почти едновременно. Любопитно – и двата романа от нови за мен автори, и двата разказват истории от родната действителност и из соца. И ми вървяха идеално успоредно.

Романът е разделен на две части. В първата се разказва за малкия Михаил, а във втората – за вече порастналия. Мистични елементи (момчето сънува и вижда в сънищата си бъдещето) се оплитат умело с любовно-сексуални такива, а за капак и криминални. Музиката (главният герой свири на чело) върви успоредно с битови сцени. Поне за мен историята е интригуваща в първата си част и бях любопитна да я изчета, докато във втората ми стана леко монотонна, защото редуваше основно сексуални привличания и пророчески сънища, поднесени под формата на писма от Мишо до вече починалия му баща.

Един такъв лежерно-хаотичен соц от края му в България. Малкото градче с дълбоките си тайни и свързаности между хората. Типичната завидна чаровност на детството из улиците, обикалянето из прахоляка, бандата шепа деца, с всичките им смело-страшни и откривателски пориви.

И после тъгата от порастването. Различната съдба на всеки. Носталгията. Да, „Онова (зло) отмина – и това ще мине!“

Хубава корица от Александър Гьошев за този роман.
А аз ще потърся и други от Емил Андреев.