Маратонът на София 3 км – подготовка и участие. От първо лице.

IMG_1161

Имам един специален приятел и колега – Петър. Преди години Пешо е участвал в маратона в Ню Йорк и с това той е герой за мен. Да, много хора участват в маратони и всички те са герои. Но Пешо е специален – има силно намалено зрение и за него участието на маратон е още по-голяма работа. Та, Пешо бе този, който отново тази година сръчка моето желание за по-здравословен живот и по-редовни упражнения и ме подтикна към реализирането на един от плановете ми – да съм редовен участник в Маратона на София. Та с него се регистрирахме двамата за най-малката дистанция тази година – 3 км.

Ще кажете – какво са 3 километра – нищо не са! И ще сте прави. Но за начало 3 не е лошо. Тук ми се иска да разкажа за подготовката ми, да споделя опит. И да си обявя публично, че догодина с Пешо ще се подготвим за 10 километра!

Как мина подготовката за Маратона на София 2017?

Започнах късно. По принцип от няколко години тренирам, къде редовно, къде не толкова. Основно със свободни тежести тренировки с моя мил треньор Марто. Ноооо лятото винаги се отпускам, трудно намирам време в графика си и това не е добре. С времето се научих да ценя и да се радвам на лекото напрежение в мускулите през деня след добра тренировка сутрин. И да – тренировките преди работа ме тонизират и усмихват.

Тичане му е майката. Та, две седмици преди Маратона, когато попълнихме с Пешо формуляра на сайта на Маратона и вече връщане назад нямаше, започнах всяка сутрин на тичам. Първите дни едва пробягвах по 200-300 метра, после почивка с бързо ходене, после пак. Поетапно увеличих километрите на 1, после на 2 и в последните дни – по 3. Дишането пооправих. Ходенето за почивка между километрите тичане – също. Тичах на пътечка във фитнес залата и в нашия квартал. Ако нямах достатъчно километри за деня – добавях с доста ходене вечер. За 3 километра се чувствах подготвена в навечерието на Маратона.

Храна. Вода. Сън. За да са добри тренировките и ефектът от тях най-важен е балансът храна-вода-сън. Намалих храната. Става по естествен начин. По-лекото тяло се справя с километрите по-добре. С водата по принцип нямам добри навици. Което, знам си, не е добре. Бях на хубава лекция за пиенето на вода и за фитолизин наскоро и това допълнително ме мотивира да приемам повече, за да се чувствам по-добре. Често усещането за глад е всъщност не добре разпознато усещане за жажда. Бъбреците също страдат. Напоследък активно работя по тази тема. Около Маратона бях постигнала добър баланс. За съня също работя – около Маратона успявах с добър сън и ранно лягане (преди 11) и около 8 часа на нощ. Съчетано с доброто движение и по-леката храна – получаваше ми се.

Добрите навици в ежедневието. Митко от BB-Team все повтаря, че добрите навици са тези, които сме успели да направим ежедневие. Почти две седмици по-късно все още се справям добре с движението (почти всяка сутрин – тренировка). По балансираното хранене, прием на вода и сън все още имам какво да намирам като дисциплина. Но едно е ясно – живот и здраве с Пешо сме убедени, че догодина сме на 10 километра четвърт маратон и се готвим!

p.s. Благодарност на екипа на Маратона на София за наистина перфектната организация за толкова мащабно събитие! Браво и на всички участвали – за мен бе радостно да видя толкова приятели!

За гледане: Tomorrow

Demain_main

Ако се вълнувате от промяната в обществото, от това как ще се правим с промените в климата, с изхранването на населението, с енергията – този филм е за вас – Tomorrow на Сирил Дион и Мелани Лорен.

Преди три години екип от четири млади ентусиасти тръгват да търсят по целия свят устойчиви решения и малки, работещи примери, решаващи предизвикателствата на човечеството за

  • храната ни и изхранването ни в бъдещето (градско земеделие и перма земеделие) с примери от Детройт, Франция, Англия, Африка;
  • енергията и източниците й (рационално използване на възобновяеми източници, без разхищението от днешния ден) и по-малкият отпечатък с използване повече на велосипеди в градовете, например – Дания, Исландия;
  • финансите и парите кацо цяло (защо „моно“ решенията и в земеделието и във финансите са пагубни) – Англия, Австрия;
  • образованието (за свобода и различни подходи, нови решения в образованието) – естествено примерът бе от Финландия.

Красиво заснет и смислено, интересно поднесена сериозната тема за промяната и за денят утре. Силно препоръчвам.

Благодаря на Дени, че го сподели с мен. Предавам нататък 🙂

Tomorrow at IMDB

Ура за Пролет и Деси! Ура за Trouble Bakers – книги и храна!

dsc_0712

Бързам да ви запозная с две прекрасни млади дами – Пролет и Деси, създатели на чудно предприятие, съчетаващо книги и храна – Troublebakers.eu

Книги! И храна! Йеее!

От къде дойде Trouble Bakers? 🙂
Идеята за Trouble Bakers се роди най-вече поради емоционални причини – и двете обичаме да четем, и двете обичаме да похапваме вкусотии. Най-логичното беше да съчетаем тези две страсти в едно. Няма нищо по-хубаво от това да четеш „Баба праща поздрави и се извинява“ на Бакман и всичко около теб да ухае на канелени кифлички като самата книга. Така удовлетворението от четенето става още по-завършено. Решихме, че не може да крием тази тайна само за себе си и че трябва да я споделим и с останалите.

Кое ви зарежда?
Мотивира ни най-вече положителното отношение, което срещаме. Виждаме, че хората приемат идеята ни много добре и все повече започват да обръщат внимание на вкусотиите, които се „крият“ в любимите им литературни произведения. Надяваме се, че до колкото повече хора достигне посланието ни, толкова повече ще се увеличат любителите на добрите книги. Разбира се, най-голямата ни цел е да възпитаме у децата желанието да четат и да се научат да откриват магията на книгите.

Какво ви се случи до тук?
Досега сме имали две представяния на идеята си – едно в София и едно в Стара Загора. Предстоят ни няколко събития в близко бъдеще, с които се надяваме да популяризираме четенето и хапването.

За какво мечтаете?
Най-голямата ни мечта на този етап е да имаме наше място, на което да можем да се развихрим. За момента гостуваме на CoKitchen – единствената споделена кухня в София. Там винаги цари непринудена атмосфера и е идеалното поле за вкусни приключения. Благодарни сме на Яна и целия екип за топлото отношение.

Относно самото развитие на проекта – искаме да правим всичко. Има безкрайно много книги – като автори и жанрове, и ние искаме да сготвим по нещо от всяка. Вярваме, че по този начин книгата ще стане неизменна част от ежедневието на малки и големи, точно както е храната.

Какво си пожелавате?
Вместо да си пожелаваме нещо, ще цитираме Тери Пратчет, защото той го е казал много хубаво във „Волният народец“:
„…ако вярваш във себе си…
…и не се отказваш от мечтите си…
…и следваш пътеводната си светлина…
…пак ще си по-назад от онези, които се трудят усилено и се учат непрекъснато, и не са толкова мързеливи.“

13232931_502748356589058_2504005306896441239_n

Чудни чудни! Желая им успех от все сърце!

Ако и на вас ви харесват – дайте им по един лайк най-малкото тук 🙂

 

5 подсказки на тема здраве

10464114_756488927741588_7415191552794880396_n

няколко неща, които правя или се опитвам да правя, за здравето си:

. (опитвам да) ходя редовно профилактика стоматолог, гинеколог т.н.;

. движение. опитвам повече. поне 2 пъти седмично фитнес със свободни тежести, колело, бягане;

. без пакетирани храни, по-малко тестено, без бял хляб, бяла сол, прясно мляко, без месо, без безразборни сладки неща, повече сурови зеленчуци и плодове;

. без лекарства;

. с усмивка и позитивно мислене.

ще ми се да поканя в щафетата Крис, Събина, Ади, Ками

Blog Action Day 2014 #неравенство

2014bloggerbadge

тъжната статистика:

  • една трета от храната по света се изхвърля;
  • 1.3 млрд тона храна са изхвърляни всяка година;
  • в ЕС всяка година се изхвърлят 3 млн тона хляб;
  • храната, изхвърляна в ЕС и САЩ е достатъчна да нахрани три пъти цялото население на Земята;
  • в същото време хора измират от глад …

 

този пост е за деня на Blog Action Day 2014 #inequality

гледайте Waste – Why Poverty?

 

5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday

10298666_710633272328082_2645287399689260345_n

искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.

в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.

хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;

по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;

повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.

сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;

всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.

чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.

ето така при нас. а при вас как е? 🙂

писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно :)

децата и доброто хранене на #FoodRevolutionDay

10390131_710633565661386_2097629244794210621_n

да готвим заедно. да, цялата кухня става в храна. да по-бавно е. но е забавно. отделно – децата се въвличат, виждат как се случва храната, ядат след това с голямо желание това, в което сами са вложили усилия. децата чудесно могат да белят и режат зеленчуци, да бъркат смес за кекс, палачинки, да месят хляб, да подреждат масата.

„изяждай всичко до край“. да. но не насила, а колкото си сложи само детето – следва да го изяде. нека храната е на масата и всеки сам си сипва това, което обича, което би изял без да оставя в чинията храна. във времето, в което живеем е повече от цинично да се изхвърля каквато и да е храна.

както го научим. често чувам „ами той не яде черен хляб“ или „готвено не обича“. мда, както сме ги научили – така. ако от малки децата са свикнали с домашна питателна и полезно сготвена храна, черен хляб, много салата, плодове и зеленчуци – няма как да не ги обичат. ако са захранени с бял хляб, junk food и вредности – трудно. трудно, но не и невъзможно може да се промени.

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно 🙂

сготви. сподели. изживей.

Food-Revolution-Day-300x300вероятно си чувал вече за Джейми Оливер – един симпатичен млад британец, който обича да готви, прави го с лекота и зарибява всички. е, Джейми започна от онлайн, за което много му се радвам, но вече е световна звезда и по списния и телевизии и като такава прави мисията си още по-устойчива като създава този Food Revolution Day

тази година Food Revolution Day е днес, а на 19-ти май (че е неделя) ще се отбележи официално и у нас, за първи път .

Food Revolution Day е световен ден за отбелязване значението на истинската храна.

децата на не малко познати семейства не обичат готвена храна. най-вече защото не познават готвената храна у дома и нямат навика да се хранят с качествена храна. нямат навика да се хранят заедно, бавно, всички заедно, с любов. това е тъжно. тъжно е на децата да се дава готова храна или полуфабрикати. вредно е за здравето им, за мисленето им, за бъдещето им.

нищо, че Обединеното Кралство не се слави с най-добрата кухня на света, докато ние имаме доста по-добри традиции в това отношение, нека вдъхновението да сготвите сами храната си у дома, семейно, с децата, дойде при вас от Джейми Оливър, или от Ути или от Звездев или който и да е. наистина домашната храна не може да се сравни с никоя готова. помисли само за натриевия глутамат, който е наблъскан във всички готови храни и това трябва да те откаже завинаги от тях.

хайде, в неделя, сготви, сподели, изживей своя ден на food revolution 🙂 и го превърни в ежедневие

апропо вчера споделих две рецепти – за сладкиш с орехи и за бонбони от сини сливи и ядки – тук, а тук Ади разказва как готвихме козунак за Великден двете

писах още за тайните на хората, които не боледуват, най-злите родни храни, нямане и хранене

био и еко е нормално, всичко друго – не

Screenshot-12

понякога се чувствам като сектантка, като говоря на приятели и познати да не ядат вредни храни (вафли, чипс, зайо-байо …), да четат подробно етикетите, да внимават със ситните буквички и Е-тата, да изхвърлят пластмасите от кухнята си ….

ясно е, че думите „еко“ и „био“ звучат доста „модерно“, „фенси“, леко като поза, като демонстрация. много хора са отблъснати от това, а „еко“ общността се разви до определени мащаби и се капсулира в себе си.

мда …

иска ми се вече да прескочим тази бариера. био и еко да се възприемат като каквито са – естествени и не те да са отделени в ъгълчето на щандовете със специален надпис, а всички останали боклуци да са сгушени в края. иска ми се бозата да е само като тази на Хармоника, а козметиката – като тази на Weleda и всеки бизнес да е устойчив, което ще рече поне една идея повече с мисъл за хората и планетата. защото био и еко са норма, а всичко друго – не.

писах още: нямане и хранене, най-злите родни храни, „здравословен продукт“

нямане и хранене

IMG_9798

нямането преди пълни очите на хората сега и с това те са склонни да харчат по много за глупави храни.

нямането преди и консуматортвото, богато прокламирано навсякъде и във всичко карат хората да плащат много пари за боклуци.

сякаш днес имането на лъскави, изглеждащи скъпо в опаковката си храни и напълването на кошницата е признак на успех. грешка!

бабите, които цял живот са месили баници и правили сладки днес предпочитат готови вити баници, само да ги опекат и шоколадови десерти от кутия, вместо домашните и с това хранят внуците си – от една страна за да имат повече време да гледат сериалите си, през които им пробутват именно кои баници и бисквити да вземат, от друга – защото „по тяхно време“ е било немотия и сега са някак щастливи, че за левче могат да накупят куп „вкусотии“.

така се свързват нямането с храненето и се стига до още по-голямо нямане, защото неправилното хранене води до болести, още пари за лекарства, намалена работоспособност и липса на възможности за каквото и да е друго.

добрата новина е, че купуването на основни продукти, непакетирани, не лъскави и по-малко вредни, за приготвяне в домашни условия, се завръща на дневен ред. поне при част от хората. надежда има.

много добри разсъждения по темата има и при Петър Стойков – Защо бедните ядат боклуци

писах още: и още малко за храната, най-злите родни храни, храна