Ура за Онтоидея или Философско консултиране в условия на извънредна ситуация

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Горе, отляво-надясно са: Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева Долу, отляво-надясно са: Камен Киров, Цветелина Калъчева, Цена Стоева

Фолософско консултиране – нещо, което за мнозина вероятно звучи забавно, смешно, абсурдно или непонятно, но нещо, в което лично аз вярвам. Както и в хората на снимката. Това са колегите-философи Веселин Дафов, Даниел Александров, Инес Райчева, Камен Киров, Цветелина Калъчева и Цена Стоева. В условията на социална изолация, обърканост на всеки от нас поради обърканост в света тези прекрасни хора предлагат безплатни философски консултации и занимания Философия с деца.

Интервюто е с двама от тях – Даниел и Камен.

Разкажете как всеки от вас се захвана, свърза с философията?
Камен: С философията се „захванахме взаимно“ може би от по-рано, но академично – от 2009 г., когато все още бях студент в УНСС, но започнах да посещавам различни лекции в Софийския университет. Две години по-късно вече учех в СУ, воден от желанието да правя нещата и света около себе си по-добри, по-смислени и по-стойностни.
Даниел: В това да обичам философията ме посвети някогашната ми учителка по философия от гимназията, Мирела Костадинова. Благодарение на нея се ориентирах с какво искам да се занимавам и кандидатствах в СУ „Св. Климент Охридски“. Това беше преди 8 години. Като бакалавър се запознах отблизо с практическите и приложните начини за правене на философия. Специализацията „Философия с деца“ се провеждаше вече от много години, но през летния семестър на 2015 г. се състоя първият университетски курс в България по „Философско консултиране“ с водещ проф. Веселин Дафов. Помня, че за участниците в него това беше отваряне на един изцяло нов хоризонт, поглеждане по нов начин на това, което не просто учим, а както за някои от нас се оказа – на което сме се посветили. В последствие се присъединих към екипа на „ОнтоИдея“, което ми даде възможността да работя и да се развивам именно като философ. За нас теорията и практиката винаги е била тясно свързана – не просто да мислим за философията, а да бъдем и да създаваме ситуации, в които да философстваме, заедно с други. В този смисъл и академично в момента съм докторант, а темата на дисертацията ми е за разумността, която е способна и се грижи за това да консултира.

Какво е Философско консултиране и за кого може да е полезно?
Даниел: Представяме „Философското консултиране“ като услуга и то има достойнство именно в това – че сме открили и създали начин да влизаме в пазарни отношения и да предлагаме това, което знаем и можем като философи. То може да е както индивидуално или групово, така и консултиране на фирми и организации.

При философското консултиране човек получава професионална помощ за това как да се справи с конкретна ситуация, в която изпитва противоречие или затруднение да предприема действия, как да се отнесе към и да осмисли възможно най-разумно даден въпрос или проблем или как да се грижи за смисъла в живота си и да обмисля отношенията си с другите. Разбира се, човек и сам е способен да взема решения, да мисли и да действа, според ситуацията си. При философското консултиране обаче съветването е едновременно и мислене заедно, и грижа за човешката разумност върху дадена тема, която е както конкретна, така и отнесена към човешкия живот изобщо – че заедно с философа-консултант човек открива и създава начини за справяне с даден проблем, от които биха могли да се възползват и други. В този смисъл съветът не толкова се дава, колкото се изработва с грижа, подкрепа и пълно зачитане на личността.

По този начин философското консултиране може да е полезно както за хора, които искат да си изяснят философската страна на проблема, с който опитват да се справят, така и за тези, които искат да получат помощ в справянето с трудни ситуации, за които търсят нови решения.

Как се случва Философско консултиране в условия на извънредна ситуация?
Даниел: В сегашното положение в Българи и по света екипът ни взе решение да предостави безплатно и безвъзмездно услугите си онлайн. Готови сме да консултираме всеки нуждаещ се, независимо с какъв въпрос се обръща към нас. Предвид социалното положение, такива въпроси могат да бъдат свързани със зачестилите случаи на социална изолация (различна от физическата такава), застрашеното социално единство и сплотеност на обществото, изпадания в противоречие и невъзможност за предприемане на разумни действия.

А заниманията по Философия с деца?
Камен: Образованието, като сфера, е част от пътя към едно по-добро бъдеще. Занимавах се с дейности в Университета, които считах за полезни за студентската общност, а „Философията с деца“ ме привлече именно с ценността за развиване на самостоятелно мислене. И именно развиването на мисленето, а не заучаването. Изследването, а не преподаването. Чуденето и търсенето. Това си е магия.
Даниел: В същото време се впуснахме и в провеждане на онлайн занятия по „Философия с деца“. По принцип работим на територията на гр. София, но в случая поканени са всички – малки и големи деца в предучилищна и училищна възраст (заедно с родителите им) – да мислят, изследват и споделят чудните за тях теми заедно с други деца. „Философия с деца“ е дейност, която „ОнтоИдея“ развива и предлага от над 10 години, а самият аз практикувам от 4-5. В занятията се стараем да създадем и да си грижим за една изследователска общност от деца, която подкрепяме по пътя на мисленето – в това сами да изработват и споделят смисъл и идеи, да мислим заедно върху това, което ги учудва най-много.

Засега онлайн занятията за мен не представляват по-трудно предизвикателство, отколкото провеждането им на живо. Откривам децата готови да предлагат и изследват теми в същото добро и любопитно настроение, въпреки извънредното положение. И ако при тях не си личи тревогата, то е защото наистина вярват, че възрастните ще се справят. Както сподели едно 6-годишно дете наскоро: „Учените са тези, които са много учили, но и не само – те експериментират. Те ще създадат ваксина за вируса. И нямам търпение!“

Къде да ви открият хората, които проявят интерес?
Камен: Хората могат да ни открият на публично обявените координати – на сайта ни, страницата, имейла на ОнтоИдея. Аз лично съм в гр. Добрич и могат да ме открият в училище (или в момента – в Zoom и Hangouts), във Фейсбук или на имейла ми. Всеки от нас е ангажиран с една или друга (или няколко) от дейностите, които предлагаме в „ОнтоИдея“, и води занятия или провежда консултации и клубове на различни места.
Даниел: Всеки може да се свърже с нас, както и да открие повече информация, на нашите Фейсбук страници:
ОнтоИдея: https://www.facebook.com/OntoIdeaBG
Философия с деца: https://www.facebook.com/ChildrenWithPhilosophy

Пожеланието ви към всички, които ще прочетат това интервю?
Камен: Пожеланието ми към всеки е за нестихващо любопитство и движение – да не приемаме нищо за дадено и ясно, а да продължаваме да търсим, да се очароваме, да се изненадваме и да творим, да се обновяваме и обогатяваме постоянно!
Даниел: Пожелавам на всеки един човек по света да не губи надежда и да не спира да търси начини как да се справя с противоречията в живота си. Този, който прави ситуацията своя и се развива, може да се вглежда и допринася към това, което ни обединява, а не разделя.

Свети вълк. Елена Алексиева

IMG_3436

Свети вълк на Елена Алексиева. Дълбоки, дълбоки води, изключително любопитен, актуален, тъжен, тъмен, философски прочит на епохата ни. Еклектичен, многопластов роман. Изумена съм. Искрено се възхищавам на Елена Алексиева за подхода, прочита, смелостта да разкаже за нашето време по този нетрадиционен, смазващ начин, като с това все пак успява да запази светлината, която има въпреки мрака, живота, въпреки смъртта, тържеството на човешкото в нечовешки времена, дори под кожата на вълк.

Учени от БАН, мини под земята, хора, които не знаят как да обичат, как да плачат, ромски ритуали с веселие и танци, влак, смисъл без търсене, радост без богатства, пренареждане на света, поп, който не е поп, тъмнина, светлина, още. Мъдрост, носена и споделена от обикновени хора, закодирана в тях. Контрасти.

„Нямаше представа, че е толкова уморително да държиш живота си в ръце.“

„Беше му станало тежко от толкова безнадеждност.“

„Той не беше лош човек, а само покварен от обстоятелствата.“

„Не можем да вземем повече, отколкото можем да носим.“

„Той не плачеше, не знаеше как.“

„Мирише на истинския живот, помисли си пътникът и разбра, че точно оттам идва радостта му.“

„Земята не можеше повече да търпи. Тя махаше от себе си всичко излишно. И прибираше хората обратно в недрата си, понеже се срамуваше от тях, а нямаше къде другаде да ги дене.“

Трябва да се прочете.

Великолепна Елена Алексиева. Чудесна корица на Кирил Златков. Браво на Факел експрес.

Измислици. Хорхе Луис Борхес

IMG_6518

Дълбоки води. Истинска наслада. Колям кеф е четенето на Борхес. Кеф от чист вид.

Разчиствах книгите (два купа) от нощното ми шкафче и сред тях бе Измислици. Защото много харесвам Борхес. И ха – изненада – оказа се, че не съм писала тук за това съкровище. През изминалите дни препрочетох разказите от сборника „Измислици“ („Ficciones“) на големия Хорхе Луис Борхес.

„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги … има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват и да предложиш някакво обобщение … По-разумен, по-некадърен, по-ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“ казва Борхес в предговора към сборника „Градината с разклоняващи се пътеки“.

Ако кажа, че са философски, вероятно доста хора биха се отказали да четат. Та, не, не са филофоски, по-скоро са една голяма игра, интелектуална забава, търсене в изумителен лабиринт. Търсене в и на думите, смислите, книгите, човеците, световете, боговете.

Да, вероятно тези разкази не биха понесли на всеки. Защото лъкатушат и предизвикват мозъка от всеки ред. Може да ви се завие свят, т.е. вероятно ще ви се завие свят докато ги четете. И това ще е най-малкото, което ще ви сполети от разказите на Борхес в Измислици. Защото от големия детайл изведнъж зуумват в небивал мащаб. И така  – всеки разказ, всеки ред. Изумително доказателство, че въпреки хала, на който сме се докарали като човечество, има и противовес, другата крайност. Човек все пак остава мислещо, измислящо, сътворяващо същество.

Изграждането на немислимото е човешко, с лекота, поне така го вижда и разказва Борхес. Без граници, без клишета. Като в картина на Ешер, в която не знаеш вървейки нагоре дали не си някъде долу, всъщност. Уж познати сцени, истини изведнъж блясват в неочаквано нови цветове. Не, няма усещане за хаос, въпреки резките промени. Защото в световете, които Борхес строи за нас в писанията си, блика хармония и мир. Което е неочаквано. Носи мъдрост и спокойствие.

Та, ако не съм го казвала така явно и на висок глас, време е да поправя тази грешка – хора, Борхес, Хорхе Луис Борхес. За четене. И препрочитане. И после пак.

заветите на Кундера

kundera

Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти.

говорихме си преди дни с Марин Бодаков, един от големите родни съвременни автори, някак без връзка с Кундера, по много от темите в Завети и Предателства. за това, че днес студентите са чели Калин Терзийски, но не и Кафка, за романа и мястото му в литературата днес, за преводите и колосалната роля на преводачите в развитието на езика и литературата. за лайфстайл културата, която избутва в ъгъла другата, истинската, говорихме и за емигрантството. всичко това кратко и притегателно Милан Кундера го е описал в книгата си. ако си на вълна размишления ще ти хареса.

ето още за книгата на Кундера, скоро и интервюто с Марин Бодаков ще е в Kafene.bg

писах още за Валс на раздяла

Големия Гальовник на Ромен Гари

ggочаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

Атлас изправи рамене

искаше ми се да съм чела тази книга (и всичко на Айн Ранд) в началото на 90-те, а ето, че разочароващо излиза у нас едва сега – 20 години по-късно … и все пак е добре, че е факт вече и на български

апокалиптична и много плашеща, но и оптимистична до крайност, мотивираща, разтърсваща. на моменти фабулата много напомня Изворът и това леко ме дразнеше. на места случките са предсказуеми. на места героите са прекалено идеализирани, в крайно черно и бяло. отново компанията е изцяло мъжка, а жената е една-едничка в центъра, перфектна и желана от всички. задължително и естествено в контекста умното е и физически красиво. но цялото те кара да се замисляш на всеки ред, да се радваш, че живееш и че има смисъл.

и други го казват – ситуацията често напомня нещата тук и сега при нас. и в света като цяло. в книгата може би типично по американски има хепи енд. за реалността ни не знам дали ще е такъв. за момента нито Атлас нито Джон Голт са на хоризонта.

за всички, на които такъв обем страници им се виждат плашещи твърдо казвам, че има смисъл от всеки ред. в доказателство ето малко извадки:

„способноста да се мисли е единствената основна добродетел на човека, от която произтичат всички останали“

„радостта не не липса на болка, интелигентността не е отсъствие на глупост, светлината не е липса на тъмнина“

„никога не съм се чувствал виновен заради ума си. никога не съм се чувствал виновен за това, че съм човек. не приемах незаслужена вина и така бях свободен да спечеля и да опозная собствената си стойност.

„всяка работа е акт на философия. и когато хората се научат да възприемат продуктивната работа – и онова, което е неин първоизточник – като стандарт за моралните си ценности, ще достигнат до онова ниво на съвършенство, което е тяхно право по рождение и което са изгубили …“

Изворът. Айн Ранд

120932z отдавна не ми се беше случвало да чета нещо с подобен обем – над 800 страници, но ме увлече много, прознавам си и не успях да я оставя в последните дни, докато не я допрочетох

Изворът на Айн Ранд, макар и писана преди повече от 60 години звучи много увлекателно, заплита любовни елементи сред множество философски разсъждения за алтруизма, егоизма, себеотрицанието, посредствеността и таланта, смисъла на живота и важността на това, да бъдеш себе си. в центъра на всичко е човекът.

ето на посоки няколко кратки цитата

„интересно е да поразсъждаваме защо хората толкова много държат да бъдат незначителни“

„знаеш, че хората копнеят да бъдат вечни. Но умират с всеки изминал ден. Като ги срещнеш, те са различни от предишния път. Всеки час убиват частица от себе си. Променят се, отричат се, противоречат си – и наричат това растеж. “

„замислих се за хората, които твърдят, че на земята няма щастие. Всички те отчаяно се опитват да намерят някаква радост в живота. Борят се за нея. … Вайкат се, че не разбират смисъла на живота … Има един особен вид хора, които презирам. Онези, които се стремят към някакъв идеал или „универсална цел“, които не знаят защо живеят, които стенат, че „трябва да открият себе си“. Можеш да чуеш тези думи навсякъде около нас. Това сякаш е официалното клише на нашия век. … Но според мен то е най-срамното.“

книгата си заслужава. благодаря на човекът с малката книжарничка на Оборище, който ми я препоръча. при възможност ще намина да си поговорим за книгата и да си набавя нови четива.

покана за два семинара в събота

покана 1 – Start Up 2008 – втори уикенд
моята лекция е от 11 ч и едва ли ще е най-интересната, но на всички препоръчвам събитието! за първите два дни (предния уикенд) се чуха много добри неща – та за всеки, който планира да започва бизнес – да заповяда да слуша – цялата програма е тук

покана 2 – Кариера за философи
Зала 2 на Ректората на СУ, от 13.30 ч, хора, завършили философия ще разказват пред студенти философи как са се реализирали професионално и как им е помогнала в това философията; моя милост ще говори също; поздравления за моята приятелка Анета Карагеоргиева, която го организира! – програмата-покана е тук

с Веско – родители в час

в час ли сме като родители? признавам си – на мен ми е трудно. работата ме поглъща, а искам достатъчно време за децата си, искам да мога да съм сигурна, че съм избрала правилното училище / детска градина, че отговарям по най-правилния начин на въпроси от рода на зададените ми преди малко „Мамо, когато стана на 70 вие с татко на колко години ще сте?“, „Мамо, как така става, че хората се женят? Ама преди пръстена и целувката, как се стига до това …“, „Мамо, в Университета професия ли те учат? А в кой университет те подготвят добре за спасител? Това е важна професия?“, „Защо трябва да уча немски“ и т.н. въпроси без край …

моят приятел от години, човекът, който активно се занимава с Фолософия с деца и самият той е добър баща Веско Дафов организира тази събота училище за родители, т.е. семинар, workshop или както и да го наречем за родители, които си задават въпроса „направих ли наистина най-добрия избор за моето дете“, „справям ли се с това да съм родител“

„Детето е човек, който във всяка своя стъпка трябва да бъде насърчаван и окуражаван свободно да се присъединява към всяко постижение на човечеството. Да му се показва с какво всъщност е добро, това добро нещо, на което искаме да го научим или приобщим. Да се даде възможност самото дете да се замисли в какво точно е поканено да участва и какво кара възрастните да настояват за неговото приобщаване. И това не е никак лесна задача за възрастните. Ето защо е някак естествено да се разчита на специално подготвени възрастни за тази работа. И това са учителите. Не, че те могат да поемат цялата грижа, но те са хората, които в най-голяма степен имат квалификацията да приобщават децата към човешките постижения. Понякога обаче се подценява и ролята на родителите като пряко отговорни за развитието на детето и тогава възникват напрежения. “

информация за Родители в час и регистрация има тук

а тук има кратко интервю с Веско за родителството