какви ще станат децата ни

IMG_4425

може и на шега да беше, но си излязоха много истини – на родителската среща за 1-ви клас умело учителите ни изпитаха нас, всички родители от класа какви искаме да станат децата ни, в кой университет и какво ще учат. всеки татко и майка сподели плановете за детето си.

уплаших се от стройните планове на някои (около 60%) родители относно това какво и къде ще учат децата им. вероятно така се става истински лекар, финансист, юрист или инженер, като от 7 годишен го знаеш, или поне родителите ти го знаят, но …ми стана тъжно за децата. и за това, че нямат много детство, изяжда им се от кроенето на планове.

без да е толкова важно, отделно, от цял клас първолаци само 3-4 родители виждаха децата си да учат висше образование в България

изумително колко умело хората вървят по прокараната от родителите им пътека. и как добре репродуцират грешките на своите родители, без да се усетят. и вероятно създават свои добри копия.

времената се променят. а ние?
или греша?

рисунка „може ли тази круша“: Али

деца извън шаблона

IMG_7112

държавата има угода хората да са еднакви – по-лесно се управляват, по-лесно се манипулират, изпълняват разпоредби без въпроси и съпротива. хора по шаблон. не, това не е таен заговор на Бойко Борисов, нито на Тодор Живков. това са механизми на обществото извън конкретните личности. явлението не е от вчера. не е само тук. за справка „полет над кукувиче гнездо“ или „обществото на мъртвите поети„, „вчера“ или „Парижката Света Богородица„, примерите са безброй …

ще кажете – това беше в соц-а. сега е различно. тогава всичко ставаше силово. в момента нещата не са по-различни, само са облечени в нови, по-лъскави дрехи

държавата държи образованието. образованието произвежда удобни за държавата хора – еднакви. родителите често се поддават на натиска и също допринасят децата им да са като всички останали. искат те да са „подредени“, „по-добре дисциплинирани, отколкото творчески“, „да слушкат“, да не вдигат шум, да са кротки и да изпълняват смирено заповедите им. към учители, родители да добавим и медиите, които пряко обслужват същите интереси и съдействат изцяло за шаблонизирането. децата кротуват пред екраните и искат същите играчки, каквито вече са видели по телевизията и имат всички техни съученици. бам – децата вече са в шаблона! добре свършена работа!

но. прогресът се носи от различните. едно умно общество, една умна държава би имала нужда от различни, мислещи хора

в училище са сочени с пръст или изключвани креативните, активните деца. модерното название е „хиперактивни“. в някои държави дори ги „лекуват“ (разбирай „успиват с хапчета“!). истината е, че това са просто деца. децата са естествени. те искат игра и свобода. и оказват съпротива да влязат в шаблона, който възрастните, родители и учители, обществото като цяло се опитва да им надене

„трудни деца“, аха, нека всички са лесни и нещата ще са наред?! харесвам децата извън шаблона. различните деца, бъдещите Майкъл Фелпс (който вече има 21 олимпийски медала във феноменалната си кариера) или Джон Ленън (Когато бях 5-годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах “щастлив”. Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота.). и искам да има повече различни деца

емпатия в семейна и училищна среда

Денят е посветен на учителите и родителите и търси единството на връзката родител-учител-дете при възпитаването и отглеждането на децата. Съответно денят включва както представяне на емпатичното образование, така и част от теорията на ненасилствената комуникация за възпитаване на деца. Част от програмата е възможност за среща и неформално обсъждане на проблемите на родителите и учителите, обмяна на опит и намиране на общи решения.

Втората половина от деня включва практически срещи за учители и за родители, като всеки участник на форума ще може да участва на две последователни практически занимания, за да придобие личен опит с представения материал, да зададе своите въпроси и да получи нови гледни точки и насоки като родител или учител. Гост на деня ще бъде Д-р. Беате Шмид Белау – обучител и мениджър на Европейски проекти за образование от Германия, която ще представи срещата между родители и деца като среща на две култури: на децата и на възрастните.

25 март 2012г., от 9.00ч. до 18.00ч

регистрацията е тук

поканих те и на Емпатия и емоционална интелигентност в бизнеса

защо не вярвам в алтернативното образование

IMG_7072
алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

е-учебниците ли?!

на родителската среща преди началото на учебната година опитах да повдигна темата и да прокарам предложение някъде, в даден момент в не много далечното бъдеще нашият клас (4-ти) да опитаме повече с е-книги и учебници. е, не се справих добре, идеята бе възприета като досадна  (уф, още разходи), натрапчива (стига с тези компютри!), екстравагантна (е-какво?!). всички това от родителите повече, отколкото от учителите. явно още ни е мнооого рано за е-учебници.

радостно бе, че учителите знаеха, че западните учебници ги има всички и за киндъл. докато, разбира се, родните учебници дори в читанка.инфо ги няма, камо ли легално. мда, мнооого ни е рано за е-учебници.

важната роля на учителите

заглавието трябваше да е важната роля на учителите по литература, но всъщност пишейки го осъзнах, че „по литература“ е излишно. учителите и всичко, което те правят (или не) за нашите деца (за нас) е от изключително значение.

писателят и театрален режисьор Петър Денчев и аз си говорихме днес за ролята на учителите по литература за вкуса на читателя. за страха на читателя да погледне критично, да пита, да преживее. много хора гледат на книгите през призмата на въпроса „какво чувства лирическият герой?“ или „какво иска да каже автора с това?“ – абсурдните въпроси, инфантилизиращи всяко произведение, както и всеки читател. цели поколения са/сме израстнали с тези въпроси. та притеснението, което си споделихме с Петър е, че все още има много учители по български език и литература, които са в този ритъм на 60-те.

от учителите идват не само знанията на децата ни, но и тяхното самочувствие на пълноценни хора, тяхното не сломено, а подхранено любопитство, тяхната жажда за новост.

искрено се надявам.

какво да извадим от ученическата чанта

с наближаването на септември отново се подеха ученическите теми и отново най-вече за тежките ученически чанти. в една анкета ни запитаха с Томи (10 г.) какво би извадил той, така че чантата му да стане по-лека. ето отговорът:

„нищо не мога да извадя. всичко, което е в чантата ми за училище ми трябва.“ и след малко размисъл – „по-скоро бих заменил всички учебници с киндъл или друг електронен четец, така чантата ще е доста лека“

апропо той изчете около 10-тина книги това лято, от тях над половината – в електронен вариант, защото отдавна не са издавани и ги няма по книжарниците, а библиотеките август почиват … не питайте дали са легално купени електронни книги. не защото не бихме ги купили, а защото именно тези заглавия легално не се предлагат.

много мъдрост в три чаши чай

Тук, в Пакистан и Афганистан, преди да започнем работа с някого, ние изпиваме три чаши чай. На първата чаша той е непознат, при втората – почитан гост, при третата – член на семейството, а за своето семейство ние сме готови да сторим всичко – дори да умрем.

Хаджи Али, старейшина на Корфе

3chashiТри чаши чай е биографична книга, която ти показва красиви и сурови непознати кътчета, вдъхновява те със силата на човешката воля и доброта, връща ти надеждата и вярата в хората

Грег Мортенсън решава да построи училище в отдалечено село в планината, в знак на благодарност след като оцелява в трудна експедиция. само след няколко години училищата са вече над 145 – в труднодостъпни области в Пакистан и Афганистан. човешко. много земно. отдадено.

да, звучи патетично-американски, но и много Източно. да, идеалистична е, но и реалистична. дава ти други гледни точки, колкото можеш да поемеш. и мъдрост. толкова много, че се чудиш къде само в три чаши чай се събира толкова.

идеално четиво за лятото.

побойниците в училище – вън

всяко училище има правилник. и според правилника – боят е неприемлив и наказуем. на почти всяко дете се случва да изпадне в ситуация да се сбие. кога невинно – кога не толкова.

при първо сбиване може дори родителите да не научат. всичко минава с леко мъмрене.

повторна проява – викат се родителите, на всички се чете конско.

трето сбиване и следва предупреждение за изключване.

ако продължим в тази посока – изключване от училище. и срам. и лошо бъдеще.

кои деца стават побойници ли? ако попитаме педагозите и психолозите ще видим, че по-агресивните деца, по-големите побойници са деца от тежки семейства, деца, лишени от обич и системна грижа, от приказка и целувка за лека нощ …

никой не толелира боя. без значение от повода. ако добавим и повод в картинката – нещата стават още по-тежки. хайде сега побойниците от последните дни и години – вън. вън от политиката, вън от Парламента.

три яки неща, които ни дава училището

миналата седмица в София се състоя конференция „Диалог за бъдещето“ – хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система

днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди – училището основно ни даваше (и дава) факти, не мислене.

това ок. реформа също е необходима. но искам да припомня неща, които ни даваше, а мисля все още дава училището:

приятели – добри приятелства, които често остават за цял живот (мисля, че това е основното, което липсва на децата, които остават да се обучават у дома и не ходят на училище)

учител-магьосник – все се намира поне един, при по-голям късмет дори двама, които всички деца обожават и слушат, човек, който повлиява много всяко дете поотделно, авторитет, уважаван, обичан, който остава в мислите ти до старини, може да се причисли и в първата група на приятелите (и това им липсва май на децата, които си остават у дома)

приключения – междучасията, часовете и подхвърлените бележки, колективното бягане от час, ходенето на купони, лагерите, първите влюбвания, рок-бандата на класа и ритането на топка след часовете, попълването на лексикони, размяната на топчета, гурмити, колички, карти, книги, забранени списания, идеи и още и още (и това най-вече им липсва на децата, които си учат у дома с мама)

ок, знам, че всяко от тези готини неща си има достойна опозиция – гадните от класа, които те осмиват, злият учител, който те навиква и прави на две стотинки, неприятните моменти, защото и такива има, но ако имаше само добри страни, то щеше да има нещо сбъркано в училището, пък и никак нямаше помага порастването. просто вероятно е късмет или пък постижимо с усилията на повече зрели хора да го направим една идея повече в полза на готините неща там, а?