какво трябва за да се случват нещата ли? един луд с ентусиазъм

това е Стефан Ритц, учител в Южен Бронкс, място с 25% безработица, 40% от населението живеещо в бедност, минимални доходи

лудост е вероятно, но човекът започва да обучава учениците си да отглеждат зеленчуци, правят го в училище, в класната стая, започват да се иранят с тях, после и да ги продават, проектът започва да става известен, а междувременно децата са обучени добре, една наистина приказна и забавно поднесена истинска история от Ню Йорк

мореход е човек, който ходи на море
чезик е чужд език
а гальовка е галенето на слънцето
бабоглас е гласът на бабата, която се провиква
телесук е писукането на телефона

нови думи измисляха децата, провокирани от младата детска писателка Маги Благоева по време на втория етап от Маратон по творческо писане за деца, инициатива на Kafene.bg и Детски отдел на Столична библиотека. измисляха ги със затворени очи на една пейка на площад Славейков. и се забавляваха, а после и се смяха и съчиняваха стихове с новите си думи

после писаха и приказки, като тази за прозореца, който обичал да го извеждат на разходка, като го отварят и затварят 🙂 или за думата „дума“, която имала за приятели думите „песен“, „лесен“ и „десен“ 🙂

първата част от Маратона по творческо писане за деца бе с Марин Бодаков,
а сега в събота, 28-ми юли, ако децата ви между 8 и 14 години са в София – заповядайте в детски отдел на Столична библиотека за последната, трета част от Маратона

подробности и записвания в Kafene.bg

Условията, за да участваш:

• Да си ученик от 8 до 12 клас или учител от средното образование в областите информационни технологии, информатика;
• Да си програмист (PHP или .NET) или дизайнер;
• Да имаш познания в областите на програмирането и дизайна (предишният опит, посочено портфолио, препоръки, участия в национални ИТ състезания и др., ще са с приоритет в подбора на участниците);
• Да си амбициран, надъхан, мотивиран … 🙂
• Да се регистрираш до 15 юли 2012 г.

за подробности и регистрация – тук

алтернативното образование е добро. то е различно, опозиция на общото. вероятно създава по-успешни, по-умни и по-знаещи хора. вероятно ги депресира, стресира, форматира по-малко от стандартното образование.

но аз не вярвам в алтернативното образование, защото като алтернативно то ще е винаги за малцина. за шепа богоизбрани, за шепа по-заможни, за малка група по-просветени или различно мислещи и смели родители.

това, което трябва да се случи с образованието е да се промени изцяло, в критична маса. алтернативното да се превърне в main stream. и промените в този смисъл трудно ще дойдат от долу нагоре, трябва да дойдат отгоре. машината е голяма и тромава. но промяната ще се случи. неизбежно е. не само за бг говоря, за света.

Учениците са онлайн и най-естественото първо и често единствено място за търсене на информация е именно Интернет. Без значение дали за домашно или за да отговорят на въпрос в клас, за формула или доклад – информацията е налична онлайн. Дори да не е на български – умело се използват онлайн речници за автоматичен превод. Не рядко ученицитие прибягват и към готови курсови работи. Това е така не само в България, учениците по цял свят променят своите навици в подобна посока. И този процес е необратим. Вместо да сакнционираме или променяме учениците, вероятно ще е по-лесно и по-ползотворно да се съобразим с тези нови форми на комуникация и активно да ги интегрираме в учебния процес.

Как трябва да се промени образованието в ерата на новите технологии? Най-естественият и лесен отговор – като във всяка класна стая се въведе компютър. Но истината е, че това е формално погледнато. Всъщност промяната трябва да започне от учителите и учебните програми, както и с методиките на преподаване. Възможни са много и различни форми:

• уроци под формата на презентации, интегриране на кратки видео клипове по конкретни теми;
• прожекция на видео филми и видео уроци;
• домашни под формата на презентации, мултимедийни проекти;
• работа по колективни интерактивни проекти;
• интерактивни форми на проверка на знанията – онлайн тестове, въпросници;
• виртуални посещения на обекти, отдалечени физически – музеи, научни центрове;
• създаване на затворени групи в социалните мрежи с оглед оптимизация на комуникацията;
• активно въвеждане на блогове и други Web 2.0 форми на общуване по общи теми от учебния материал, училищния и обществен живот на учениците;

• дистанционни онлайн срещи с учени, експерти.

Модернизиране на образованието включва задължително:

• технологично обезпечаване – компютри, а скоро и мобилни устройства (четци, телефони);

• промяна на учебното съдържание – това е изключително сериозен елемент от промяната, модернизацията, спрямо новите изисквания към младите хора, които излизат от училище;

• промяна на начините и методите на преподаване, съответно – стабилна подготовка на учителите.

Как да се случват всички тези промени?
Нещата не могат да се променят с вълшабна пръчица. Изискват се средства от една страна за техническо обезпечаване, от друга – време за обучение на педагогическите кадри и най-вече – залагане на промените в образователните планове и методики. И за всички тези промени трябва да се мисли и действа веднага. Защото ясно е – технологиите изпреварват много образованието, то не успява да ги догони, но е добре поне да се задвижи в позитивна посока. Иначе рискуваме още повече да изолираме децата си и да ги оставим небообразовани и недоподготвени за бъдещето.

–

наскоро Цвети ме покани да напиша текст за технологиите и образованието. това е част от него. целият е публикуван в списание Мениджър. още – тук

писах също: има ли шанс за промяна в масовото образование, децата като наше огледало, е-учебници и е-книги vs хартиени

детят бе тази година на 8-ми февруари, а на 10-ти организирахме в БТА Кръгла маса на тема социалните медии и децата. присъстваха доста деца от столични училища (6 и 7 клас) и към написаното тук като официално обобщение мода да добавя още няколко лични наблюдения:

• децата са онлайн вече от малки, ясно е;
• около втори клас първите, най-отворените, обикновено с каки и батковци влизат в социалните мрежи (разбирай фб);
• вече в 6-ти клас около 90% от тях са в социалните мрежи, които не са доброволно не искат да са, не че нямат възможност да са;
• децата откровено признаха, че прекарват повече време пред телевизора, отколкото пред компютъра;
• децата се чувстват достатъчно уверени онлайн и смятат, че знаят грозящите ги там опасности;
• ако им се случи нещо кофти онлайн (и офлайн) споделят с приятели, а не с родителите, за да не попаднат в ситуация родителите нещо да не доразберат и да ги лишат от Интернет (или излизане) за известно време;
• знаят, че не бива да качват хм снимки в нежелано оскъдно облекло или по бански, да дават името си на непознат и подобни, въпреки това понякога го правят;
• повечето деца не искат да са приятели с родителите си в социалните мрежи, за да не могат родителите им да гледат какво правят, вероятно, искат автономност; поне 30% от децата казват, че родителите им нямат профил във фб;
• повечето деца считат, че не трябва родителите им да знаят паролите им, въпрос на чест и достойнство;
• повечето деца не мислят, че прекаляват със стоенето пред компютъра и предпочитат срещите f2f и навън, отколкото онлайн;
• повечето деца от 6 клас вече са били онлайн през мобилен (мобилния си) телефон.

като цяло – оптимистично. кампанията Сърфирам безопасно продължава.