Зулейка отваря очи. Гузел Яхина

36295979

Ако имате да прочетете само един роман за тази година – силно препоръчвам да е този – Зулейха отваря очи на Гузел Яхина. Без думи ме остави този роман, без дъх. Да, това е татарска авторка и да, за първи път чета нещо от автор от този край на света. Гузел Яхина пише на руски за една епоха, за която знаем много малко – Сталинските години за малките нации, присъединени към СССР преди Втората Световна война. Кулаците – ограбени и изселени, голяма част от тях загинали по пътя към Сибир, тайгата, изселената интелигенция от големите градове, селяните – наред с тях. Възползвалите се от властта скоро стават нейна жертва. Защото такава е системата – мачка всички. Всички.

Хвана ме здраво, много здраво този текст. От първия ред. До последния. И дълго ме държи. Майсторски написан. Изумително детайлен, кинематографичен, едновременно семпъл и дълбок, тежък и лек, взимащ и даващ. Великолепен.

Прекрасен стил. Усет към детайла, поднесен с лекота. Умели преходи между различните гледни точки и смесването им в цялата история.

Браво на Колибри за подбора на това заглавие!
Не публикувам книгата с българската й корица, защото никак не отива, дори е обидна за този текст.

Мога да сравня по сила на въздействието, дълбочина на посланията и многопластовост на историята, както и исторически период, който обхваща с Тесният път към далечния север на Ричард Фланаган, която също силно препоръчвам за който още не я е чел.

Да, много силно препоръчвам Зулейха отваря очи.

34061041._SY475_

Много благодаря на Катя, която ми я препоръча горещо!
Купих си тази книга от много милото място Книжарницата зад ъгъла.

Гийермо Мартинес: Отблъскващо щастие

IMG_1958

Признавам си, много ми се усладиха разказите на Гийермо Мартинес, събрани в Отблъскващо щастие.
Ивет ми ги препоръча. Каза ми – „Ще ти харесат!“ Така и стана.

Обикновени хора и случки, със странни обрати и лежерно подпъхнати елементи нереалност. Ама толкова лежерно подпъхнати, че човек трудно улавя границата. И това е забавно. Разказ след разказ.

В търсене на щастието са впрегнати неочаквани похвати. Времето е размито на места, а на места пространството. Лудост ли е или само странност, се пита човек. Играта на въображението е без граници.

Чуден превод на Маня Костова. Чудна корица на Стефан Касъров. Браво за Колибри!

гласът на планината

Гласът на планината на Кавабата Ясунари ме привлече и със заглавието си, и с автора си, и с корицата си. Срещнахме се случайно в книжарницата и се взехме.

Бяхме дълго заедно – около месец. Красотата на историята, любопитната гледна точка – далечна Япония и различната чувствителност на хората й, пък еднаквите с нашите тук европейски теми, всечовешки – любовта, семейството, изневярата, майчинството, привързаността, търсенето на себе си, отдадеността, страстта към живота, природата, която не е просто фон, а активен участник в междучовешките отношения …

Шинго и неговото семейство. Синът му и любовницата му. Снаха му. Жена му. Дъщеря му. Един малък свят, в който се оглеждат големите проблеми на нашия ден. И непреходните и те.

Един красив роман. Необичаен. Търпелив роман. Като цъфнала вишна под нежните лъчи на пролетното слънце.

чудесни години – кучета ги яли

„… сигурно можеш поне да си представиш каква невъобразима скука са близо двеста и седемдесетте абсолютно еднакви дни, през които вече събуденото съзнание е осъдено бездейно да се пули в околоплодните води и от време на време леко да подритва коремната стена, та да не се паникьосват напразно ония отвън. 270 дълги дни, които млад интелигентен човек с хуманитарни заложби трябва да прекара като синхронна плувкиня на спортен лагер преди олимпиада! … последните три месеца направо се молех мама най-сетне да наруши някое от  безсмислените табута и да ме повози на мотор по разбит селски път или да ме зарадва с две-три силни дръпвания от цигара, ако не и направо с чаша бял вермут …“

Михал Вивег, чудесни години – кучета ги яли

поредицата съвременна европейска проза на Колибри е наистина много добра, макар авторите да не са познати у нас (и въобще темата „европейска проза“ да е много непопулярна на фона на еднодневки от всякакъв тип), подборката на произведения е силна, преводите – много добри, кориците – също. заслужава си. друг заглавие от поредицата, за което писах е срам на Салман Рушди

любопитно, подготвях този пост, когато за същата книга вчера писаха и в Библиотеката.