моите уловени прекрасни мигове

IMG_3704

хубавите мигове са за това – да са мигове. идват и хоп – си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго.

затова фотоапаратът ми е винаги с мен 🙂

този пост е по покана на fotoprint.bg

нещата са ОК

IMG_3069

Калин Терзийски, който след Алкохол написа Лудост (за това ще пиша скоро), от тези ексцентричните хора (из нет-а го наричат „ъндърграунд писател“), които обаче успешно успяват да са себе си въпреки силния натиск на другите, днес ми каза някакви много интересни думи

думи за гения. гения (аз дописвам – истинския човек), който е като  голяма река и следва да върви по пътя си, не да се съобразява с малките лодки, които плуват по нея (сиреч модата в писането, критиката, угодничеството)

и ми припомни отнова време, в късните 80 как слушахме неспирно Бийтълс и Дорс и Ролинг Стоунс и пак и пак и беше хубаво време, нищо че беше и мътно време

и ми сподели, че иска да вижда по улиците на София и навсякъде в България, не заспали непукиси, добродушно-равнодушни, незаинтересовани от нищо хора, а иска да среща крещящи, различни, ентусиазирани, променящи света хора. и тук.

мисля, че нещата са ок. малко след като си поговорихме с Калин сутринта срещнах из софийските улици такива хора. не един. не двама. да, нещата са ОК.

три яки неща, които ни дава училището

миналата седмица в София се състоя конференция „Диалог за бъдещето“ – хора, ангажирани родители, учители, свързани лица мислят по посока крайно необходимата реформа в образователната система

днес пък Лидия ме провокира с един откровен пост, който ме върна назад във времето и затвърди – училището основно ни даваше (и дава) факти, не мислене.

това ок. реформа също е необходима. но искам да припомня неща, които ни даваше, а мисля все още дава училището:

приятели – добри приятелства, които често остават за цял живот (мисля, че това е основното, което липсва на децата, които остават да се обучават у дома и не ходят на училище)

учител-магьосник – все се намира поне един, при по-голям късмет дори двама, които всички деца обожават и слушат, човек, който повлиява много всяко дете поотделно, авторитет, уважаван, обичан, който остава в мислите ти до старини, може да се причисли и в първата група на приятелите (и това им липсва май на децата, които си остават у дома)

приключения – междучасията, часовете и подхвърлените бележки, колективното бягане от час, ходенето на купони, лагерите, първите влюбвания, рок-бандата на класа и ритането на топка след часовете, попълването на лексикони, размяната на топчета, гурмити, колички, карти, книги, забранени списания, идеи и още и още (и това най-вече им липсва на децата, които си учат у дома с мама)

ок, знам, че всяко от тези готини неща си има достойна опозиция – гадните от класа, които те осмиват, злият учител, който те навиква и прави на две стотинки, неприятните моменти, защото и такива има, но ако имаше само добри страни, то щеше да има нещо сбъркано в училището, пък и никак нямаше помага порастването. просто вероятно е късмет или пък постижимо с усилията на повече зрели хора да го направим една идея повече в полза на готините неща там, а?

артефакти – ТНТМ

img_0728

„Движенитето за ТНТМ* е школа за комунистическо възпитание и многостранно развитие на младежта.“

ТНТМ – Техничско и научно творчество за младежта (поправете ме ако греша)

двора на КАТ София, окт. 2010

гласувайте в неделя!

много хора вече писаха защо да се гласува, тук ще разкажа освен за общовалидните и за онези малки неща, които правят всяко гласуване приятно лично за мен

гласуването е в неделя – мързеливият ден. понякога се наговаряме и ходим с моето семейство, а последния път и тази неделя ще ходя с моя син, който вече е голям (почти на осем) и иска да дойде, любопитен е. а това е приятно – да вървим заедно към училището, в което съм учила в първите си години, то си е все същото, да си спомням и да споделям отдавна минали моменти, да си говорим наши си неща.

самото влизане в училището също е тръпка, да си припомниш коридорите, из които си тичал преди хм … много години, да ти замирише на училище, да изскачат от паметта местата, на които си се крил или си правил бели с бандата … кабинетите, шкафчетата, черната дъска с тебеширите, коридорите, парапетите …

отделно от това, в днешния ден училището и секцията са пълни с хора, които виждам изключително рядко – съседите от близки и далечни улици, учители, съученици, с които, не бързайки за никъде, се заговаряме приятелски, усмихваме се, без да знам за кого ще гласуват те и без те да знаят за кого аз, просто е приятно да се срещнем ей така.

всички гласуващи са някак бодри и усмихнати, знаят, че дори да гласуват за различни партии са на една страна – на активните. горди са, че дават гласа си. тече нещо като постоянно шествие към училището и обратно. някои идват с коли, други използват да си направят разходка ей така, в неделния ден. оживено е в двора и вътре като около кошер.

очаквам неделната разходка. разходете се и дайте своя глас и вие.

първите йоги в България

не знам доколко е истина, че първите йоги в България идват в края на 70-те, но дори това да не е така цялото това време ми е изключително любопитно, още повече погледнато през очите на една почти 100 годишна дама – Люба Петрова

нейният снимков архив е доста добър, информацията и снимките за първите йоги в България са тук

усмивки от старите ленти – абитуриентски спомени

тази година нашият випуск отбелязваме кръгла годишнина от завършване на средното училище и искаме да го отбележим, но годините си казват своето и човек забравя имена, лица … губи контакт
моята приятелка и съученичка Дачи вече писа за това
моля ако някой има спомен да сме учили заедно – да се обади, ще се радвам, да се включи в празненствата хх години по-късно, както се пееше в една песен от нашето време

ето една смешна и забавна снимка от стара стара лента (тогава наистина бяха ленти)

500x419

а днес стартира и инициативата Абитуриентите през годините – снимки и спомени – поканени сте да се включите 🙂

старите играчки за Коледна елха

обикновено по Коледа винаги освен празнично ми е и много носталгично. неизбежно се връщам в детството си, което бе като приказка, погледнато от днес. може би защото е време на равносметка, а може би защото все по тези празници дават старите черно-бели детски филми на братя Мормареви, които ме връщат много назад и донасят цял куп сълзи в очите ми

всъщност този пост бе провокиран от снимките на играчките на елхата на бабата на Велян

двете най-стари и най-скъпи за мен играчки от нашата елха са тези две – те са от моята баба
това джудже и тази свирка са от времето, когато моят баща е бил дете, в края на 30-те
истинско чудо е, че са се съхранили и са все още толкова красиви!

p3150043sm

p3150046sm