ДЕОС откри своя кмет на София и това е Виктор

11807018_10207548056918794_1953305255_o

Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

11811336_10153509724743988_8572107245616002580_n

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Из София с велосипед – теми за размисъл и действие

IMG_7970

В последната година-две съм доста често из София с велосипед:
защото е удобно – бързичко се придвижва човек,
защото е приятно – движението е полезно и добро,
защото е щадящо за природата – няма вредни газове в атмосферата.

И няколко теми постоянно ме занимават, докато съм на велосипеда:

. Велоалеите. Чудна е велоалеята, която ми е удобна до офиса – по Цар Борис III, но е единствена такава в София. Нужни са още много. А изградените напоследък са странни – освен неочакваните им завои и стеснявания, най-често завършват в никъдето и човек се чуди от къде да мине. Мисля, че са проектирани и реализирани от хора, които никога не са се придвижвали из града с велосипед.

. Въздухът. Често, наистина доста често е кошмарно да се диша, докато се кара велосипед из София. Защото е мръсно и човек се задушава или едва диша. Това идва от колите наоколо, разбира се и от фините прахови частици, с които градът ни се нарежда сред най-мръсните в Европа. И не ми казвайте, че не е така. Пешеходците дишат същото, но по-рядко го усещат осезаемо. И това е доста, доооста неприятно, повярвайте.

. Улиците и тротоарите. Не са мислени никак и не са обгрижвани никак. Всички го знаем. Но минавайки на колела – с детска количка или велосипед – изживяването е още по-силно. Дупки, разместени и липсващи плочки, нулев наклон при подходите към тротоарите, а някои места са направо непроходими между паркирали автомобили.

. Велопаркинги. Къде да си оставиш велосипеда – със съвсееем малки изключения – няма къде. Връзваш го по стълбове и дървета. Много се дразня да се налага да развалям рахата и моля пазачите на банков клон или офис да ми наглежда возилото.

. Толерантност. Имаме тепърва, като шофьори и като велосипедисти и като пешеходци да си формираме навици. Не виня никого. Просто констатирам.

Добрата новина е, че въпреки горните пет теми хората в София, които предпочитат да се придвижват на велосипед са все повече и повече. Значи промяната е в действие! 🙂

Ето такива теми на колела из София. Може да има и още.
Ти какво мислиш?

Писмо до децата

София, кв. „Люлин 1“, 31.5.2015 г.
Човек е беден без книги.
Благодарим ви скъпи деца, че ви има.
Без вас светът би бил скучно място.

Благодарим на всеки, който протегна ръка и дари книга или друго за празника!

10551005_455360057971596_4753533929555358891_n 1535520_455359701304965_3750059938963818212_n 11391285_455359697971632_270156889911600246_n 11062940_455359574638311_1640864908021137197_n

Мили деца, първи юни е.

Празник е на детето, но всеки от нас някога е бил детенце.
Значи това е наш, ОБЩ празник.
На 31 май 2015 г. се случи детския ни празник „Чети с мен“.
Донесохме си книжки, приседнахме на столче и всеки от нас чу приказката, историята на другия. Някои прочетоха текстче от любимата си книжка, други рецитираха стихове, а трети ни попяха. Имаше и радост, но имаше и вълнение. Някои от нас се срамуваха, но се справиха с условието за участие – да бъдем ЗАЕДНО. Казахме си, че не е възможно да достигнем до всичките деца на света, но на няколко деца можем да дадем пример. Да дадем пример, че сме приятели, че можем да не се делим, че можем да бъдем екип и че умеем да се забавляваме.

Получи ни се!

В торбичките с подаръци за децата имаше интересна книжка, лакомства и скромно подаръче за спомен.
В тържеството се включиха деца от кв. Люлин 1, а наши приятели дариха подаръци за тях.
Получи се така, че малко на брой възрастни зарадваха над 20 деца.

БЛАГОДАРИМ на ВСИЧКИ!

Скъпи деца, ето какво ви увещаваме: радвайте се, тичайте, общувайте, смейте се, играйте и не забравяйте – детето във вас живее ВИНАГИ!
С много обич: семейство Димитрови

1 юни 2015 г.

Три важни ключа за излизане от стая на загадките #3KEY

Processed with Moldiv

Наскоро научих за това едночасово приключение escape room – стая на загадките и се запътихме с екип WeAreTheChampions към машината на времето на 3 Key Rooms.

Ето и три важни ключа, за да успеете да се справите добре и при първо посещение в подобно място:

1. Времето

Времето е лимитирано. И тече бързо. Неусетно. Не го губете.

2. Екипът

Това е екипна игра. Всеки е силен в различна област. Разпределете работата.

3. Играта

Все пак това е игра, забавление – не се лишавайте от усмивки. Търсенето иска любопитство. Дори логиката идва след откривателството.

Комплименти за екипа на 3 Key Rooms – силно препоръчвам за всеки, който обича приключенията, логическото мислене и забавата в екип!

11118853_391163561084475_1186446904704667605_n

#3KEY

 

Момо в Младежкия

624-400-momo-teatyr

Момо в Младежкия е истинска магия за малки и големи. История за времето, което все не ни стига. История за сивите хора, които идват, за да окрадат всичко от нас, дори нашето време. История за часовниците. История за приятелството. История за смисъла.

Чудни абстрактни картини на сцената. Любопитни костюми и сценографски решения. Песни и танци от сърце.

По романа на Михаел Енде Момо
Драматизация: Веселка Кунчева и Ина Божидарова
Режисьор: Веселка Кунчева
Сценография и костюми: Мариета Голомехова
Музика: Христо Намлиев
Хореограф: Явор Кунчев
Асистент хореограф: София Георгиева
С участието на: Никола Стоянов, Юлиян Петров, Светослав Добрев, Ярослава Павлова, Ангелина Славова, Вежен Велчовски, Кристина Янева, Милена Ерменкова, София Рухова, Ева Данаилова, Кристиана Ценкова, Васил Миленков, Калоян Лулчев, Деян Цвятков, Пламен Петков

Никак не само за деца. Силно препоръчвам.

p_11325_middle

моята София

IMG_1683 моята София,
която мнозина намират за грозна, не харесват, не обичат, не се грижат за нея,
и все пак моята София,
е уютна и в шепа побираща се – от НДК до Операта за има-няма 20-тина минути пеша
е артистична и леко разпиляна, почти съвсем като жена в началото на златната си възраст
е тайнствена и често в задните дворове или пък по мансардите на старите кооперации кипи живот
е като лабиринт от улички, в които е романтично да се позагубиш
е на градинките и парковете със смеещи се деца и старци, играещи табла
е на старите дървета навсякъде, които дават толкова достолепност на града
е на шумните кафенета и барове, в които винаги е пълно с приятели
е на хората, които все повече се научават да се усмихват
е на младежа със странната прическа, на другия с чудната шапка или на момичето с ярките чорапи и червило
е на забързаните пъстри пешеходци
е на свежите велосипедисти
е на лъвовете на Лъвов мост и на орлите на Орловия
е на държащите се за ръка влюбени на спирката
е на странниците, които не бързат за никъде
е на четящите в трамвая и тролея
е на протестиращите на жълтите павета
е на променящите се квартали, дори и по малко, но променящи се, всеки ден

моята София е хората в София
не я отричай, обичай я, нали си част от нея 🙂

три малки неща от 2014-та в нашия град.

IMG_0758

има някои неща в нашия град, които ми харесват повече как се случват тази година. малки промени, някои по-видими, други не толкова. но се случват. затова и ми се ще да не ги подминем.

места за паркиране на велосипеди. има ги на все повече и дори понякога неочаквани места. значи и велосипедистите са повече. скоро вероятно дори и велоалеите ще са повече. чудесно!

по-пълни места за узкуство. театри, коцерти, клубове са все по-пълни, често много пълни. кипи живот. същинска европейска столица. ама наистина.

по-чисто. особено пътувалите наскоро в Париж или Рим вероятно ще се съгласят веднага – градът ни е доста чист. и това е приятно. за всички ни.

освен това няма как да пропусна готините проекти People of Sofia и Сподели София и още много великолепни онлайн и офлайн неща, които се случват тук и сега.

както много пъти съм казвала – обичам София!

Sofia Zoo и браво за проекта й с Wikipedia

1

едно от местата, които посещаваме често в София е зоопарка. ние, както и хиляди други хора. с всичките му минуси и плюсове, въпреки голямата мизерия, нещата тук някак се случват. не е лесно. но днес лесно никъде няма.

в годините зоопаркът стана някак по-зелен. животните са много. е. нямаме си жираф и пингвини, но има много други. не са в прекрасни условия, но децата им се радват.

поредното посещение ни изненада приятно с нови табели в целия зоопарк. всяка табела с qr код! и всяко животно – добре описано, подредено, онагледено, с чудни снимки, с индивидуален qr код, който отвежда към подробна информация за него в Wikipedia на български език! уау!

2

разбира се, подосетих се, че тук няма как да не е замесена супер-wiki-Вася (aka Вася Атанасова) и се чух с нея за подробности. и това е – доброволците, създаващи Wikipedia на български език са свръх-човеци! освен всичко останало са случили и този прекрасен проект, който прави софийския зоопарк една идея по-приветлив, по-полезен и приятен!

  • проектът е финансиран на 64% от от Wikimedia Foundation и на 36% от доброволни дарения от един българин-уикипедианец;
  • използвани са 130 снимки на животни под свободен лиценз от Wikimedia;
  • първото животно от списъка с близо 300 с нови табели е червения гривест лемур

Вася: „Покрай зоопроекта аз имах откритие, свързано обаче не толкова с животните в зоопарка, колкото с хората в Уикипедия. Проектът увлече освен мен и още няколко човека в писане и редактиране на статиите, в създаване и на някои съпътстващи статии – за болести по животните, за термини от екологията.“

проектът:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia

отчетът му, включително и финансов:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:PEG/Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia/Report

тук е описано и цялото сътрудничество между Wikipedia и зоопарка:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3:%D0%97%D0%9E%D0%9E

няма как да не ме радва факта, че има подобни хора, които случват подобни проекти! доброволчеството е могъща сила!

с благодарност.

зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

Роджър Уотърс дойде. въпросът е кога ще падне стената?

IMG_8490

една легенда. един колос. един нечовек. Роджър Уотърс.

в края на 80-те тайно разменяхме касети, слушахме, знаехме наизуст, пеехме, мислехме и обсъждахме „Стената“. защото без съмнение именно „Стената“ беше един от най-важните маркери на нашето порастване. на нашето пробуждане. на преодоляването на страха. на добиването на вяра в себе си. „Мамо, да вярвам ли на правителстово?!“ „Има ли някой от другата страна?!“

нямаше как този гранциозен спектакъл да се случи в по-подходящо време от днешното. десетилетия по-късно. именно в края на едно изключително нажежено лято. лятото на българското недоволство.

поклон. огромен респект. и благодарност.

и все пак. години по-късно България още не е съборила своята стена. мисля, че последните три месеца показват, че има шанс това да се случи. но да видим.

#дансwithme #оставка

снимка И. Ружин
специална благодарност за Г. Илиев