Истинският мъж …

„Истинският мъж не го е страх да си изцапа ръцете“
„Истинският мъж има здрава ръка“
„Истинският мъж поставя детето на мястото му“
„Истинският мъж знае как да върти всяка жена“

10984239_10153124783534571_740438814806785566_n

10407336_10153124783699571_5168976013602663246_n

10989118_10153124783489571_6961145851394799273_n

11000051_10153124783444571_8192573545191020787_n

10403612_10153124783814571_983346389423843311_n

10850178_10153124783544571_2087355127311755943_n

Татковци, за да бъдете уверени родители и подкрепящи майката партньори, за да расте вашето дете щастливо:

Следвайте нуждите на детето;
Подкрепете детето в развитието му;
Помнете, че сте важни за детето си;
Добрите ви отношения с детето са от значение за бъдещето му;
Възпитанието чрез насилие не е решение;
Партнирайте си с училището;

Искрени комплименти за силната кампания в подкрепа на бащинството!

Защото най-голямата ти сила е в това да бъдещ баща!

Още на http://mencare.bg/

каква майка си, като толкова много работиш!

IMG_3291

„Каква майка си ти, щом толкова много работиш! Кога ти остава време за децата!“ – ако си от отбора работещи майки, особено от този на майките-предприемачи вероятно редовно си чувала подобни реплики. Днес срещнах моя приятелка, майка на три деца, която започна свой бизнес наскоро. Та тя ме попита как реагирам при подобни реплики.

Въпреки че и майчинството и бизнеса не са отскоро постоянно чувам критики в тази посока. Защо съм на среща, вместо у дома. Кой се грижи за децата. Как така не става.

Убедена съм, че майчинството и работата не си пречат. Има място и за двете в живота на една жена, че дори остава пространство и да е жена, повярвай. Въпрос на организация, дисциплина, светоглед.

Аргумент 1. Децата имат нужда да общуват и с бащата, баби и дядовци, други роднини и приятели. Няма нищо лошо да са една или няколко вечери седмично в друга компания. Дори напротив – плюсовете са много!

Аргумент 2. Качество за сметка на количеството. Плътно, пълноценно, забавно време заедно може да се получи и в по-кратък интервал. Ако е осмислено, осъзнато, прието от всички като такова. И от децата – и от родителите.

Аргумент 3. Майката ще е щастлива като майка ако е пълноценна и като жена и като професионалист. Майчинството е малка част от ежедневието, макар и водеща. Но щастието и усмивките вървят ръка за ръка през 24-те часа на денонощието.

И вместо край: хайде стига сме робували на стереотипи от преди години, на клишета и хорски приказки. Винаги ще има някой да говори нещо. Момичета, горе главите! Както си го усещате майчинството – така си го изживявайте и подреждайте!

Децата в дигиталната епоха и децата предприемачи #digitalkidz

Говорейки за децата и Интернет ми се ще първо да запитам – Какво му е страшното на Интернета? С какво е по-страшен от всички други места (реалното vs виртуалното е само в нашите глави)?

Не бива да наслагваме собствените си страхове в главите на децата си.

Не бива да ги пускаме онлайн, без да сме около тях – все едно да ги пуснем директно сами на улицата да се учат да карат колело.

Не бива да забравяме, че забраненият плод е най-вкусен.

Ако подходим към регулиране времето им онлайн, когато те са в 4, 6, 8 клас – закъснели сме.

Ако ние самите стоим на компютрите или пред телевизора по цял ден – как да им го забраним на тях?!

Въвличането в различни задачи, ежедневни, различни е добро решение.

И все пак е добре да има правила.

И все пак е добре всеки на направи своите грешки, за да се поучи от тях.

Бабите и дядовците следва да бъдат вкарани в играта – не само заради помощта, но децата имат нужда и от тяхната гледна точка, опит, за да се формират като мислещи хора.

Ето така накратко. Повече – в презентациите ми от #digitalkidz 1 ноември 2014:
Как да възпитаваме деца-предприемачи
Как да (не) държим децата далеч от електронните устройства

 

Дигиталните ни деца. Четиво и покана само за смели родители.

Screenshot-30

Вече няколко пъти съм писала и говорила на конференции и сбирки за това, че никак, ама никак не бива да спиваме децата си от дигиталните технологии, нито да имаме страхове, свързани с това. Е, чувам веднага мъмренията от задните редове – ами те по 8 часа пред компютъра стоят, стават агресивни … Ами естествено, то и голям човек ако стои 8 часа пред компютъра ще се изгърби, ще му се зачервят очите и ще стане агресивен. Вечер в градския транспорт малко ли такива срещаме?! 🙂

И все пак – има начини децата ни нито да са лишени от досег и дори достатъчно опитност с технологиите и дигиталните джаджи, и да са добре, без да се прекалява. За личния ми опит с това и за начините как да го постигнем – ще разкажа на уникалното DigitalKidz на 1 ноември. Подробности и регистрация само още няколко дена тук.
Браво за главният човек на събитието – Ивелина!

Какво е семейството.

IMG_8708

Много хора подскачат при споменаването на думата „семейство“. Прочитат я като нещо задължително, нещо страшно, лимитиране на свободата, прекалена отговорност или кой знае какви беди над личността. За сметка на тях като че има друга, по-малка вероятно, група хора, които намират семейството за върховна ценност и го издигат в култ, треперят над него.

Семейството, в моето разбиране, е отвъд тези две крайности. И ми се иска да споделя по темата.

Семейството на първо място е грижа, в добрия смисъл на думата, загриженост без тежест. Грижа за другия. Грижа за другия, през която човек се грижи и за себе си. В този смисъл другия може да е всеки. Не е канон кой да е той.

Познавам хора, на които искрено се възхищавам, които прекрасно се грижат за своите семейства и с това са щастливи. Понякога това са семейства от баща, майка, деца, както е по традиция. Но друг път това са семейства в друг състав. И там грижата, любовта и щастието са не по-малки. Може да е само баща с дете, може да е баба с внуците си. Може да прозвучи не на място в нечии уши, но мисля, че Събина е прекрасна майка на Вух и цялото им семейство е готино!

Семейството е този, който те приема и различен, и с разчорлена коса, и с всичките ти хрумки на деня. То няма свян, тайна или нужди. До просто е. То ти дава криле, но и те държи на земята.

Семейство е този, който е с теб, когато се търкаляш със смях по поляните, с който се гмуркате в морето в гоненица. Семейство е този, с когото можеш да си помечтаеш, да си поплачеш или с когото просто можете да си помълчите заедно. Семейството те чака на вратата с усмивка и тича да те прегърне. Семейство е този, на когото звънкаш, за да кажеш „Пристигнах“ след дълъг път или пък просто „Обичам те“ по средата на работния ден.

Семейството е време заедно по всякакъв начин. И не количество време, а качество време.

Семейство са всички, който са заедно и с грижа един за друг. Без значение от всички останали подробности.

И може да е идеалистично или наивно, но ако и там където работиш го чувстваш с грижа, ако наистина ти пука, като за твое семейство – би било чудесно. Пък ако и политиците чувстваха България с грижа, като семейство – ехеее …

p.s. несемеен кодекс – позицията на ДЕОС

5 малки тайни храненето у дома по повод #foodrevolutionday

10298666_710633272328082_2645287399689260345_n

искрено вярвам, че храненето е пряко свързано с болестите и е основна част от начина ни на живот. държа на доброто хранене. особено у дома. добро включва здравословно, по-скоро малко, отколкото много, балансирано, разнообразно, свежо всеки път.

в последните три години успяхме у дома да наложим с плавен преход и без насилие някои правила, които ме радват. споделям ги.

хубав черен хляб – без бял хляб. ама никак. белият хляб е тема табу у дома. често приготвяме хляба сами. с няколко различни брашна – от пълнозърнесто, ръжено, оризово, ленено, царевично и още; за много хора това е трудно, казват, че не искат друго, освен бял хляб. аз мисля, че е въпрос на навик;

по-малко бяло – почти без бяло брашно (изключение е козунака на Великден и евентуално питка на Коледа), по-малко бяла захар, по-малко прясно мляко, по-малко месо;

повече сурова храна – сурови зеленчуци и плодове задължително на всяко хранене, поне 30 до 50% от храната опитваме да е сурова; ядки вместо шоколад, вместо сладко, вместо junk food неща като солети, бисквити и т.н.

сезонна храна и наше производство – лятото отглеждаме зеленчуци в градината, да купуваме сезонни плодове и зеленчуци, които не са пропътували половината свят, за да дойдат до нас;

всичко приготвено у дома – без купена, пакетирана, полуфабрикати храна, възможно повече направено от основни материали, от нас, всички заедно, с желание и любов.

чувам някои мнения, че подобен начин на хранене изисква повече пари или повече време. моите калкулации сочат, че парите дори са по-малко, защото много пари иначе отиват за пакетирани, скъпи, лъскави неща. семплото хранене не е по-скъпо. относно времето – когато човек си подреди нещата има време за всичко. ако не гледа телевизия – има време. ако всички заедно приготвят храната – има време.

ето така при нас. а при вас как е? 🙂

писах и за децата и храненето по повод #foodrevolutionday тук

снимката е от FoodRevolutionDay в Увекинд, където бях доброволец и помагах на децата да сготвят салати, смути от сурови плодове и зеленчуци, сандвичи. беше забавно и полезно :)

професия майка или SOS детски селища – добра грижа за децата без семейство

темата за децата в институциите. децата без родителска грижа. изоставените деца. невидимите деца на България. болна тема.

преди 10-тина години бяха 12 000, после станаха около 8 000 (когато снимахме Целувка за лека нощ), в момента официално са около 4 000. но темата ще е болна докато не останат наприме 400. а и тогава ще боли. имаме доста още работа да свършим. и да, едва 30-35% от тях са от ромски произход.

тези дни имах шанса да срещна хората, работещи в SOS Детски селища България и да разбера от тях подробности за това как работят, как се случват при тях нещата. защото да живееш в семейство е много по-добре от това да си в дом. да получаваш адекватна грижа, любов, подкрепа.

sos-logo

SOS Детски селища е проект, който тръгва от Австрия през 1949-та, когато има много майки и деца, без бащи, след Втората световна война … и до днес, въпреки че сме далеч от „големите“ войни сме в ситуацията да имаме нужда от подобен род организация, която разпростира дейността си в 133 държави от целия свят.

днес в България има две селища – в Трявна и в Дрен. средно по 60-70 деца има във всяко селище. в семейства със средно 5 деца всяко. организацията е лицензирана от Агенция за закрила на детето и Социалното министерство. от 2007-ма освен майка всяко семейство има и баща. всички са сертифицирани приемни родители, организацията започва дейността си у нас през 1993 година. отделно се грижат и за своите студенти, които към момента са 36.а общо обгрижените на различните възрасти деца са над 700 в момента.

Дани, който е инициатор и провежда заедно с Люпчо велообиколката на Балканите, вече работи в София. казва, че има 16 братя и сестри – толкова са минали през семейството му. чувства ги близки всичките. грижи се за майка си, посещава ги редовно.

кое в историите за SOS Детски селища ме впечатли най-много ли? това, че на празниците там се събират всички заедно и празнуват в големите си семейства, с много усмивки и любов. не знам дали знаете, но празниците са най-тъжното дни в „нормалните“ домове за деца лишени от родителски грижи, защото тогава там е най-празно, само с дежурни лелки.

как се издържа подобна организация? за момента имат 30% от фирми и дарители в България, 15-20% от държавни субсидии и останалото – от чужбина. и да, имат нужда от повече подкрепа от всички нас.

дори само с 5 или 10 лв дарение на месец човек може да стане SOS приятел и да помага. лесно е. подробностите са на сайта им sosbg.org


писах още за: Исус от Враца, Исус от Долна Баня, и Васко от Долна Баня, за помалко деца в домовете, да заспиш без целувка за лека нощ

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

най-яките 5 анимационни филма за деца на тема семейство

brobear-bunbbarth-l-7508-625x0

направихме класация на най-готините детски анимации на тема семейство. и я споделяме.

Братът на мечката. От тези великолепни истории, които те оставят без дъх. Филмчето е музикално и всяка от песните се запява лесно веднага. „Кажи на всички, че идвам аз, и вървя напред и все напред! А пък слънцето ярко ме топли с лъчи и усмихнат съм все до уши! Кажи на всички, че идвам аз …!“

Майло на Марс. Сладурска история за Майло, който спасява майка си, отвлечена от извънземни. За обичта, която е най-важното нещо, за да съществуваме.

Лило и Стич. Лило си няма родители, а само по-голяма сестра. Двете търсят пътя една към друга, но към семейството се присъединява извънземното Стич и нещата се заплитат и разпликат по забавен начин. От тук е репликата „Никой не е изоставен, когато имаш семейство“

Замръзналото царство. От всичко напоследък Замръзналото царство е фаворит и по изпипана и ярка анимация и по сюжет и разработка. Двете сестри, разделени от любовта и събрани от нея в края. Чудно пътешествие!

Цар лъв. Вероятно най-познатата и класическа история в тази колекция. Красива анимация. Силни моменти. У нас винаги се разплакваме на това филмче поне два пъти.

заслужава си да се изгледат, дори да нямаш деца.

писах още за най-яките детски анимационни филми на еко тема тук

протестът като семейство

530325_231005210394399_1196825478_n

в деня на християнското семейство ми се ще да разкажа за моето любопитно ново семейство – протестът.

вече повече от пет месеца сме заедно. живеем на площада. просторно ни е. макар да сме все по-оградени и наглеждани.

и се караме и се обичаме, разделяме се и се събираме. рамо до рамо. хванати за ръце. прегърнати. близки. споделяме си. мислим. спорим. мечтаем. после се уморявам и избягвам за малко и после пак. отнема време. взима енергия. дарява любов и приятелство. дава сили. дава надежда. дава вдъхновение. дава увереност, че тук, в България, може да се случи промяна и тя вече е в ход.

моето любопитно ново семейство е уникално. то е пъстроцветно като косата на Джейн или Бебо. то е топло като прегръдката на Радина или Виктор. то е мило като усмивката на Михаела. то е добро като очите на Жоро. то е чаровно като Любена. то е решително като Люба. то е енергично навсякъде като Иво. то е силно и непоколебимо като Ивайло. то е инатливо като Асен. то е опако като Яшу. то е позитивно като Лъчо. то е спокойно като Миряна. то е критично като Марти. то е непримиримо като Сирма. то е непреклонно като Галя. то е начетено като Юли. то е смислено като Емо. то е забавно като Лео и Самуил. то е закачливо като Тео. то е изумително като Фани. то е тичащо към утрето като малката Мария. то е с мъдростта на Юлия и Юри. то е непредвидимо, пулсиращо, приемащо, променящо, менящо се, ново всеки ден. то е повече от всеки един от нас. заедно. семейство.

#дансwithme #протест #протестнамрежа #оставка

снимка: People of Sofia