молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
… изпича,
изяжда.

Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.

Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.

Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.

Хляб наш насущний дай си го сам.

Радой Ралин (1967)

капитализмът: десет грешки, които допуснахме за десет години

1. Счетохме, че “социализъмат” си отива – да, ама не, както казваше един виден журналист, или по-точно отива си, но бавно, защото нещо, отгледано с толкова усилие и насилие, насадено отдавна, не си отивало толкоз лесно, както стана ясно пост-фактум.
2. Решихме, че капитализъм се прави лесно – заблудата дойде от факта, че оттатък завесата се оказа много хубаво (или поне така изглежда) и си помислихме, че хубаво и лесно са синоними. За жалост обаче капиталзмът излезе костелив орех, дето не било лесно да се счупи с прогнили от реален социализъм зъби.
3. Направихме нов бардак без много-много да сменяме мебелировката и персонала (едно: поради липса на средства; две: от хуманни съображения), най-вече поработихме по замазката на фасадата. По стара народна мъдрост нов бардак така не се прави.
4. Забравихме за свободата на словото, защото то не било както си го мислехме преди, а все имало някой друг да дърпа конците, особено когато размерите са “като една човешка длан” (движението на гласните струни зависело от два фактора: мозъка и мускулите).
5. Не забранихме със закон шуробаджанащината и както отколешната традиция повелява продължихме да назначаваме, “приватизираме”, “реституираме” и извършваме други политически, икономически и т.н. активности по пряка до трето коляно линия или по съседски (‘щото знаеш ли кой всъщност е таткото на отрочето?!).
6. Не създадохме конкурентна среда, къде за да не платим висока социална цена, къде за да не накърним некадърността, къде по други мотиви и с това сложихме поредното малко камъче, дето обръща голямата кола, по пътя на новото.
7. Избягахме, с илюзията, че така ще избягаме от себе си, щото “там” е по-лесно (както бе споменато по-горе “хубаво” и “лесно” по погрешка се отъждествяват). Сега вече не ни стиска, страдаме от носталгия, но ни е страх да се върнем, защото ще станеме смешни в очите на другите, и най-вече в своите собствени очи (затова понякога ги държим широко затворени).
8. Не се подготвихме за това, което ни чака и зимата пак ни свари по чорапи, защото все отлагаме, все чакаме на някой друг (както ни учеха, има кой да мисли за нас, напр. тигани, партийни лидери и др.), а и нямахме учебници, от които да се учим на капитализъм, защото всичко, което висеше по рафтовете на библиотеките допреди десетина години бе Марксизъм-ленинизъм, в подходяща за поддържане заспалото състояние на масите трактовка.
9. Оставихме се да ни излъжат, защото бяхме фатално свикнали с това все да ни лъжат през десетилетията и не можехме да различим лъжата от нелъжата, пък и може би ни беше по-лесно така.
10.  И да продължават – все още не можем да се окопитим от това и не разбираме или не искаме да разбираме кой кого лъже, а най-лошото в случая е и, че май вече взе да ни става все едно защо и как.

един мой текс от април 2000-та година, публикуван в списание SAX

Клетниците

Film_Review_Les_Miserables-087fa1356128584_image_1024w

вероятно си спомняте историята – чели сме я като задължителна литература в 8-9 клас. малката Козет, Жан Валжан, който откраднал свещниците, бил на каторга, после избягал и се променил, Революцията, Гаврош, барикадите ….

дължината на прожекцията, фактът, че не е просто филм, а мюзикъл, класическата история, позната на всеки, целият шум около него може да ви откажат. а не бива. Клетниците трябва да се гледа, слуша, усети, изплаче, преосмисли, изживее.

от утре по кината. още инфо за Клетниците

блог дайджест 13ян

няколко поста от днес с тези важни и според мен, а и напълно споделям гледната точка на авторите им, затова споделям:

Алекс Ненов говори за Стиндрома на десерта за това как човек трябва да следва мечтите си, вместо да мрънка и да стои в зоната на комфорта, разбирай топла държавна службица до пенсия – „Интернет е средството да почерпим идеи, знания и смелост от хората по цял свят, които правят същото като нас, а скромната инвестиция за интернет представяне на новия  бизнес, независимо какъв е той,  може да го развие по-бързо отколкото сте предполагали.“

Йордан Матеев пише вероятно скандалния за някои, но много важен и смислен пост Бебета в депресия – „Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.
Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си.“

Юлиан Попов за референдума със съвсем справедливи въпроси, та ако все още се колебаете Да или Не да знаете – НЕ е правилният избор – “

  • Кой изнася? България не изнася електричество, защото България не е фирма. Някой в България изнася.
  • Кой ще го купува това електричество, и ще го купува ли след 15 или 20 години?
  • На каква цена?
  • Дори и някой да печели от износ сега, има ли каквото и да било основание да предполагаме, че той ще печели от сходна цена в бъдеще?“

толкова за днес. очаквам с любопитство още постове по важни теми. и не вярвам в приказките, че блоговете отмирали. напротив, вече набраха сила.

ангели със сърца

IMG_8465

децата обичат да творят. от нищо – нещо. да смесват цветове, форми. да експериментират. да фантазират. понякога и ние, възрастните успяваме да си съхраним едно малко дете у нас и ако си позволим – даваме му от време на време да се развихри

за всички деца, които са чудеса и творят чудеса, малки и големи чудеса, малки и големи деца – стартирахме Чудо голямо – ателиета за деца и родители и миналия уикенд правихме за начало ангели Коледни, а повечето бяха със сърца, ама големи

този уикенд ще майсторим венци, а следващия – сурвачки, а точно преди Коледа ще украсяваме коледни меденки! поканени са всички, малки и големи чудни творци! занятията са от 11 и от 13.30 по два часа в събота и от 11 в неделя, а записването е на 0882 948 898

хайде, ще се видим там 🙂

блог дайджест 16ное

под това толкова невълнуващо заглавие решавам да споделя няколко поста от други блогове, впечатлили ме днес:

не можете да си го купите, Светла Енчева
музиката на Wozzeck и Чугра (!!!) „Какво може човек да направи за една група, ако тя (или за това, което е останало от нея) не ще пари? Да я слуша. Да я оставя да му говори. Да я разпространява. Да прави неща, белязани от музиката ѝ.“

свободният пазар, Грирог Гачев
изключително интересно и увлекателно (както всичко, за което пише Григор) – разсъждения за бедните и богатите, за парите и къде отиват,  за това, че „Реалният създател на работни места винаги е била, е и вероятно и винаги ще бъде средната класа.“

липсващият български thanksgiving, Милена Фучеджиева
тук по-скоро заглавието ме замисли за това неблагодарни ли сме и колко рядко казваме благодаря. иначе от текста на Милена много ценно „откриеш ли съкровищницата в себе си, винаги ще си спокоен, че „никой не може да ти отнеме това, което истински ти принадлежи“. и то никога не може да бъде друг човек“

летище Джон Атанасов, Димитър Цонев
разсъждения на тема името на нашето летище София – от Враждебна (хм, наистина доста не ок за име на летище) до Джон Атанасов


свободата и несвободата днес

„да се откажеш навреме, да знаеш на какво, кога и как да сложиш край не е лесно, но това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни… Съзиданието се ражда от чистия край. Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш.“ – Мира Баджева

„затрупани сме от фалшиви кумири, които те превръщат в скот, който ходи в Мол-а“ – Андрей Райчев

„бунтуващите се по света са два вида – едните са недоволни от света, какъвто е, а другите са недоволни от това, че той престава да е такъв, какъвто е. но има и друг бунт – бунтът против потребителското общество и той е страшно важен. но той изисква не политици, а пророци“  – Андрей Райчев

„главният извор на свободата на съвременния свят е в душата на потребителя. България, допълнително страда от още една несвобода – медийната стопанска несвобода“ – Андрей Райчев

„политиците слушат само какво шепне тъплата, а тя шепне – дай стоки! по този път сме в кучи гъз“ – Андрей Райчев

„новият агент на несвободата – желанието. у нас несвободата е свързана със страх от загуба на потребителски възможности, т.е. отново може да бъде сведен страхът до желанието. себепознанието е условието за освобождаване“ – Харалан Александров

„хората трябва да отвоюват бъдещето си себе си, от своите алчни, ненаситни фантазии.“ – Харалан Александров

„трябва да озъптим примитивните страсти и мераците и паралелно с това да освободим умовете си. в момента сме направили обратното – оковали сме умовете и сме развихрили страстите.“ – Харалан Александров

последното предаване Отпечатъци на Мира Баджева – най-силното, според мен. тежък разговор. задължително да се изгледа от край до край. видеото е тук

още – при Йовко

безумието ACTA

IMG_1718

това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания

истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера

опа, я виж, копия от снимка на тази скулптура са мултиплицирани върху тефтери, разделители на книги, тениски, чанти, линийки, гумички и какво ли още не и се продават в магазина на същия музей. когато излезеш от него, отсреща на уличката в друг магазин на половин цена се продават копия на горните копия, на копието на оригинала …

да, стана объркано, но такава е историята. нещо, създадено преди хилядолетия някъде, после копирано другаде, днес се намира на съвсем различно място и се копира до забрава. подобни копия могат да се открият във фокуса на фотоапаратите на милиони туристи и из музеите в САЩ и доста други европейски и всякакви други градове

варварство! кражба! авторство! авторски права! собственост! веднага да се опрости дълга на Гърция заради всички копия и права, които имат върху цялата Античност! ха-ха!

колкото и грубо да звучи, именно благодарение на кражбите, копията, споделянето днес имаме запазени основните стълбове на цивилизацията. нашата, човешката цивилизация, споделяна и разнасяна от континент на континент през вековете. днес – просто по-лесно мултиплицирана

какви ли щяхме да бъдем днес ти и аз, без изчетените тогава, издавани без покриване на авторски права в соц-а книги например от библиотека Галактика или без презаписваните с лошо качество на касети песни на Бийтълс?

предполагам ако ACTA влезе в сила около 95% от експонатите на въпросния British Museum следва незабавно да бъдат върнати на родните им места. да, виждам усмивката ти. невъзможно е. точно толкова абсурдно звучи и това да не може да се споделя което и да е друго произведение на изкуството. точно толкова абсурдно звучи заради авторски права да не може детето ти да рецитира любим стих, а ти да го заснемеш с камера и да го споделиш в блога си

безумието АСТА е един отчаян опит на старото да се защити. днешният ден има нужда от нов поглед към авторството. нов поглед към търговията с авторство. нов поглед към споделянето в най-мащабния му вариант, какъвто вече съществува и с или без АСТА ще продължи да го има

протестите са навсякъде. присъедини се и ти. събота 11 февруари 11 ч НДК

още важни гледни точки по АСТА при Светла Енчева, Енея, Нели Огнянова, Боян Юруков

писах още за handmade и авторски права,