Луната е наставница сурова. Робърт Хайнлайн

81+cU2rtbJL

Луната е наставница сурова ме намери сама и признавам си, не знам как се станало така, че съм пропуснала това бижу в периода, когато усилено четях научна фантастика – някъде между 17 и 22-рата си година. Но затова пък сега успях да взема много наслада от досега с този прекрасен, класически вече, роман. И да споделя за него ми се струва доста удачно именно днес, на 1-ви май.

Че бяхме роби, туй цял живот съм го знаел — и нищо не можеше да се промени. Вярно, не ни купуваха и не ни продаваха, ала докато Управата държеше монопола над онова, което трябваше да имаме и което трябваше да даваме, за да си го набавим, ставахме роби.

Рационалният анархист смята, че понятия като „държава“, „общество“ и „управление“ не съществуват по друг начин освен в материалната си проява чрез действията на отговорни пред себе си индивиди. Той вярва, че е невъзможно да прехвърляш вината, да споделяш вината, да разпределяш вината… защото тя, угризенията и отговорността са неща, които се срещат само вътре в човеците и никъде на друго място. Но понеже е рационален, анархистът знае, че не всички индивиди са съгласни с преценките му. Затова се старае да живее съвършено в един несъвършен свят и, разбира се, че усилията му няма да постигнат хармонията, обаче не се смущава от мисълта за собствения си неуспех. — професор Бернардо де ла Пас

Луната е наставница сурова дойде при мен под формата на аудио книга на английски, в оригинал и това направи удоволствието ми още по-голямо с The Moon is a harsh mistress. Затова и нямам конкретна корица, с която да съм обвързана и потърсих из нета тази, която ми хареса най-много и слагам тук.

Макар и фантастика, романът според мен е много ражен и повдига цял куп социални теми, теми за устройството на нашия свят, за отговорността, за свободата, дори за семейството. Жителите на Тера, нашия свят, както го познаваме и жителите на Луна, където жените са кът и семейството е достигнало прекрасни нови дефиниции, устойчиви и витални. Не само това. Много пластове и прекрасни проникновения за бъдещето за текст, писан 1966-та.

В първата част на романа ми бе много интересно да проследя развитието на компютъра и връзката му с неговия приятел Мани „Yes, Many, my only friend“, както и това как се завихря идеята за свобода и преминава в създаването на организация. Във втората част на романа за мен бяха много любопитни преговорите и развитието на двата основни образа – Мануел и професор де ла Пас. Много мисъл и усещане за границите на човешкото ми донесоха.

Прочитът на Lloyd James бе чуден, артистичен и придава допълнителна плътност на изживяването.

В досегашната история избраните от народа правителства са били не по-добри, а понякога и много по-лоши от откритата диктатура. — де ла Пас.

Genius is where you find it.

„Revolution is an art that I pursue rather than a goal I expect to achieve. Nor is this a source of dismay; a lost cause can be as spiritually satisfying as a victory.“

Всеки, които иска да променя обществото, да вдига революция, да прави партия, да управлява хора ми се иска да е прочел тази книга, да си вземе от мърдостта й.

И да, дори да не планирате да правите революция – силно препоръчвам. Чудесна!

Дени, благодаря ти!

Емигрантите. В.Г. Зебалд

emigrantite

Емигрантите. Четири дълги разказа на В.Г. Зебалд е великолепна книга от поредицата Модерна класика на Колибри. И води при нас четири истории от първо лице, в голям детайл за хора, съвсем обикновени, чиято съдба преди век някъде е отвела далеч от родните места. Хора от различни места, но всъщност местата, които сега мрънкат заради мигрантската вълна, но преди 100 години самите те са бягали, търсили своето ново място под слънцето.

Това не е книга с наситена фабула, с драматични обрати във всяка глава. По-скоро е силно съзерцателна, монолитна, а с това и категорична в посланията си.

Книга за това как всички сме, в крайна сметка, еднакви. Как, стига да искаме, можем да живеем под един покрив и с грижа един за друг. Книга за загубата, за войната, за отстояването. Книга за уюта на детството и за носталгията по него, която ни съпътства цял живот. Книга за семейството, което дава консистентност на съществуването ни, но и липсва зловещо, когато го няма.

Без да е специално изведен акцент, болката от загубата и търсенето на усещането за дом през целия живот присъстват на всяка страница.

Много въздействащ е текстът и защото има значително количество снимки, илюстриращи тези разкази.

„В северна посока се намират руската катедрала, руският мъжки и женски приют, френската болница, юдейското общежитие за слепи, немското училище, немското сиропиталище, немският приют за глухонеми, Абисинската църква, доминиканският манастир, Семинарията и църквата „Св. Стефан“, Девическият институт, занаятчийското училище, църквата „Нотр Дам фьо Франс“ …“

„Споменът често ми се струва някаква глупотевина. От него на човек му се замайва главата, сякаш не гледа назад през обърнатата призма на времето, а от голяма височина се взира надолу, към земята, от една от онези кули, чиито върхове се губят в небето.“

„… достигне ли определено равнище, болката анулира условието за собственото си съществуване, съзнанието, а по този начин може би и самата себе си – знаем съвсем малко за това. Сигурно е, от друга страна, че душевното страдание е практически безкрайно…“

„времето е мащаб, на който не може да се разчита, нещо повече, то не е нищо друго освен ромонът на душата“

Много хубава корица на Стефан Касъров.

Благодаря, Мишо, че сподели тази книга с мен.

Виенски апартамент. Радостина Ангелова

EC5AF7B6-FCF7-4BB9-B42C-692C5168A656

Мда, знаех си, че и Виенски апартамент на Радостина Ангелова ще ми хареса, след като Имаго ме остави дълго със себе си. Стилово двата романа се доближават, донякъде тематично също. След като бях слушала Имаго в прочит на Стоян Алексиев и Виенски апартамент, докато го четях, звучеше така. Чудно.

Историята, както си подсказва и заглавието, се развива в и около един виенски апартамент. Основната тема отново е любовта, случването и/или неслучването й, привличането, разминаването, самотата, отговорността, домът, семейството, мястото, твоето място.

В търсене на любовта или на себе си (дали пък не е същото) героинята ни оставя за седмица работата си, майка си и своя 6 годишен син и заминава за седмица във Виена. Наема апартамент и се опитва да осмисли в коя посока да поеме с живота си. Но, разбира се, неочаквано или не – излиза на концерт с наемодатяле си. Останалото ще оставя на любопитството ви на читатели. Има интрига, има и романтика, без да е прекалено сладникаво.

„Като че целият живот е пътуване не към конкретен човек или географска точка, а към един дом. Неслучайно хората, които забогатяват, първо него променят. Домът може да е навсякъде по света, но човек го познава със сърцето си. Когато носиш това място със себе си и чакаш да се прибереш в него с нетърпение, значи си го намерил. Дали това не е ключовата дума, нетърпение?“

Благодаря на Милена Ташева, която силно ми я препоръча и изпрати. Радвам се, че Жанет 45 са издали първото издание на романа, а също, че се е стигнало до това да има ново издание на Софтпрес от 2019-та година. Новата корица на Радослав Донев също е чудна, тъкмо като за романа.

Препоръчвам. Идеален за зимна вечер, лятна ваканция или просто слънчев пролетен / есенен уикенд.

Зелените очи на вятъра. Здравка Евтимова

IMG_0237

Лелеееее … приказна и сурова, силна, като планината, омайно пленяваща като … зелените очи на вятъра … отнесе ме тази история на Здравка Евтимова.

Зелените очи на вятъра е за времето тук и сега, но е в безвремието на силата на човешкия дух. Носи мъдрост и нови измерения на думи като „любов“, „самота“, „смърт“. Дълбоко копае. И колкото повече болка извира от проникването на дълбоко, толкова и лекота. Отстояване. Дух. От майка на дъщеря. От човек на човек. От живот на живот.

Из между страниците се носи мирис на печени бадеми, щръкват дрянове, които пазят тези, които обичаме, скътава се в шепа сърце от кал …

А за хората като мен, които още не са чели нищо на Здравка Евтимова – ще откриете цял нов свят, който ще ви омагьоса.

„… Щото дори и да има очи, сърцето е един нещастен затворник между костите и нищо не вижда, докато не го извадиш на светло.“

„Глупаво е човек да хвърчи подир свободата, той трябва да се ражда с нея в ума си.“

„Когато съм с мама, аз не зная дали е друг, или е същият ден, защото тя е и ден, и нощ, и трева, и къща, и коприва, и пътечка през копривата.“

„В тоя край от камък хората знаеха, че най-твърдото нещо е страхът.“

„Думите с нищо не можеш да вържеш, нито пък можеш да ги уплашиш. Те са като вселената – уж започват тук, а са оттатък баира, още преди да си поел въздух.“

„Да си мъж значи на Коледа да купиш една дебела жилетна на мама Вяра. Така тя е по-корава от гриповете и въобще не кашля … Да си мъж, значи да знаеш къде стои бъзът и да кажеш на мама: „Направих ти чай от бъз, жено. Ще ти мине.“ Достатъчно е мъжът да каже „ще ти мине, жено“ и ти минава.“

„Водех го в магазина за играчки и той ми купуваше нов пъзел. Редяхме го заедно с часове на петия етаж, затварях вратата към северната стаичка, защото беше студено и любовта се подреждаше някак, попадаше на мястото си, но никак не ме интересуваше любовта. Тя е съвсем обикновена, тъй или иначе се изперчва на пътя на хората, за нейна сметка сводници трупат пари. Търсачи на слава заснемат слаби филми, пишат фалшиви истории и стихове, а тя е толкова елементарна. И красива. Дори когато беше отчаяна.“

Истински подарък е този роман. Силно, силно препоръчвам.

Браво на Жанет45 и на Христо Гочев за корицата.

Радвам се, че разказът на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е влязъл в учебник. Някъде по света. Ще се радвам много поне някой от текстовете й да се изучава, чете, изживява и у нас.

И да, тази книга ми е подарък от Дари и искрено й благодаря!

Малкият Бог на земетръса. Петър Денчев

IMG_0156

Много, много ми хареса новия роман на Петър Денчев. Очаквах го с нетърпение. И съм силно пленена. Една наша история, историята на всеки от нас. На цяло едно поколение – това на тъмните 90-те. Мътни, безизходни и неизговорени, бледи и блатисти.

Историята на продавача на цветя, който не е научен какво е щастие. Безнадеждна и нежна история, жестока и земна. За стремежа към щастие и стрмежа към свобода. История за миналото, което неизменно живее винаги в нас. Разтърсващ разказ за Русе, за България, за Балканите. С тъгата, безвремието, с липсата на бунт … място на приучена безпомощност … Само най-жилавите оцеляват, след този земетръс.

„Бях просто продавач на цветя, измъчван от тревожни разсъждения за света. В известен смисъл обичах самотата и разсъжденията, на които се отдавах. Харесваше ми да усещам как мозъкът ми работи. С други думи – нещо като загубеняк.“

„Миналото е най-сигурното място. Никога не можеш да се измъкнеш от там.“

„Ако има едно нещо, което със сигурност съществува в хората – това е болката и всяко нейно поглъщане, всяко нейно консумиране е много по-човешко от всяко въздаване на справедливост.“

„Пълното отсъствие на градска елегантност в хората контрастираше на чудесната архитектура. Това бяха напълно независими светове, които се срещаха в напречното сечение, което времето и историята им осигуряваха.“

„Обяснявах си това с приучената безпомощност … живите същества притежават способността да се адаптират дори към най-лошите условия на живот … когато хората не реагират на насилието, страхувайки се да не предизвикат още повече наисилие, всъщност се научават да го приемат като част от собствения си живот … Това парализираше всякаква сбособност за действие.“

„… невъзможността да си щастлив на място, където никой не те учи на щастие. Когато щастието не се учи, то всъщност отсъства. …Никой земетръс не може да унищожи копнежа да бъдеш цял. Копнежа да се превърнеш в жял човек. Неразкъсан.“

Поздравления за Петър Денчев! И за великолепния роман и за уража да скочи дълбоко в темата. Чудесна корица от Христо Гочев. Поздравления за ИК Жанет 45.


От Петър Денчев задължително е да се прочете и Тихото слънце

Макбет. Ю Несбьо

IMG_0126

След Жажда и Хлебарките очаквах много от следващия роман на Ю Несбьо, но няма да скрия, че към Макбет нямаше как да имам още по-високи очаквания. Защото Макбет е по-специален роман – част от проекта за модерен прочит на Шекспир Hogarth Shakespeare.

Scheksp

През 2018-та издателство Hogarth Press кани известни съвременни автори да направят свой прочит на Шекспирови текстове. Виждате на картинката и на сайта на проекта 8-те подбрани автора и заглавия. От тях на български Емас издават в поредицата си Крими Макбет.

Е, класика е това. Знаем, че Ю Несбьо е майстор на добрите истории, заплетени и облечени по великолепен начин. Да, и страшни. В Макбет го виждаме като автор в пълния му блясък. Историята е футуристична, но човекът е все така оплетен в собствените си страхове, а борбата, както винаги, е между доброто и злото. Един роман в стил ноар, с много поетичност на фона на мрачния сюжет. 500 страници, които се четат на един дъх.

А за който още не чел – после идват и Жажда и Хлебарките.

Имаго. Радостина Ангелова

Imago-dolphin-1

Имаго на Радостина Ангелова отдавна чакаше на виртуалния ми рафт с аудио книги. И – Уау! Защо съм я оставила да чака толкова дълго!

„Ръкавите на нощта понякога са къси, за да прегърнат двама души. Само защото нощта е била несъобразителна, магията не се случва. А би могло да бъде и друго – вместо тишърт с надпис I lost, нощта да носи копринено кимоно, което да приюти двамата и да ги накара да се влюбят.“

Имаго, по определението в Уикипедия се нарича последната фаза от метаморфозата на насекомите. Обикновено в тази фаза те вече са способни да се размножават и са достигнали размерите и формата на възрастните индивиди. Това е първият етап, в който насекомото е полово зряло и, ако е от крилат вид, вече има функционални крила.

Имаго на Радостина Ангелова е разказ за обикновените хора, които се лутат, търсят, обичат, колебаят се, не знаят, не могат, искат, грешат, таят в себе си, смели са, тъжни са, хора са.

Романът е всъщност сбор от разказите на всички герои. Хора от цял свят, чиито съдби се преплитат, точно както е в истинския живот. Сцена на действието е Испания, но често сме умело отведени по родните места и в детството на героите. Промъкваме се и из мислите им, интимните им желания и страхове, мечти и въжделения.

Много ме плени Имаго. И силно препоръчвам. Ще се огледам да чета и друго на Радостина Ангелова.

Възпламеняване. Крис Клийв

IMG-8947

Възпламеняване на Крис Клийв ме хвана за гърлото и присви корема ми още от първите си страници и не ми позволи да оставя книгата, докато не стигнах края й. Много неща изчетох през 2018-та, но в предпосления ден на годината романът на Крис Клийв се подреди като абсолютен фаворит за мен. Рядко използвам хиперлативи, но в случая са напълно заслужени. За хората, които следят публикациите в този блог знаят, че често си рева докато чета. Но тук сълзите напираха от очите ми от началото до края.

Възпламеняване е със сюжет от днешния ден. Актуален за всеки от нас. Лондон, който може да е всеки друг град по света. „Продажни, лицемерни времена.“

„Аз съм Лондон, аз съм целият свят …“

Каквото и да се напише за един хубав текст ще е малко, лимитиращо и подвеждащо. Затова предпочитам да не съм многословна тук.

„Зная, че можеш да обичаш детето ми Осама. Вестник Сън те нарича ИЗЧАДИЕ НА ЗЛОТО но аз не вярвам в злото знам че монетата има две страни. Знам че си бесен на лидерите на западния империализъм. Аз и на тях ще им напиша писмо.“

„Любовта не означава капитулация Осама любовта е яростна и смела и гръмка можеш да я доловиш в звуците които издава момченцето ми в момента докато си играе. РРРР! РРРР! повтаря то ще ми се да можеш да чуеш Осама този звук е най-яростният и най-гръмкият на Земята ше отеква чак до края на времето по-оглушителен е от бомбите. Вслушай се в този звук Осама време е да спреш да взривяваш света. Ела при мен и заедно ще поправим света с НЕВЪОБРАЗИМ ГРОХОТ И НАСТЪРВЕНИЕ.“

Няма как да не допълня, че издателство ICU има освен рядко срещан великолепен подбор на заглавия и автори, но и силно отношение към детайла – прекрасни корици, задължително обмислени и свързани с текста, повече от чудесни преводи, което позволява на читателя напълно да потъне в текста и да го изживее с мощна сила. Благодарна съм за това!

Конкретно за Възпламеняване като протегната ръка за поздрав „към читателя на българското издание“ – топла и канеща:

„хора като теб, изпълнени с любопитство към литературата, посветена на други времена и култури, поддържат жив света, за който си струва да се пише.“

За да ги подкрепяме да издават още – единственото нужно е да си купим тяхна книга. А всяка тяхна книга си заслужава.

На плажа Чезъл. Иън Макюън

IMG-8883

Да, признавам си, едва сега я изчетох. Вероятно най-много книги от един автор за тази година ми се пада именно да е Иън Макюън. и „На плажа Чезъл“ завършва поредицата и май всичко, издадено на български език от този голям съвременен британски писател вече изчетох.

„На плажа Чезъл“ ни отвежда в Англия през 60-те. Авторът, струва ми се, с типичното си чувство за хумор и тънка критика към времето и обществените нрави, ни повежда към първата брачна нощ на младо семейство – това е рамката. С много детайли, някак типично за Макюън и доста детайлни описания на сексуалната сцена, но и с лъкатушене напред-назад из дебрите на страха от провала, страстта, липсата на смелост да признаеш кой си, извоюването на собственото пространство, свободата да откриваш „аз“-а си, очакванията на обществото към теб, на теб самия към себе си …

Забавлявах се, докато я четох. А в края дори леко се ядосах. Но се радвам, че имах ден на плажа Чезъл.

Няма да скрия, че „Изкупление“ си остава фаворит за мен.

„Междувременно откри, че дори легендарните успехи не носят много щастие, а само увеличават неудовлетвореността и изострят амбициите“

Проклятието на индианското злато. Калоян Захариев

IMG-8726

След Съкровище, пищови и южни морета беше ясно, че историята ще има продължение и очаквахме Ателие за българска детска литература Upper earth books и Калоян Захариев да ни въвлекат отново в приключенията на Надя и Мартин.

Изчетох с интерес и споделям с радост, че имаме хубави истории, изпълнени с неочаквани и забавни моменти за деца, тийн и не само от наш млад писател. Отново, както и в първата книга, приключенията нямат граници, читателят надниква из различни места по света, научава много за тях. Разказът умело преплита и исторически събития и места, което е голям плюс.

Няма да издавам подробности от сюжета, но е ясно, че между кориците се крие истинско злато.

Книгата е идеална за подарък! Препоръчвам.