Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Харуки Мураками

9780099448785

Страна на чудесата за непукисти и краят на света на любимия Харуки Мураками излезе в ново издание и с нова корица наскоро и това ми напомни, че не съм писала тук за този впечатляващ роман.

Представете си двоен ролокостър, който завършва в една точка – е, това е накратко историята в Страна на чудесата за непукисти и краят на света. Мураками е майстор, дори магьосник, като в този роман ни изненадва още повече, развивайки два успоредни сюжета, развиващи се в два свята, водещи ни из философски разсъждения, главоблъсканици, разбира се с много музикални и литературни препратки, истинския свят и измисления, момичета, хора без сенки, пазителя на портата, храна, по Муракамиевски обилно описана, библиотека, четене на сънища – всичко в търсене на границата на аз-а, самотата и изхода от нея, реалността като заблуда. Ехаааа си казва човек при всеки следващ завой на сюжета и новопоявили се еднорози, странни същества, нежен сняг или дълбока река.

Забавна, дълбока, замисляща, оптимистична – такава я намирам тази книга.

Публикувам с една от най-красивите и адекватни корици за романа, които съм видяла. За жалост и в двете си български издания книгата няма късмет с адекватна корица.

Четох на английски, затова ще оставя цитатите така и тук:

“How can the mind be so imperfect?“ she says with a smile.

Everyone must have one thing that they can excel at. It’s just a matter of drawing it out, isn’t it? But school doesn’t know how to draw it out. It crushes the gift. It’s no wonder most people never get to be what they want to be. They just get ground down.

I wasn’t particularly afraid of death itself. As Shakespeare said, die this year and you don’t have to die the next.

Genius or fool, you don’t live in the world alone. You can hide underground or you can build a wall around yourself, but somebody’s going to come along and screw up the works.

Only where there is disillusionment and depression and sorrow does happiness arise; without the despair of loss, there is no hope.

Unclose your mind. You are not a prisoner. You are a bird in fight, searching the skies for dreams.

Everyone may be ordinary, but they’re not normal.

Препоръчвам Страна на чудесата за непукисти и краят на света на всички фенове на Мураками, на любителите на  пънка, на философията, на хубавата съвременна литература. Насладата е гарантирана.

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа
Странната библиотека

Просто Маса. Борис Акунин

IMG_7728

Просто Маса на Борис Акунин ме грабна, зареди ме с емоция и попълни знания за Изтока. Това е роман, който ако се нарече исторически рискува да отблъсне читатели, а не бива. Това е също криминале, но ако го опишем така ще отблъсне други читатели, а не бива. Една чудна амалгама от двете е. Плюс Япония на фокус, със силна руска нишка, реални събития, за които е добре да се знае.

Историята е пъстра, прекосява континенти и епохи, среща ни с японската мафия от 20-те години на миналия век, морални престъпници – знам, че звучи като оксиморон, но са такива. Чест и страсти, голямото земетресение в Япония, довело до доста промени на острова, отмъщението като закономерен, но и неочакван край.

Приключенията се преплитат, интриги не липсват, а силът на автора води читателя с лекота и води до наслада.

Борис Акунин е японист и любовта му към тази страна не е прикрита в романа, мисля, че това дава допълнителна нотка и ми харесва.

Корицата е на Христо Хаджитанев и е чудна.

Преводът е на Денис Коробко, също го намирам за много добър.

Браво за издателство Еднорог!

 

Живи. Ю Хуа

IMG_7035

За романа Живи на Ю Хуа научих от един от любимите ми подкасти на български език – Бележка под линия. Стефан Русинов прави подкаста, а също е преводач на романа Живи. И като цяло инициатор за превеждането и издаването му на български език.

Ясно е, че китайската литература не е много популярна у нас и май нямаме никакъв почти поглед върху нея.

Поглеждайки назад си припомням и други китайски автори, които съм чела в последните години – Иун Ли с Хиляда години молитва и Ма Дзиен с Майсторът на фиде. Много, много силни и различни книги.

От Бележка под линия знаех в аванс неща за романа. Като цяло в по-честия случай предпочитам да не знам много подробности за книга, а да се оставя на приятелска препоръка, лека интуиция, онлайн референция от човек, с когото имаме сходен литературен вкус. За Живи знаех, че е е обявен е за едно от стоте най-добри китайскоезични литературни произведения на ХХ век. Че преводачът Стефан Русинов много и съвестно е работил върху текста. Че романът ще ми хареса.

Е така е, четох го разтеглено във времето, но наистина Живи ме държа живо доста силно. С обикновения живот на Фу-гуей в Китай по време на идването на социализма на власт (40-те – 70-те години), разказан увлекателно, забавно, земно, леко, живо. Фу-гуей, който в началото е наследник на богати земевладелци, пройдоха, води живот сред жени, мързел и охолство, минава през войник, който по чудо оцелява, връща се при семейството си, където един по един губи най-близките си хора, сам погребва сина си, дъщеря си, жена си и още и още. И след всичко това става истински, загрижен, емпатичен човек.

Повече от сюжета няма да издавам, защото си заслужава всеки да го открие за себе си. Ще подскажа, че романът е екзотичен, с жилав и плътен стил, впечатляващ език.

Много ме учуди и удиви начинът на писане. Не е бил лесен за превод текст. Понякога трудни моменти са придадени с такава лекота и тежка ирония, трагичността на смъртта така линее пред силата на живота. Може да е от вглеждането в детайла, от реализма на картината, но и от липсата на категоричност на времето или сингуларността на гледната точка на разказвача. Нямам представа дали е типично за китайския език, литература, за този автор или само за романа. Но придава една специфична нотка на живост и бълбукане на текста, която ми допада.

Хайде, няма нужда от повече. Романът Живи ще стигне своите читатели и в България, сигурна съм.

„Под небето няма задънени пътища.“
“Дълго време не се чу никакъв гърмеж, до нас достигаха само стоновете на хилядите оцелели, сякаш плачеха, но и сякаш се смееха – това е звукът на нетърпимата болка, в живота си не съм чувал по-страшен от него”.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.


До момента в поредицата на Жанет 45 Отвъд са излезли 46 книги. Няколко от тях съм прочела, а за някои и съм писала и защото поредицата е наистина силна, ето кои препоръчвам:
Към Езерото, Капка Касабова
Американа, Чимаманда Адичи
Синът на управителя на сиропиталището, Адам Джонсън
Граница, Капка Касабова
Ние, удавниците, Карстен Йенсен
Има крокодили в морето, Фабио Джеда
Майсторът на фиде, Ма Дзиен
Мидълсекс, Джефри Юдженидис

Деца мои. Гузел Яхина

IMG_6959

След Зулейха отваря очи очаквах с голям интерес да прочета следващия роман на Гузел Яхина. И никак не изненадващо – историята от романа Деца мои ме грабна и поведе из вълните на голямата река Волга.

Романът е много приказен – като руска вълшебна приказка, която лъкатуши бавно като реката, повлича, люшка, забавлява, замисля, разплаква. Като фон, но движещ се, плашещ, жив е всичко случващо се в Русия в периода от Великата революция до след края на Втората световна война.

Бах е учител в Половожко село на руски германци. И животът му е подреден и ясен до идването на събития, които променят живота му радикално, невъзвратимо. Реката, ябълките и ябълковите дървета, писането и немските класици – мотиви, които преминават през целия сюжет и му вдъхват романтична нотка.

Наистина ми бе любопитно да открия повече за живота на малцинствата в Русия в този период, да науча някои детайли за историята, да се замисля за не лесния начин за оцеляване в тези предизвикателни времена, да усетя през красивия език на Гузел Яхина духа на Поволожието.

Намирам историята на романа Деца мои за красива, интригуваща и прекрасно разказана.

Чете се с лекота. Препоръчвам.

Преводът от руски е на Ася Григорова – чуден!

Корицата на Люба Халева също е много силна за този роман.

Браво и на Колибри за избора.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

В интервю с Кремена от Колибри в АртКаст говорихме за тази книга също – чуйте за още щрихи.

Писах и за първия роман на Гузел Яхина Зулейха отваря очи.

 

Странната библиотека. Харуки Мураками

murakami-strangelibrary
Много харесвам Мураками и като зачетох Странната библиотека, никак не погледнах, че книгата е определена като детска. Потопих се в историята – сюрреалистична, като всички истории на Харуки Мураками и не можах да се откъсна от нея докато не я оставих, както се е случвало и с други на този вълшебен разказвач.

Този път, незнайно защо, през цялото време имах смесено усещане и объркване дали чета или гледам филм на студио Гибли.

Момче отива за книги в библиотеката и иска да научи за това как в Османската империя са събирани данъците. Получава три дебели книги по темата и цяла странна тридневна история, която се случва в успореден свят, в който му сервират вкусни донъти, ще го изпитват дали е научил наизуст съдържанието на книгите и мозъкът му, така захранен с ум, ще послужи за вкусна почерпка.

Няма нужда да издавам повече от сюжета. Но за всички любители на Мураками, сигурна съм, приказката Странната библиотека ще е наслада за сетивата.

Четох на английски.

Илюстрациите са мееега яки!

Още писах за четено от Мураками:

Изчезването на слона
За какво говоря, когато говоря за бягането
Мъже без жени
Безцветният Цукуру Тадзаки.
1Q84
Птицата с пружина
Танцувай, танцувай, танцувай
Преследване на дивата овца
Кафка на плажа

 

Трилогия. Бдение. Бленуванията на Улав. Отмала. Юн Фосе

IMG_6656

Ехаааа си казах, докато четях много пъти и накрая, след като си изтрих сълзите след последния ред на Трилогия на Юн Фосе.

Какво пише критиката обикновено гледам след като съм прочела произведението. Затова и сега разбирам, че критиците определят Трилогията като „призрачно, тайнствено и трогателно извикване на любовта“ и съм напълно съгласна.

За мен романът е силно поетичен, сюрреалистичен, с повторения, семплост и лъкатушещи времена, на фона на северен минимализъм, сурова действителност, безкрайни изречения, чувства, предадени в малко думи, нечовешки човечни хора, жестока и красива природа, дълг и отдаденост, щедрост и недоимък, златна гривна със сини перли, глад и мълчание, съдби в самота и любов.

Научих за тази книга от подкаста Бележка под линия и благодаря на Стефан Русинов.

Браво за превода на Стела Джелепова. Предполагам никак не е лесно да се превежда подобен текст.

Браво за корицата на Люба Халева.

Браво на Издателство Лист.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Силно препоръчвам.

Крайни мерки. Любомир Николов

IMG_6583

Крайни мерки на Любомир Николов ме изненада. Научих за романа от споделяне из фб и любопитството ми надделя.

Романът е оригинален, странен и забавен, едновременно замислящ и захвърлящ в някакъв нов, успореден на този свят.

Признавам – първата част ме погълна и бе повече моя – самотен остров, човек, решил да се отдалечи от всички и всичко, дебели летящи бръмбари, червена къщичка насред нищото и бебе, растящо в утробата на спяща майка.

Втората част сякаш самият автор се е забавлявал докато я пише повече. Много търсеща и наслояваща още и още. Шантав хирург сглобява наново хора като парчета лего и многото започват да живеят в един.

Няма да издавам повече, защото романът е забавен и се чете бързо и ще оставя всеки да открие подробностите за себе си.

„…искаше да реконструира счупения свят … да счупи повторяемата хармония на глупостта и да преподреди парчетата, но искаше да го направи добре“

„намерението му бе да гледа на живота мрачно, с умерения скептицизъм на реалиста и да работи над себе си, докато прозре какво има извън тази илюзорна реалност“

„всичките ти надежди и мисли са си лично твои, относителни и празни. Те са нищожни, гледани отгоре“

„привидната общност идва от еднаквите думи, не от еднаквите усещания“

„с почуда усети, че може да е радостен“

„женското време е време под налягане“

„някой те иска – значи си жив“

Романът е идеално четиво за някоя мързелива събота сутрин.

Тази книга си купих от любимата ми Книжарницата зад ъгъла.

Ура за Ваня и нейната Яна Шарана!

DSC_2009

Представям ви усмихнатата Ваня Кирицова и втория й роман – Яна Шарана 2.0 – астрологична тактика за уморени мениджъри. Защото романът й ме усмихна. Защото се радвам, че познавам сърдечни творци. И защото с усмивка дори сложните житейски / мениджърски ситуации се решават една идея по-лесно. Смело момиче е Ваня. Запознавам ви с нея 🙂

Как се случи Ваня да се срещне с Яна Шарана?
С Яна Шарана се срещнахме преди 15 години на страниците на блога ми sharanite.com. Тогава и двете търсехме любовта – аз в моя свят, тя в нейния. Яна си въобразяваше, че е русалка, но аз като един реалист, й обясних, че е Шаран. При това Шаран, който е налапал въдицата на една невъзможна и банална любовна ситуация. Тъй като Яна все пак е героиня и плод на моето въображение, бързо постигнахме съгласие за името. След това, докато историята се развързваше успоредно в двата ни свята, просто се опитвахме да си помогнем взаимно. Тя ме учеше как да приемам трудните любовни ситуации, аз й помагах да стигне до развръзката на нейната история.

Аз и Яна сме много различни. Аз съм сериозна, отговорна и практична, а според семейството ми дори нямам чувство за хумор. Или ако евентуално имам, то хуморът ми бил неразбираем. Яна притежава лекота и се надсмива над сериозните неща, най-вече над себе си. Тя е драматична по един забавен начин. Там където аз спирам, тя се тръшва няколко пъти (но качествено) и продължава напред към следващото си приключение.

Може да се каже, че Яна Шарана е мое алтернативно „аз“, което се проявява само върху белия лист, има свой собствен живот и свой прочит на събития и ситуации, които аз съм преживяла.

Модерното писане, разчупената форма или модерното четене – как се изгражда, създава един съвременен роман през твоите очи?

Смятам, че писането на романи е мистериозно и магично преживяване. Поне при мен нещата не се получават с планиране, обмисляне и предварителни идеи за форма, съдържание или жанр. Сядам пред листа и чакам да разбера какво иска или е готово да „излезе“ наяве. Ако уловя пулса на историята, мога да я следвам с часове. Да усещам пулса на живота, който преминава през мен – тук и сега, такъв какъвто е, с цялата палитра от емоции, не всички от които приятни. Не ми се налага да търся идеи, защото и в най-обикновените неща, като вечеря със семейството или проблеми с шефа, има скрит смисъл, има магични елементи, стига да се вгледаш под повърхността. Не ми се налага да спазвам правила, защото целият смисъл на писането за мен е да усетя и преживея свободата на мислите и емоциите, които танцуват своя собствена танц. В работата си – автор техническа документация – спазваме много правила. Минималистично писане, структурирано писане и т.н. Когато пиша за удоволствие, просто флиртувам с формите и изчаквам да разбера коя ще ме покани на танц. Ако е писмо – добре, ако е драматична сцена – още по-добре, ако са само няколко думи с различен шрифт… Хм, минимализмът се е промъкнал и в прозата ми.

Цялото ми ежедневие е разчупено, на фрагменти – дигитално, а не аналогово. Предполагам много съвременни хора имат подобно преживяване. Неочаквани прекъсвания, бързане, скачане от една реалност в друга, преминаване през различни слоеве, цветове, светове – от готварската печка, през някой-друг спомен от соц детството, до виртуалната конферентна зала, или до някоя друга държава… За да се получи роман, трябва да се забави темпото, да се подредят фрагментите, да се навържат един за друг, така че съ-времието, в което живеем, да придобие последователност, цялост. Но все пак да останат фрагменти, парчета смисъл, които да могат да съществуват сами за себе си – защото забързаните читатели нямат време да четат дълго, продължително или много задълбочено. Нещо в техния живот може да ги прекъсне, да ги дръпне и да ги отвлече от историята.

А струва ми се с цялото това забързване на пулса на съвремието, дългите описания и лиричните отклонения, отпадат или се трансформират.

Как си представяш читателите на романа Яна Шарана 2.0?

Представям си динамични и мислещи хора, със забързано работно-семейно ежедневие, които не са забравили мечтите си. Може би някои ще са забързани, други уморени, а трети развеселени от заглавието, в което има закачка и несъвместимост на понятия от различни…светове. С други думи хора, които също като мен не са готови да се впишат в само една определена категория. Но са готови да се посмеят, включително и над себе си. Забавно е, че някои от читателите, които ми писаха след като са прочели романа, се подписват с „Шарана“ добавено към името им под съобщението: Илиана Шарана, Мариана Шарана, Димчо Шарана… Мисля, че сме много 😊 И сме шарени.

Очаквам сред читателите ми да има и такива, които вече са прочели първия ми роман „Писма от тигана. Астрологична любовна тактика на Яна Шарана“ и искат да разберат какво се е случило с героинята 12 години по-късно. А също, представям си читателите на „Яна Шарана 2.0“ със слушалки и телефон или таблет в ръка. Затова в момента подготвям издаване на романа като аудио и електронна книга.

Какво предстои за Ваня и ще има ли още приключения Яна?

На този етап най-важното за мен е да подкрепя себе си и да имам истински творчески живот. Все още не знам как точно би изглеждал и се надявам живота сам да ме изненада. Може би звучи странно, защото все пак съм успяла да напиша два романа, но и двата са се появили като пориви, родени от сериозно търсене след още по-сериозно изгубване. След издаването на първия си роман се „самоблокирах“ в работата си като мениджър, в каузата на професията „автор техническа документация“, в ролята си на майка и съпруга. Яна Шарана ме извика обратно – връчи ми призовка, така да се каже. Показа ми колко е забавно да твориш, колко радост носи процеса на създаване на истории, и ми припомни, че грижата за другите не означава да не се грижим собствените си мечти, потенциал и таланти.

Давам си сметка, че неусетно и с много добри причини, самите ние слагаме граница и разделяме творческия си живот от професионалния живот. Какво пък би станало, ако си позволим да изградим мост между тях – какъв би бил този чуден мост, който може да свърже бизнеса с приказното, с поезията или с астрологията. Към обученията и консултирането в областта на техническите комуникации добавих и обучения за бизнес разказвачи. Отзивите бяха много положителни, затова създадох уеб страницата www.vanyastories.com и продължавам да търся правилната форма и материал за изграждането на тези специални мостове.

Надявам се да имам още приключения с Яна – тя може да е малко вятърничава, но пък на мен това ми харесва. През септември месец предстои представяне на романа, което планирам да направя заедно с playback театър „Тук и сега“. На мен самата ми е любопитно какъв нов роман ще се появи в мен и дали Яна отново ще бъде главен герой. Сигурна съм, че и да не е, няма да е сърдита или обидена, а просто ще има подходящ коментар, като например “Чудесно, че отново си решила да сменяш жанра. И твоят драматизъм понякога ми идва в повече. А онези, които само се месят – говорещите планети – тях можеш да си ги вземеш. Няма да ми липсват.“

Яна Шарана 2.0. Ваня Кирицова

yana

Яна Шарана 2.0 е забавен, игрив и неусетно четящ се роман „за уморени мениджъри“, в който Яна преминава през много малки и големи предизвикателства на съвременния човек, но с голяма доза самоирония.

Лъкатушенията в кариерата, сложните ходове за намиране на баланс между семейство и работа, изгубването в този не лек пъзел, намирането като изплуване само за миг, за да си вземеш глътка въздух и отново гмуркане надълбоко – всичко това гарнирано с много хумор и усмихващо читателя на всяка страница.

Животът в големите корпорации – подредено забързан, безмилостно изискващ и изтискващ. И Яна, макар да плува умело из всичко това, влиза в капана / тигана.

Разчупената форма на поднасяне прави четенето приятно и лесно.

Браво на Ваня Кирицова!

Романът е идеален за подарък за уморени или все още свежи, но под заплаха от бърнаут мениджъри и не само.

„Да успея = да не се проваля“

Мисия Туран. Алек Попов

IMG_5655

Феновете на Алек Попов знаят, че няма как да са разочаровани от новия му роман – Мисия Туран. Е, след Мисия Лондон, където пътувахме на запад, Алек ни повежда на изток и прави забавен миш-маш с наука, търсене на прабългарски корени, политика, стратегии и тактики за набиране на гласоподаватели, приключения и поучения.

Отново много забавна, комико-трагична сатира на българското общество, с много пластове, разсъждения, които не тежат, абсурдни, но напълно възможни ситуации и безпощадна ирония към различни специфични явления от родната действителност.

Образите са карикатурни и доста познати от съвремието ни сякаш. Имената им – красноречиви и доста мастити – Докузанов, Налъмбаев, Глория Айтоска, Шудовлат Борисович, Фъртунов …

„Докато има електорат, ще има и политици!“

„Абе, избори с повече от един кандидат … Все ще се обърка нещо.“

„То избори хубаво, ама избиратели?

Ще се намерят. Ако трябва, ще внесем.“

Романът е още по-актуален сега, в ситуацията на нови избори лято 2021, така че – подарете си едно забавно изживяване с прочита му и няма да съжалявате 🙂

Снимката е от премиерата на книгата на 17 юни 2021 в City Stage с водещ Драго Симеонов. Алек е с шапка, която е донесена именно от пътешествието, което е в центъра на романа.

Писах за Черна кутия – ниско прелитащи кучета на Алек Попов

Както и за: Сестри Палавееви
Телесни плевели
Черната кутия