Земното минало I. Трите тела. Лиу Цъсин

IMG_9008

В последните години изключително рядко ми се случва да препрочитам художествена литература. Но ето, че през 2020 съм прочела първата част на поредицата Земното минало – Трите тела на Лиу Цъсин, а отлагах доста да прочета и другите две части, затова реших да препрочета първата отново.

И уау! Еха и всички други позитивни възклицания за Трите тела!

Всъщност с този втори прочит видях книгата като философско размишление, брейнсторминг на автора с читателя и героите, главоблъсканица как да решим безизходицата, в която като човечество сме се поставили.

В романа има измислена яка завръзка – компютърна игра, чрез която навлизаме в концепцията за трите тела. Изумителните преплитания на „Смълчаната пролет“, изсичането на дърветата, концепцията за безредните епохи, границите на науката, появата на Коперник, Нютон, Айнщайн, залезът на човечеството, радистът, ситрите, софоните – гъдел за мисълта и изключително удоволствие за читателя.

 

Няколко кратки цитата за доказателство:

„според него научно-техническата революция представляваше патологична промяна в човешките общества – експлозивното развитие на технологиите щеше да доведе до …“ (стр. 92)

„по същия начин природата би могла да предостави вродено знание и на човечеството, включително такова за законите на Вселената. И щом не го е направила, сигурно си има прочина за това. Ако някога се разкрие и последната тайна на природата, ще може ли човечеството да продължи да съществува?“

„Има две възможни последствия от това: първо, земляните да изоставят всички илюзии и да се хвърлят в битка на живот и смърт; второ, обзето от отчаяние и ужас, обществото им да рухне. След внимателно проучване на информацията за земната цивилизация смятаме, че вероятността за второто е по-голяма.“

Оставям за любопитните един много як цитат за това защо не всички разбираме накъде върви човечеството – на страница 344 🙂

С голямо нетърпение минавам към втората част на трилогията и скоро ще пиша и за нея.

 

Китайският писател фантаст Лиу Цъсин (р. 1963 г.) е дете на Културната революция в Китай, описвани от мнозина негови съвременници като „епоха без книги“, завършва хидроинженерство и работи това. Започва да пише през 80-те години на миналия век. Рекордьор по получени награди Галактика, които отбелязват най-доброто в китайската фантастика, той придобива световна известност през 2015 г., когато става първият азиатски лауреат на Хюго, най-престижната награда за научнофантастична литература, присъдена му за първата част от трилогията „Земното минало“ – „Трите тела“. През 2018 г. е удостоен с наградата Артър Кларк за въображение в служба на обществото.

Великолепен превод на Стефан Русинов на никак не лек, доста специализиран на моменти текст.

Незаслужена корица … прилагам и английската й версия за сравнение

3body

Ако ви се чете нещо наистина предизвикателно, свързано с наука, с бъдеще, със смисъла – това е романът. Силно, силно препоръчвам. Да, 427 страници са, но вървят бързо. И смислено.

Вулкан. Елена Алексиева

Вулкан

Ехааа много ме грабна и впечатли романа Вулкан на Елена Алексиева.

Както и при другите романи на Елена Алексиева – философски, многопластов, изключително динамичен, но и забавен, комичен, искрен. Всяка глава от 18-те може да си е отделен разказ, има своите персонажи, свой стил и свой свят. И все пак заедно работят в едно и оформят драматичен, комичен, тъжен и доста реалистичен сюжет, който препуска, сякаш в различни орбити около Вулкан, който и съществува и не.

Много ме докоснаха и възрастният художник Клаус и неговата гледачка Магда, и пънкаря Сатан Пидропски и Афродита, Милена, мафиотите, които получиха толкова интересно развитие, журналистката, пазача, лудницата, пънк поезията, ученият в търсене на несъществуващото, Церовски. Плътни, земни, убедителни, самотни, уверено-неуверени, в динамика, в отстояване, в сблъсък, в живот. Майсторски преплетени.

Романът е едновременно фикция, но и хирургичен разрез на обществото ни с всички културни наслагвания от нееднозначната история на последните десетилетия в България.

„… бързо стигна до тънкото прозрение, че свободата не е нещо, за което ти плащат, а по-скоро ти плащаш за него. Само че не беше чак толкова забогатяла. Имаше си други, по-насъщни материални потребности.“

„Всички лъжат. Как после да оправяш света, когато той стои насреща ти и те лъже?“

„Пуснем ли тръбопровода българският селянин ще стане като руският олигарх – ще иска да се разхожда по света, да си купува острови, самолети, футболни клубове и прочее глезотии. И като може човекът – а той ще може! – що да не си купува? Стига с тия национални комплекси! Така и Европа ще дръпне покрай нас.“

Ох, великолепно го е написала, описала, хванала, компресирала и разказала човешки Елена Алексиева. Наистина Браво! И ви каня да го прочетете този роман – идеален е за уикенд четиво, за почивката, на плажа или в планината, в някое сгушено селце или в метрото на път за работа.

Люба Халева – корица – гледа те този Вулкан и не те оставя 🙂
Борис Минков – редактор. Браво и на целия екип на Жанет 45.

За друга книга на Елена Алексиева писах, и май съм я чела на същото място като тази – Свети Вълк.

Дар. Владимир Набоков

IMG_8144 Large

Романът на Владимир Набоков Дар ме почака, но това лято дойде ред да го захвана и ме очарова и изненада приятно.

Текстът е един безкраен лабиринт из света, мислите и „творчеството“ на героя Фьодор, който се заиграва със стихове, Пушкин, Гогол и като цяло с руската литература и с намигване към „дълбоката руска душа“ и мечтаната книга на Фьодор – Дар.

Това е и последният роман, който Набоков пише на руски език, писан 1935-37 в Берлин и завършен във Франция през 1937-ма.

„Съзнавам, че участието на толкова много руски музи в оркестрацията на романа го прави особено труден за превод. Мотото към него не е измислено. Стихотворението, което служи за епилог, пародира строфа от „Евгений Онегин“.“

„…бе поставена фруктиера с портокал и половина и съблазнително бурканче с българско кисело мляко…“

и специално намигане към стихотворението от стр. 335

Много любопитна корица на Люба Халева, чуден, вероятно никак не лесен превод на Пенка Кънева, браво на Лист за изданието.

Чудесно четиво – препоръчвам на всички фенове на Набоков и/или на руската литература.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

Забелязах, че не съм писала за Лолита, но май я четох доста преди да започна този блог. Може би е добре да препрочета … 🙂 И нея препоръчвам.

Пепел в снега. Рута Сепетис

IMG_6627 Large

Пепел в снега на Рута Сепетис – очаквах този роман да ме развълнува и наистина – не успях да го оставя, докато не го прочетох и историята на Лина и семейството й от Каунас, Литва, екстрадирано от дома и отведено към Сибир и лагерите отвъд Северния полярен кръг през юни 1941 година ме потресе.

Признавам, макар да се интересувам от история и всичко около Втората световна война, знаех, но не в подробности за съдбата на хиляди хора от Литва, Латвия, Естония и Финландия. Романът разказва за безмерните жестокости на съветската власт (в текста обобщени под „НКВД“) към невинни хора, които са считани за заплаха за властта и с това – екстрадирани и безмилостно третирани до смърт.

За хората, които не познават от първо лице социализма / комунизма вероятно всичко описано звучи пресилено и страшно. Но знам, че макар наистина много страшно, всичко това е било истина. Дори вероятно въображението ни е бедно да си представим ужаса, изживян от невинните жертви на този човеконенавистен строй.

Много ми хареса и бележката от авторката в края на книгата.

От Рута Сепетис четох и „Сол при солта„, чиято история бе още по-смразяваща.

Моя небесна избранице. Марийке Лукас Райнефелд

IMG_6546 Large

Моя небесна избранице на Марийке Лукас Райнефелд ме свари съвсем неподготвена. Този роман ме прободе, потресе, провокира, ядоса, смири. Не бе лесен за възприемане, макар много красив за четене.

Музикалните, филмовите и литературни препратки ми помагаха да преглътна тесните и задушаващи на моменти части от романа. Линията с Хитлер, Сталин и падането на двете кули 9/11 също ме държа като спасителен пояс. Личната отговорност и правото на щастие, границите в любовта, размити от първичната страст – отведоха ме далеч тези теми.

„ти кимна вяло и на свой ред ме попита дали историята би се развила другояче, ако Хитлер имаше жена, дали щеше да е все така зъл, ако беше влюбен, защото откакто скъсахте с големия ми син, си била сърдита на всички, дори на клисаря, който се грижел за светлината в дъното на църквата – сърдеше му се, сякаш той е виновен за мрака в теб, сякаш е угасил свещите в главата ти, а аз отвърнах, че не е имало начин Хитлер да се влюби, защото не е обичал себе си“

Безкрайно лъкатушещи изречения и мисли, преливащи една в друга по красив и нежен начин. Плетеницата в главата на героя Кърт, която повтаря лабиринтите на неувереността на живота, мистерията на смъртта, привличането, абсурда, бъркан с любов.

Благодаря на издателство ICU за подбора, както винаги – прецизен и с усет, за прекрасните превод – Мария Енчева и корица – Таня Минчева.

вятърът, духът, дъхът. Андрея Расучану

IMG_6628

 

вятърът, духът, дъхът на румънската писателка Андрея Расучану разказва по много живописен и детайлен начин времето на Чаушеску, диктаторът на Румъния по време на соц-а, чрез съдбата на едно разделено семейство

мъжът бяга, заедно със свои приятели, през Дунава, другите са застреляни в този опит за бягство

как жената и детето успяват да живеят сами, да оцелеят в глада и трудностите на късния соц, как духът устоява на всички предизвикателства

красиво написана история, която може би не успях да разбера изцяло

великолепна корица на София Попйорданова, уловила духа на романа лаконично и коректно, прецизен превод, предполагам никак не лесен на Лора Ненковска от румънски и браво за издателство ICU

Изповед на един убиец, направена за една нощ. Йозеф Рот

IMG_5580 Large

Изповед на един убиец, направена за една нощ на Йозеф Рот – това чудно издание на Лик! С великолепна корица, която ме грабна веднага (дело на любимия Дамян Дамянов) и в прекрасен превод от немски на Ана Димова.

Много ме впечатли този роман. Дали заради епохата, за която разказва и многото препратки към днешната действителност, дали защото си задавам много въпроси след 24 февруари 2022 за мотивите и причините за случващото се.

Нека започна с това, че Йозеф Рот разказва доста убедително. Динамично, едновременно в детайл, но без да досади. С пикантни думи, апетитни подробности, интрига. И всичко това, за да ни въведе в света на един обикновен руски младеж, който страда от невзрачния си произход и е готов на всичко, дори да убива, за да се издигне, да се докаже.

Унгария, Франция, Русия – действието се развива на широка нога и показва Европа от преди 100 години, като кокента наброска, често карикатурна, която казва силни истини под маската на усмихнато саркастично лице.

„Но в руския ресторант времето нямаше никакво значение … не показваше времето, а му се подиграваше.“

„А под чужденец разбираме европеец, сиреч онези люде, за които смятаме, че имат повече разум, макар да струват всъщност много по-малко. Понякога ни се струва, че Бог е милостив към европейците, макар те да не вярват в него. Но навярно те не вярват тъкмо затова, защото ги е дарил с твърде много неща. И обзети от високомерие, вярват, че те самите са създали света, и на всичкото отгоре са недоволни от света, макар – както си въобразяват – те самите да носят отговорност за него.“

„Когато човек е млад и изпълнен с очакване на чудото, е готов твърде бързо да повярва, че то вече се е случило.“

„Същинската способност да различаваме щастието от страданието идва с възрастта.“

Чудесно четиво – препоръчвам.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

 

Подземната железница. Колсън Уайтхед

Подземната железница

Понякога си купувам книги доста импулсивно, без да съм планирала, без да съм чула или чела нещо за тях. Един път ме привлича корицата, друг път нещо друго. В този случай комбинацията от издателство – Лист – и преводач – Ангел Игов бяха водещи.

Не прочетох нищо за романа Подземната железница на Колсън Уайтхед в аванс.

Историята ме погълна. Тежка, на моменти безмилостна, истинска, разтърсваща, обясняваща по най-човешки начин тегнещи още над главите ни предразсъдъци, които спъват обществото и до днес и са причина за хиляди тежки съдби и до днес.

Научих доста неизвестни ми факти. За жалост, затвърдих си някои разбирания за света.

Родената в плантация за памук Кора („Крал Памук бе натъпкал полетата с роби“) е различна от останалите със смелостта си, дързостта си, желанието да диша свободна. Изминава дълъг път към мечтите си. Устоява.

Книга и за „разностранните ограничения на свободата“.

Макар историята да е за Америка, много референции могат да се направят и с България, в близкото минало и днес. И не само за България. Може би този цитат ще подскаже повече:

„Да възвисим по-низшите раси. Ако не да ги възвисим то да ги подчиним. Ако не да ги подчиним, да ги унищожим.“

Носител на „Пулицър“ (2017), „Националната книжна награда“ и „Артър Кларк“.

Браво на Ангел Игов за превода, на Костадин Кокаланов за корицата и на ИК Лист, че са я издали за българския читател.

Книгата си купих от любимата Книжарницата зад ъгъла.

 

Clair de Lune – задълбочената работа върху историята на България и соц-а

justine toms book-6

Допълвам още малко за работата си по романа Clair de Lune в последните 10-тина години и начина, по който опитах да съм максимално вярна към епохата и да я пресъздам възможно най-достоверно.

В допълнение на интервютата и разговорите, които имах със свидетели на епохата, за които писах вече, задълбочено изследвах историята от този период.

София от епохата на 30-те, преди войната, вълнуваше ме много, духът на града, животът, който е кипял тук и се постарах да го опиша, доколкото фабулата позволява.

Снимките на чичо ми Онник Безазян, няколко албума с малки черно-бели снимки от няколкото му идвания в България около 20-те и 30-те години на миналия век бяха огромен източник за вдъхновение и за детайли от епохата, която описвах.

Доста посещавах Държавния архив – сайтът е много пълен и има детайли, иска си ровичкане.

Изчетох много, много книги и статии по темата за соц-а. Наистина има доста исторически, нелитературни текстове и за лагерите и за соц-а като цяло у нас. Има и няколко романа, за които съм писала вече тук в блога си, особено от последните години. Те също бяха важна отправна точка за моето писане.

Консултирах се с историци и експерти в различни теми, сред които Антон Оруш от Сандъците, например.

Има няколко групи онлайн за стари снимки като Стара София във фб например. Отделно из София има на няколко места снимки от онази епоха и винаги ги разглеждах с интерес и си водех записки, когато попадах на такива.

Докато пишех активно, т.е. преработвах филмовия сценарий в роман, в периода на Ковид 19, пролетта, лятото и есента на 2020, слушах много подкаста на Стефан Русинов „Бележка под линия“. За редовните му слушатели няма да е изненада кои моменти и елементи в романа са вдъхновени от него. Също за детайли около колорита на епохата преди Втората световна война в България ми помогнаха някои епизоди на подкаста „Градски Детектив“, както и на „Анекдоткаст“.

Изчетох внимателно и няколкото книги, които излязоха в последните няколко години, посветени на София от първата половина на миналия век, на хората и архитектурата й.

Ходих по места. Плаках. Много плаках. И писах. И плаках и пак писах.

И така – резултатът е на лице.

justine toms book-73

Благодаря на Албена за красивия сайт на романа Clair de Lune. Отново благодаря и на Петя за корицата и целия арт, на Марти за подкрепата и издаването и на семейството си за цялостната подкрепа по работата ми върху тази книга.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Има го и в Книжарницата зад ъгъла (ул. Найден Геров 6) и в Fox Book (Гладстоун 32) в София.

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.

Това е трета, последна публикация за романа ми Clair de Lune. Писах още за това как работих по него и за представянето на Clair de Lune на 10 май в бар Kanaal.

Представянето на романа Clair de Lune – Лунна светлина

МартинХристов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

Мартин Христов на представяне на романа Clair de Lune на Жюстин Томс, снимка Марина Банделюк

На 10-ти май в бар Kanaal представихме моя роман Clair de Lune, над който работих последните 10-тина години (тук разказах повече за написването).

За мен бе щастие, че романа като книга и като представяне, направихме заедно с хора, с които имаме еднаква ценностна система, споделяме сходни възгледи към света и оптимизъм. Ще разкажа по малко за всеки.

Водещ на събитието бе Игор Дамянов, който внесе усмивки и чар, както само той си може. Игор е млад актьор, със свой собствен почерк, великолепен импровизатор и се радвам, че прие поканата ми и направи събитието лежерно и динамично.

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

Игор Дамянов на представянето на романа Clair de Lune

 

В началото няколко думи сподели издателя Мартин Христов, под чиято редакция излиза книгата. Той разказа и за Издателство ЕРГО и порецидата Нова българска проза.

justine toms book-164

След него говориха последователно емоционално и с добри думи за написаното Юлия Берберян, Вартануш Топакбашиян, главен редактор на в-к Ереван, Мариана Мелнишка, автор и преводач. Откъс прочете Зорница София Попганчева.

justine toms book-172

Всичко това в готиния бар Kanaal – уютно се получи и мило.

justine toms book-179

Благодаря на всички, които споделиха с мен този важен ден.
И се надявам да пишете, след като прочетете романа.

justine toms book-183

Много хубав разговор за романа и от гледна точка на днешния ден се получи с Мария Мира Христова в „Нашия ден“ в БНР на 11 май 2022.

justine toms book-195

Писах още за създаването на романа – тук.

Ако още нямате романа Clair de Lune – тук:

Е-книга »
На хартия »

Ще се радвам да пишете с обратна връзка от романа.
Можете да оставите оценка и в Goodreads тук.