основните грешки на предприемачите в началото

IMG_0437

всяко начало е трудно

но когато имаш добри идеи, достатъчно хъс и ентусиазъм в началото на своя бизнес – сякаш имаш и крила. не мислиш толкова за трудностите, за грешките, а действаш, за да видиш първите си резултати постигнати по-бързо

в треската на началната фаза от предприемачеството или започването на нов бизнес понякога се допускат грешки. ето основните, които по-вероятно могат да се избегнат:

прекален оптимизъм или прекален песимизъм – и двете не са ок ако си в началото. добрите сметки, обмислянето на нещата, реализмът са първи приятели, не ги омаловажавай;

професионални партньори – в началото с финансите е трудно и това често подхлъзва човек да заложи на самоделки или приятелски услуги на ниска цена, вместо на професионални решения; например добър счетоводител е нужен на всеки етап от развитие на бизнеса, включително и то много силно в началото;

липсата на фокус – в много бизнес книги и статии пише – фокусирай се; така е и това е особено важно в началото, за да задвижиш нещата добре (Денис пише, и съм съгласна, че на следващите етапи човек вече е добре да не е винаги 100% фокусиран, за да опита да развие по-добре бизнеса си или да стартира нов);

непоследователност – мда, сериозна грешка; истината е, че започне ли се бизнес може да се случи така, че да нямаш почивен ден месеци, години наред; ако си от хората, които задължително искат да си имат уикенда за себе си, ако не си готов да вдигаш телефона на клиентите си дори посред нощ или се отказваш при първата трудност – това не е за теб;

личният пример – някои хора, гледали много филми, си мислят, че като започнеш бизнес ставаш шеф и спираш да работиш; истината е, че шеф си завинаги или поне докато имаш бизнеса си; личният пример тук е много важен – идваш първи на работа и си отиваш последен, ако искаш от хората ти да са навреме и да спазват работна дисциплина; сам не правиш нещата, които си им забранил да правят, работиш минимум наравно с тях.

писах още: предприемачеството значи решителност, предприемачество и предизвикателства

бизнесът е като любовта – иска отдаденост

IMG_9792

много хора започват своя бизнес докато работят другаде. това е нормално. работят нещо, за да изкарват прехраната си, набират опит и знания, понякога не са достатъчно уверени, че наистина трябва да се захванат само с бизнеса си. често това е ок. но има едно голямо „но“

ако работиш другаде на добра заплата и добри условия вероятността да не успееш да излезеш от зоната на комфорт и наистина да развиеш своята бизнес идея намалява рязко. колкото повече отлагаш – толкова по-малко вероятно е да се случи наистина да започнеш своя сериозен бизнес. иначе винаги начинанието ти остава „между другото“. да, предприемачеството значи решителност.

даработиш другаде и да имаш свой бизнес е като да си женен и да имаш любовница. официалната ти жена е тази, която ходи навсякъде с теб, а на любовницата отделяш малко време, скрито-покрито е и не можеш да й се отдадеш напълно. затова – или работата или твоят бизнес. в един момент си поставен пред избор, важен избор. и както казва Сет Годин – не ти се дава нищо, сам избираш.

ако не си готов за тази отдаденост на своята бизнес идея, на твоя предприемачески импулс – по-добре не започвай нищо. но вземеш ли решение – действай.

за предприемачество писах още:
жените са много добри в бизнеса
новите предприемачи на България

бизнесът е като любовта – завинаги

IMG_9792

предприемачеството в началната му фаза е като силно влюбване, но не в човек, а в нещото, което стартира. човек му се отдава напълно, мисли го постоянно, дори сън не го хваща. и в тази фаза, както и в любовта, човек счита, че това е неговото занимание завинаги. и така и трябва да бъде.

при истинското предприемачество, както и истинската любов тази начална фаза на силна отдаденост трае дълго, с години.

разбира се, както при любовта – не винаги се получава. при много велики предприемачи и бизнесмени не първото, с което са се захванали се е оказало наистина „тяхното нещо“.

затова, когато започвате свой бизнес – отдейте му се напълно. гледайте на него като на „завинаги“. но ако не се получи – не се отчайвайте. дайте си време, обмислете нещата отново и ако имате нов импулс, следващото влюбване с уклон към „завинаги“ – действайте, това може да е вашето нещо наистина завинаги.

ако темата предприемачество ви вълнува, четете още:
Бен Пар за предприемачеството
предприемачеството е от малки
предприемачеството значи решителност

предприемачеството е от малки

photo

на снимката – още едно доказателство, че предприемачът е предприемач от малък. предприемач не се става с вратовръзка и бизнес план. предприемач се става с готовност да работиш. сигурна съм, че тези деца ще имат свой успешен бизнес, когато пораснат

писах още: предприемачество и предизвикателства, предприемачите се учат от малки, предприемачеството значи решителност

доброволчеството означава добра воля

IMG_6116

доброволчеството все още е нещо много ново за България. по-старите го свързват с Ленинските съботници, от които имат лоши спомени. по-младите не са научени да знаят що е то.

а се оказва, че 2011-та е годината на доброволчеството. вероятно добри евро пари са похарчени за това, но тук не съм чула някой да е разбрал, камо ли да се е трогнал и да е станал доброволец …

ти в колко инициативи се включи тази година като доброволец?

за моя радост разбрах, че в Американския колеж в София учениците следва всеки срок да полагат задължително определено количество доброволен труд. бих се радвала още повече това да е редовна практика и в училищата, и в университетите ни. знам, че фирми в други географски ширини от нашата не приемат служители без определено количество доброволен труд. тук не съм виждала в CV да има ред – акции, кампании, които подкрепих като доброволец …

доброволчеството е на добра воля. само добри хора могат да са доброволци. хора, с голямо сърце.

и тук е мястото да благодаря на доброволците, които помогнаха да направим случването на есенното издание на детския велокрос на Az-deteto.bg вчера в Южния парк.

писах още: позабравеното доброволчество

образование, работа, спестяване

отново по темата за беднотията и работата, за предприемачеството, гордостта и това, че все друг ни е длъжен тази седмица кака Сийка – Петър Стойков написа силен пост в блога си

много хора са склонни да тънат в мизерия и оплаквания, да обвиняват ББ, Държавата, другите за всичко, вместо да захванат нещата в ръцете си и честно и с труд да изкарат достойни пари

Спестяване, работа, образование са трите колони, на които се крепи прогреса.“ леко ги преподреждам – нека започнем с образованието, не измислено, а истинско, не учителите виновни, а всички ние и да оправим нещата. продължаваме с работата – яко, много, с мисъл. ако остане – съгласна съм и за спестяването. но то е наистина на трето място

писах още: работа и предприемачество, има ли шанс за промяна в масовото образование

работа и предприемачество

едно от най-тъжните неща, които ми се случват ежедневно е да получавам телефонни обаждания, мейли, съобщения от близки и далечни познати, приятели, роднини, които ме питат за работа. в последните 2-3 години получавам средно дневно по около пет до десет подобни. това направо ме смазва. cv-тата са на хора знаещи и можещи, учили, с езици, с компетенции, често с богат опит. и без работа.а аз не мога да помогна на всички. за жалост.

ако предприемаческият дух не бе смазан у поне част от тези хора, ако имаха достатъчно увереност и поне малко късмет – можеха да започнат нещо свое, да опитат да стартират, да рискуват, евентуално да спечелят.

ако има повече предприемачи ще има и повече работни места, ще има повече хора със заплата, а не безработни, повече хора, плащащи данъци и т.н. по веригата и в крайна сметка – повече щастливи хора.

предприемачеството у нас е смазано по едни причини. исторически. факт, че на Запад от нас също се оплакват от затихване на нови предприемачески инициативи в последните години. щастливите млади едвам искат да учат, трудно поемат рискове, търсят бърза слава и пари и лесно живеят със социални помощи. в САЩ също оплакват златните години на предприемачеството, последните от които са останали вече в миналото, когато Силиконовата долина беше такава, каквато вече не е – пълна с млади ентусиасти, готови да започнат в гараж, още на 16-18-20, да чукат по вратите на инвеститорите не само с добра идея, а почти цялостна разработка. днес всеки иска да си мине времето в университета непокътнато, за купона, а чак след това да започне и то с лъскав офис и стриктно написан бизнес план, придружен от голяма сума от бизнес ангел. предприемаческият дух е на изчезване. навсякъде.

позабравеното доброволчество

много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата.

радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ентусиазъм, без заплащане, но с любов и грижа подемат инициативи, работят безвъзмездно, помагат

така разбрах, че Сашо е бил през отпуската си доброволец няколко дена това лято на Атанасовското езеро, където са изграждали платформи и почиствали солници общо около 100 доброволци. wow! освен, че са помогнали, прекарали са си чудесно, а и са научили много. браво на БДЗП за всичко, което прави, включая, че успешно привлича доброволци!

другите, на които много се възхищавам са младежите от transformatori.net – хора, които не мрънкат, че това или онова не им харесва, а се хващат и с много доброволен труд трансформират градското пространство.

чух и за едни баби-доброволки, които ходили в детски домове и се занимавали с децата. чудно. и тук да вмъкна, че не мога да подкрепя предложението на Григор Гачев, когото изключително много уважавам, за заплащане на пенсионери – учители, знаещи хора, които да пишат на български за Wikipedia. Wikipedia е доброволчески проект, заплащането би го опорочило. и без заплащане тези хора, стига да имат желание, могат да помагат. виж, за обучението им може някой да даде пари.

миналата година разчитахме на доброволци в работата по конкурса БГ Сайт и останахме много доволни, защото освен, че свършихме работа, срещнахме интересни, любознателни, активни и готини хора. надявам се и тази година пак.

още няколко доброволчески акции се задават. дано повече хора ги подкрепят. ще се радвам.

вежливост и добър тон

хей, мисля че е добра идея да сме мили с хората.не защото утре може да се окажем в зависимост един от друг и да не искам да ти помогна, защото си се държал грубо с мен. не защото може да се окаже, че трябва да работим заедно, а ще имаме горчив привкус от миналото. не защото ще сме кисели и вместо да се усмихваме на вечеря ще псуваме света и ще се чудим защо е толкова лош.

вежливостта, добрият тон не костват много. а ни дават много. отварят врати, като с вълшебна пръчица. просто едно „моля“, една усмивка, едно „благодаря“. проста формула, която гарантира винаги успех. те са като бумеранг, който се връща, вдъхва кураж, помага.

добрите обноски – от важните неща, на които да научим децата си.

и тук вмъквам тежката артилерия – няколко мисли на Платон по темата:

Добрите хора нямат нужда от закон, който да им казва да са отговорни, докато лошите винаги намират начин да го заобиколят.

Всеки човек лесно може да нарани, но не всеки може да направи добро другиму.