Най-яките подаръци

IMG_3340

Най-яките подаръци са тези, които остават с теб за дълго и не можеш лесно да ги забравиш. Според мен това са най-вече емоциите. И в размисъл по темата сядам да пиша този пост, за да си напомням.

Времето заедно – великолепен, луксозен, не лесно достъпен подарък за най-близки приятели и ценители – на първо място. Уикендите, вечерите през седмицата, без бързане, с много споделяне, липса на неловки моменти, искреност и близост в изобилие. Този подарък не е само за по празниците. И някак е хубаво да си го позволяваме по-често.

Книгите – вечната класика – на второ. Ооо колко хубави книги получих по празниците от моите приятели! Най-забележителното и приятно в случая е, че те ме познават добре и знаят с кои автори и заглавия ще ме зарадват! И аз често подарявам книги. Освен ако не са електронни (около 50% от обема който чета е в електронен вариант, на английски – възхвала на електронните четци), предпочитам да ги купувам в книжарница. Да имам време, да си избирам дълго. Е, най-често купувам заглавия, които предварително съм набелязала. Бързам да се разплатя на касата безконтактно (тук, вече съм казвала, използвам моята VISA карта) и да изтичам на спокойствие да си чета.

Интересни, неочаквани, алтернативни, адреналинови емоции с добър знак – на трето. Това може да е много индивидуално, според вкуса на адресата. Но например екипна игра в ескейп стая (ясно е, че съм фен) или пък  пътуване, билет за театър или концерт.

Хапване и пийване – еее без това не може. И е чудно за избор за подарък също. Особено за хора като мен, а май почти не познавям някой, който ще се разсърди на шоколад или бутилка хубаво питие. Онлайн поръчки и плащане с VISA са повече от удобни решения в случая. Все емоции са в крайна сметка!181

Е, вече е ясно – това обичам да получавам, както и да подарявам. Ако някой случайно се чуди 🙂

Писах още и за коледното пазаруване без напрежение – тук.

Коледно пазаруване без напрежение

IMG_2658

От края на ноември настава паниката и магазини, улици, хора се претоварват с динамика, щуране нагоре-надолу, избори, вайкане, списъци, подаръци, забравени подаръци, желани подаръци, безсмислени подаръци, малко по-смислени подаръци за деца, семейство, приятели, колеги, клиенти … и така всяка година.

Признавам си – предпочитам да избегна горното, като си оставя коледното настроение да идва с музика, меденки и горещ шоколад, вместо с бутане и нерви. Затова и планирам и купувам подаръците доста по-рано. За фирмените – още в края на лятото. За останалите – преди края на ноември. Предпочитам да подарявам билети за театър или концерт, хубави неща за хапване, бутилки вино, хубав чай, книги, игри.

Правя списък и се движа по него. За да не забравя някого. После срещу всяко име намислям и записвам подаръка. И после – пазарувам. Предпочитам да мина сутрин, за да няма много хора. Също обичам да има опция за картово и безконтактно плащане, например с картата ми Visa, за да е по-бързо. На тази част отделям по-малко време. Повече време отива за опаковане и картички.

Картичките рисуваме у дома. Различна, персонална за всеки. Може да не са перфектни, но са доста лични. И веднага придават друг привкус и на подаръка и на жеста.

Така при нас. Без напрежение. При вас как е?

Хайде, отивам да пека меденки 🙂

 

IMG_2677

Коледа без

IMG_0017

заглавието на този пост премина през еко Коледа и Коледа без боклуци до Коледа без

предлагам и силно се надявам тази коледа за всички ни да е:

  • без отсечено дръвче, което след 20 дена ще е в кофата за боклук;
  • без ненужни, глупави, чисто сувенирни подаръци, които скоро след еуфорията ще са в боклука или ще събират с години прах някъде забравени;
  • без нови домашни любимци от магазина за животни, които скоро след това ще бъдат изоставени на улицата и нещастни;
  • без преяждане и препиване, ама сериозно без преяждане и препиване;
  • без помпозни обещания към себе си и другите, които няма да случим;
  • без купуване на хиляди неща – подаръци, храни, които ще изостанат и в крайна сметка ще приключат в кофата за боклук веднага след празниците;

когато се освоодим от всичко ненужно остават стойностните неща. обич с пари не се купува и не отива на боклука, не замърсява природата и не вреди на здравето.

Коледа с хората, които обичаш. Коледа със семейството. Коледа с приятелите.

писах и миналата година – не на боклуците за Коледа

два повода да минеш до фотосинтезис тези дни

ФотоСинтезис Арт Център приютява тези дни две великолепни, макар и доста различни изложби

Росен Русинов със Зимно броене в софийските паркове и градини (най-долу)
и
Румен Койнов с Моята земя е Океан (най-горе)

ако имаш път към Попа – отбий се за малко, заслужава си

най-голямото богатство на София

Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова.

2

във всеки сезон Витоша е

  • истински силнодействащ антидепресант
  • най-удачната профилактика против грип
  • най-доброто лечение при лека хрема
  • извор на споделена радост
  • място за уединение или за разходка с приятели
  • средство да си в добра форма
  • пазител на доброто

писах също: моята София, август на Витоша, моловете vs планината

ако започваш нещо – разкарай страхливците

IMG_5039

доста глупава е, според мен, българската поговорка „страх лозе пази„. води до нерешителност, оправдава мързела, спира прогреса. а е дълбоко залегнала в родната народопсихология, както биха казали учените

в противовес на мен лично турската ми харесва повече „един страхливец цяла армия разтуря

ако ще правиш нещо – трябва смелост. естествено е да те е страх, всяко ново нещо ни плаши. но, ако наистина трябва да го направиш – преодоляваш страховете и действаш.

страхливите си стоят у дома, а не изкачват върхове. затова, ако планираш да започнеш нещо ново – да се жениш, да ходиш да учиш в чужбина, да стартираш свой бизнес или да изкачиш Мусала – не се допитвай до страхливците. и те като песимистите никак няма да са ти от полза, а само ще те разколебаят и забавят. защото ако наистина си решил – рано или късно ще го направиш. ако ли не – винаги ще съжаляваш. затова, – действай, а преди това разкарай страхливците от пътя си.

прочети също: ако започваш нещо – разкарай песимистите

хей, приятелю

знаеш ли, всеки ден минавам покрай това местенце, където се виждаме понякога с теб и си говорим за нещата от живота, а времето все не достига. и не си мисли, че тези срещи мимолетни са без значение.

сигурна съм, че ще прочетеш този пост, защото си много интернетски човек. на всички други ще им звучи налудничево или тъпо. но това няма значение.

обади се, защото има хора, които те обичат, държат на теб и са притеснени. дай знак. и щом искаш след това си стой в сянка.

знаеш ли, бях в Националното радио преди няколко дена, в едно от онези старите студиа на Ботев, из катакомбите. опушено, непипвано от поне 20 години, от където се излъчват повечето им предавания ежедневно. и си мислех за теб и последния ни разговор за радиото. и ме беше яд, то и сега ме е яд. но, знаеш ли, макар и бавно нещата се случват. изисква се инат, ама много инат. и шепа погледи отгоре. от тези, дето ти дадох при последната ни среща. ако са ти привършили – да се видим да ти дам още

сигурно режисьорът на цялата драма седи в тъмния ъгъл, пепелта пада тежко от измачканата му цигара докато той се хихика цинично на нескопосаните ни опити да бъдем себе си или своите маски. но ние трябва да доиграем ролите си докрай. поне така казват в класическите пиеси

и подаръците в коледната томбола са за …

благодаря на всички, които се включиха в тазгодишното издание на коледната томбола на блога ми!

p1100009

днес привечер на чаша чай, последвана от чаша вино, придружени с коледни курабийки, сладки приказки, малко бебешки усмивки за разкош и голяма доза добро настроение с Райна и куп приятели изтеглихме имената на късметлиите. истината е, че преди това публично пред присъстващите и без наличието на нотариус нарязах един лист хартия на квадратчета и вписах всички имена на хората, коментирали тук и споделили с какво искат да ги изненада 2010-та

листчетата бяха старателно сгънати с надписа навътре и поставени в чашка от китайски порцелан на рози, разбъркани и Райна, с присъщия й вече жест изтегли листче, с трепет го разтвори и … прочете своето име! е, бях приготвила вече книга за Райна, затова я помолих да изтегли още едно листче и тя изтегли Албена – честито на Албена!
допълнителни награди от мен си давам за авторките на най-дългото и най-късото пожелания – Любов и Таня – честито и на тях!

ще чакам да ми пишете, дами Албена, Любов, Таня къде искате да получите книгите си за оптимизма!
на всички – оптимистично начало на годината и най-добри пожелания!

завръщане или б.б. блог 2.0

понякога човек иска да спре, дори си мисли, че се отказва напълно, но истината е, че не може. то иска да продължи, трябва да продължи, търси, идва, иска, изплува, връща се, завръща се, триумфално или не, напук или ей така, съвсем с лекота(та на битието) и естествено, но става. факт.

„блогът е интерактивен монолог“ гласи първият пост на втория блог. да.

ето, на хоризонта е новият*, вече версия 2.0, блог на Борислав Борисов.  под собствен домейн – http://borislavborissov.eu/. с любопитен фон. и с типичните за автора си постове – не малко кръшно дискурсивни.

в очакване. и с радост.

/*нека си пишем пълния член, докато не са го махнали. е, когато се сещаме за него де./

пропуснати събития, наваксани с каменна торта

човек за малко да отскочи нанякъде и изпуска цял куп важни събития покрай своите приятели
и за да изкажа съпричастност бързам виртуално да наваксам

p9160103

Гори и Тони имат бебе – Зорница! прекрасно! /поздравленията – предадени лично/

Деси издаде първата си книга – честито! да има голям успех и още много нататък!

Райна отпразнува първия рожден ден на своя блог – от сърце поздрави, знам колко емоции отдава на блога си!

на снимката е тортата, символичен поздрав-подарък за всяка от тези мили мои приятелки, измайсторена тези дни от Томи и Али на едно райско място