Ура за Мира, която търси да помогне на абитуриенти!

image1

В два реда за нея: казва се Любомира, на 23 години, дизайнер по образование, но фотограф по призвание, доброволец. Човек, търсещ добри каузи.  Човек, търсещ доброто в другите.

Мира иска да подаде ръка. Ето какво сподели и с това предизвика поканата ми за това интервю:
„С приближаването на баловете реших да направя подарък от мен на дете в неравностойно социално и финансово положение, от град София,което не може да си позволи фотограф на бала. Искам детето да се почувства като истинска принцеса или принц,защото всички деца го заслужават! За целта ще се радвам да чуя личните Ви истории и да избера човека, който да снимам.“

Разкажи ни за тази инициатива – как ти хрумна и как се случва?
Идеята се роди много спонтанно и в същото време роди много силно желание в мен да направя всичко възможно да се случи. От малка съм възпитавана да помагам и да давам от сърце, а в случая нищо не ми пречи да го направя, още повече, че усмивките, които мога да получа в замяна ме карат да се чувствам щастлива. Идеята ми първоначано беше да издиря чрез познати, познати на познатите и тн, абитуриент, което е в неравностойно финансово и социално състояние. Без значение момче или момиче, което наистина има нужда от повече усмивки в този ден. След това споделих на колегите си тази моя идея и двама от тях пожелаха да се включат в моята кауза. Така стават три пъти повече усмивки ❤ много бих се радвала ако с годините стане една традиция и има все повече зарадвани деца.

Каква помощ е нужна и кой може да се включи да помага?
На този етап ни е нужно споделяне, за да можем да открием нашите деца, както и фотографи, които биха искали да се присъединят към нас. Всеки, който би искал да се включи по някакъв начин към нас, може да се свърже с мен и да обсъдим идеята, за да я развием към нещо още по-добро.

Защо го правиш? Кое те мотивира?
Мотивира ме щастието на другите. Мотивира ме това, че мога да зарадвам някого с нещо, което правя от сърце. Мотивира ме това, че мога да покажа на всички,че нашето поколение си струва, че има талант и той може да се използва за нещо добро. Едно е сигурно – правя го от сърце ❤

Дайте по един лайк, споделете и помогнете!

Куче от станиол. От студентска задача до национална кампания

IMG_2937

Харесвам хората, които действат с мащаб и успяват да излязат от собственото си малко битие, за да помогнат и направят нещо за другите. Вярно е, че няма много подобни хора. Но имам късмета да срещам такива. И винаги ме завихрят.

В случая говоря за Мария. Мария Василева е учител, родител, студент, активен човек. В курса ни по онлайн комуникации в НБУ тази година реших да обвържа проектите за оценка със социални кампании по избор на всеки. Докато други студенти се оглеждаха какво да подхванат, Мария започна една идея, в която въвлече толкова много съмишленици, че вместо нещо проформа само за оценка в един от курсовете си, превърна задачата в национална кампания!

Говорим за Куче от станиол. Учениците от 44-то училище, учениците от НПМГ София, студентите от НБУ и много организации се включиха в помощ на Фондация Очи на четири лапи и канят всеки да се присъедини. Целта е да съберем за две години 15 000 лв. нужни за отглеждане и обучение на едно куче-водач на незрящ човек. Кучето е Макси (бебето на снимката) и  е прекрасно. Целта е ясна, а средствата са още по-благородни – да събираме цветни метали битови, да ги предаваме за вторична преработка и събраните средства да даряваме. Звучи като не трудна задача, да видим ще се справим ли.

В подкрепа на кампанията при старта на Куче от станиол дойдоха много незрящи, вече разполагащи с кучета. На снимката виждаме Жан, горд водач на Панчо. На снимката са и Албена, човекът в основата на Фондация Очи на четири лапи, както и треньорите, обучаващи кучетата.

Хайде, ако искате – включвайте се!

Най-малкото с лайк тук.

Спешно се търси подкрепа за Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства

Търсим спешна подкрепа за набиране на 4000 лв за дейността на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства в София
Unicredit Bulbank, филиал Сердика,
IBAN BG69 UNCR 7000 1520 5563 75,
BIC: UNCRBGSF

В момента приключва изпълнението на проект Интегра, финансиран от Фонд Социална закрила към МТСП – Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства в София с капацитет 20 човека. Това е единственият център на територията на град София, който предлага безплатни услуги за хората с психични разстройства.

В същото време от миналата година се водят преговори със Столична община за разкриване на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психична разстройства. На този етап Общинският съвет излезе с решение за разкриването на такава услуга с капацитет 65 човека, което ще се случи догодина, след провеждане на конкурс за избор на доставчик. Проект „Интегра” има за цел да разработи пилотно услугата.

За съжаление средствата по проект „Интегра” са изчерпани и нямаме все още сигурно финансиране за следващите няколко преходни месеца. Месечната издръжка на услугата изисква 4000 лв. за поддържане на основния минимум от дейности за функциониране на центъра.

С уважение:
Ася Алексиева
Председател на СРПСРБ

Подробно описание на дейността на Центъра:

Основната цел на проекта е да се задвижи дейността на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични разстройства с капацитет 20 човека, с оглед предоставянето на висококачествена, достъпна и адекватна на потребностите социална услуга в съответствие с държавната политика. Наши основни клиенти са хора с психични разстройства, както и близки на хора с психични разстройства, когато става въпрос за случаи, в които не е направено психиатрично диагностициране, липсва съзнание за болест или съдействие за адекватно лечение.
ЦСРИ е регистрирана услуга в АСП през август 2013г. с Удостоверение за регистрация № 1239-02. Организацията ни разполага с етаж от къща, нает с дългосрочен договор. На етажа има фоайе за изчакване, кабинет за групова работа, кабинет за индивидуална работа, кабинет на ръководител и социален работник, административен офис, санитарен възел. Във същата сграда се намира амбулатория за психично здраве „Адаптация”, с която имаме добри работни отношения.
Екипът ни се състои от специалисти с длъжности ръководител, социален работник, психолог юрист. На длъжност технически сътрудник сме наели човек с ТЕЛК за психични болести, който вече е обучен до голяма степен да се справя самостоятелно със задълженията си. Числеността на персонала е съобразена с изискванията по Методика за определяне числеността на персонала в специализираните институции и социални услуги в общността.
ЦСРИ на хора с психични разстройства предлага комплекс от програми, които поставят акцент върху постигането на реално и ефективно социално включване на хората с психични проблеми. Едната програма – Обучения в самостоятелен живот и социална интеграция цели създаване на възможности за социална интеграция чрез обучения в умения за самостоятелен живот и създаване на условия за социални контакти, различни изяви и възстановителни дейности чрез различни методи. В тази програма се включват групи по:
Трудотерапия – целта на трудотерапията е да развие умения за търсене и намиране на работа. Основна дейност е подготовката за осъществяване на модела „Преходно работно място”.
Арттерапия и Музикотерапия– които се използват за повлияване и психотерапевтична корекция, чрез изкуство, творчество и музика.
Свободно време, отдих и развлечения – групови занимания, чиято основна цел е социалната интеграция. Те подпомагат клиентите да отстояват своята независимост и да бъдат способни да водят самостоятелен живот в общността.
Също така в програмата са предвидени обучителни модули, свързани с развиване на различни социални умения – основни разговорни умения, управление на собствените финанси, умения в застъпничество и правна култура.
В момента се осъществяват групи по арттерапия, компютърна грамотност, философия и свободно време по желание на клиентите ни.
Във втората програма: Психосоциална рехабилитация е включена мобилна социална работа, която цели подкрепата на клиентите в справянето им със заобикалящата среда, включително сътрудничество с други институции и услуги, сътрудничество с работодатели, изграждане на умения за задържане на работното място. Друга основна дейност на програмата е водене на случай и социално-правното консултиране, което е свързано с предоставяне на информация в областта на социалната закрила за възможностите за подкрепа; изисквания, срокове и насочване към съответните институции, от които може да бъде получена подкрепата, както и за други важни правни въпроси. Тази дейност се извършва и на терен. Индивидуалното психологическо консултиране също е включено в тази програма. То цели краткосрочна психотерапевтична работа, която позволява да се формулира проблем на ниво, по-дълбоко от нивото на оплакванията и симптомите. Насочена е към възстановяване и поддържане на психическото равновесие.
Третата програма е Работа с роднини. За успешна психосоциална рехабилитация и интеграция е изключително важна ролята на близките на хората с психични разстройства. Тази програма предвижда индивидуална и групова работа с роднини и близки с цел психообучение, план за действие при кризисни ситуации, подкрепа, осигуряване на система от продължаващи действия в домашни условия.

три пъти ура за Олес, който харесва много България, помага на бежанците от Военна рампа и доброволства цяла година тук

IMG_9755

Oles Gardzhuk е млад човек от Украйна. журналист, работил в телевизия. от една година е в България и доброволства. помага на Фондация 42. почти всеки ден в последните месеци в сред бежанците на Военна рампа. заедно е с други доброволци като него млади хора от Холандия, Испания и Германия.

Олес е влюбен в българската природа. казва, че Мелник и региона са най-прескасното място на света. харесва сирене, кисело мляко, гюведжета. харесва и хората тук.

реших, че ще е симпатично да си поговорим публично с него и споделям разговорът ни:

How do you like Bulgaria? Tell us some odd or unusual story for your stay here.

It is a precious time for me here. I have met so many nice people. And then I got a thought: why am I always meeting my soul mates during the trips abroad and rarely at my Motherland?! Bulgaria is an amazingly interesting country with a very rich culture and nature – only the delicious food can put a bright smile on someone’s face – but, in my opinion, many people do not really realize and cherish what they have. As about my experience, it has been very different within 10 months I am here. That is why the most freaking story which happened to me in the beginning (when I was a volunteer of another organization) is surviving a week on 26 stotinki. I managed! And now I remember it with a smile, because life is an adventure every day… At the moment my service in Sofia is bright, busy and very interesting. I feel being useful – and this is the most important for me.

How about the Voenna rampa work and the people you met there?
We are going to Voenna rampa due to Red Cross, which we are also volunteering for. Every week there is a group of young people who are going to play with refugee kids. I’ve heard from the colleagues, on the beginnings their parents were afraid of “people in red” and they would take a child away, whenever the volunteers came to play. But now the same parents are bringing a child holding his or her hand because we are putting the smile on the kids’ faces. Usually it is very hard to speak with children because of the language barrier, so we try to show them with the gestures what to do and how to play, try to make them following us. But we never do competitions, because equality is very important in their situation. Less touching games… Some of the children are afraid of touching. But in the end kids are always staying as kids, and even if some of them had been cold in the beginning, in the end their hearts melted. They are smiling and hugging us, running to meet us whenever we are coming to the camp, jumping in our car, not willing to let us go when we are ready to leave the camp. But there is one boy, I want to tell you about. I won’t mention his name, but he is the only teenager (around 15 years old) which is coming to spend time with us. When we are doing really childish things, he is staying on the side and waiting for the games with a ball, for drawing. He has very kind eyes but full of fear and awareness. This guy is always helping us in calming kids down, translating to them what we are trying to say. And for me this help matters so much! Because sometimes you just do not know what to do, when you have children from 2 years up to 12 years old. Everyone should be treated differently. Now many of these children can smile and you would never notice what they have gone through, but in the eyes of this boy I see a lot of sorrow, and I feel sorry for not being able to change it.

Do you feel Bulgarians somehow close to Ukrainians or we have more differences?

We are close! In deed! We are Slavic nations with similar languages, level of hospitality, even with reactions in some situations. Our Ukrainian government is also irresponsible like yours here… But I would like to give a friendly advice for Bulgarians about being a little bit more punctual, faster and organized. If you want me to be honest, these were 3 things which sharpen my eyes on the very beginning of my service.

Which is your favorite place in Bulgaria?

The most impressive trip was to 7 Rila Lakes. This place is just magic. I usually cannot sleep on my back, but there is a huge circle made with stones up on the hill. And I was laying exactly in the center of it, under the sun. I have never had warmer sleep than that one! But my favorite place is Melnik and the villages close by… Over there it happened to me to get the strongest feeling of calmness and willing to stay, out of all the trips I made in Bulgaria.

When you leave Bulgaria you’ll miss …

People.. I am leaving soon actually. Only one month left and I am counting the days backwards already. My mind is playing different scenarios of farewell. But until now I haven’t imagined myself being in the airport, sitting in the plain, etc. This is the biggest challenge for me in the voluntary service program, basically in any exchange program. You meet amazing people which are very close to you in their mindset. You finish your contract. You go. But anyway I am grateful to my fate for bringing these people and an adventure called “Bulgaria” in my life.

IMG_9726

на снимките Олес разказва за доброволчеството и красотите на България на учениците от 8-ми клас във 2-ро СОУ София и за журналистическата професия и доброволчеството на студентите 2-ри курс Журналистика в НБУ

три пъти ура от всички ни за Олес!

п.с. с това започвам поредица интервюта с чужденци, избрали да живеят временно или постоянно в България

три пъти ура за Дани и Люпчо и SOS Балкански велосипеден тур

10152679_614506048641755_309279697_n

Дани и Люпчо са отраснали в SOS Детски селища. Дани в Дрен, а Люпчо в този до Скопие. запознават се на футболен турнир, организиран за децата от SOS Детски селища от различните балкански държави, организиран от Балъков в Албена. стават приятели. споделят страстта към велосипедите.

Дани и Люпчо решават да направят балканска обиколка на SOS Детски селища в няколко държави, за да се срещнат с децата там, да ги окуражат, да им вдъхнат от своя оптимизъм, позитивно отношение към живота. искат да им помогнат да вярват повече в себе си и да се научат да следват мечтите си до край. звучи шаблонно, но когато идва от сърцето и душата на младежи, отраснали в SOS Детски селища не е. търсят, разбира се, и внимание от страна на обществото към каузата SOS Детски селища.

в семейството, в което е отраснал Дани до момента са минали вече 16 деца. той се чувства като късметлия с цели 15 братя и сестри! макар да е вече извън семейството и да се издържа сам, работейки в София, на 8-ми март Дани се връща в своя дом и носи голям букет за майка си. и дори поема да гледа децата, за да може тя да може да излезе в тази вечер. ето такъв човек е – сърдечен, усмихнат, оптимист!

успех, Дани и Люпчо! и респект!

скоро ще пиша още за SOS Детски селища.

а междувременно: още за инициативата на SOS Детски селища България Балкански велосипеден тур 2014 има тук

помощ за Камен

kamen-photo-inner-page-01

това е Камен. току що завършил архитект. на 24.

Камен е усмихнат и много позитивен. Обича предизвикателствата, планините и колелото си. Обича живота и призванието си – да помага, мотивира и реазлизира мечти.

След митарстване из столичните клиники Камен се сдобива с диагноза и ужасна констатация – засегнатият пръст трябва да бъде ампутиран. Разбира се, болестта е рядка, изключително рядка и се казва Сарком на Юинг. Тази форма на рак засяга  костите, меките тъкани и се разпространява за дни. Тя обаче засяга и нещо много по-голямо. Саркомът инфектира човешкия дух. Знаете ли, Камен мечтае да построи сграда в космоса. Болестта обаче го приковава към земята. А всички знаем колко боли когато умира мечта.

Камен обаче не престава да търси звездите. Както и да търси начин за победа над рака. Лечението е възможно, има клиники в Израел и Франция, които предлагат успешни терапии. Затова надеждата му не е мъждукащо пламъче. Тя е твърда увереност, че нещата ще бъдат доведени до край… До единствения възможен край – пълно оздравяване.

Нека му помогнем сега, за да бъде до нас и да вярва в нашите мечти!

Банкова сметка за набиране на средства:
Първа Инвестиционна Банка / First Investment Bank
BG34FINV91501315730309 BGN
BG66FINV91501315730315 EUR
BG82FINV91501315730318 USD
Swift / BIC Code: FINVBGSF
Титуляр: Kamen Rumenov Sarafov

http://kamensarafov.com/

кецове за момчетата от Бойчиновци

в Бойчиновци има затвор за деца – за тези, които още не са за големия затвор, но трябва да са зад бодливата тел. набедели за „лоши деца“. според мен няма лоши деца, има лоши родители или лоши обстоятелства, но това е друга, дълга тема

на 1 юни в Бойчиновци доброволци ще поритат футбол с тези деца, ще говорят с тях за доброто и злото, живота, бъдещето. вероятно няма да ти се ще да се занимаваш с това – не е лека задача. но пък можеш да помогнеш – събират се кецове или пари за кецове, топки, други неща за момчетата от Бойчиновци

подробности за това как да се включиш има тук. Мирянка ми нашепна за инициативата и ще е там на 1-ви, стискам й палци и искам повече хора с голямо сърце като нейното да има!

позабравеното доброволчество

много хора у нас не възприемат доброволчеството. може би им навява спомени за ленинските съботници преди много години. може би оправданието за немотията и прехвърлената грижа на другите, на държавата.

радвам се, че в последните месеци, а може би 1-2 години все по-често чувам за доброволен труд, за хора, които с ентусиазъм, без заплащане, но с любов и грижа подемат инициативи, работят безвъзмездно, помагат

така разбрах, че Сашо е бил през отпуската си доброволец няколко дена това лято на Атанасовското езеро, където са изграждали платформи и почиствали солници общо около 100 доброволци. wow! освен, че са помогнали, прекарали са си чудесно, а и са научили много. браво на БДЗП за всичко, което прави, включая, че успешно привлича доброволци!

другите, на които много се възхищавам са младежите от transformatori.net – хора, които не мрънкат, че това или онова не им харесва, а се хващат и с много доброволен труд трансформират градското пространство.

чух и за едни баби-доброволки, които ходили в детски домове и се занимавали с децата. чудно. и тук да вмъкна, че не мога да подкрепя предложението на Григор Гачев, когото изключително много уважавам, за заплащане на пенсионери – учители, знаещи хора, които да пишат на български за Wikipedia. Wikipedia е доброволчески проект, заплащането би го опорочило. и без заплащане тези хора, стига да имат желание, могат да помагат. виж, за обучението им може някой да даде пари.

миналата година разчитахме на доброволци в работата по конкурса БГ Сайт и останахме много доволни, защото освен, че свършихме работа, срещнахме интересни, любознателни, активни и готини хора. надявам се и тази година пак.

още няколко доброволчески акции се задават. дано повече хора ги подкрепят. ще се радвам.

повече места за игра

igraкакто всеки човек, особено звездите, така и всяка фирма, особено големите и успешни такива трябва да имат кауза, според мен. вече писах за симпатиите си към Бербатов, въпреки че не се вълнувам от футбол, смятам, че е от малкото спортисти и въобще родни имена, които с лицето си, енергията си, а евентуално и с друго застават зад кауза и то последователно не само кампанийно.

ето една добра кауза – за повече места за безопасна игра на нашите деца, подета от Белла България през лятото, а от вчера официално обявена, че ще е дългосрочен проект на компанията.

сайтът е mestazaigra.bg и на него всеки е поканен да подкрепи изграждането на нова детска площадка в неговия град, а за повече справедливост ще бъдат изградени площадки три в големи градове и три в малки, с до 100 000 жители – така всяка година ще има по 6 нови площадки, които ще бъдат за градовете и районине на най-активните потребители.

гласуването вече започна – ако искате да се включите и сдобиете още пролетта с площадка в квартала – гласувайте! разбира се не само хората с деца, но всички, вълнуващи те от щастливото детство са поканени да дадат своя глас 🙂

клик тук за разглеждане на сайта и за поддържка на идеята

за който иска да помогне на деца от Самоков и Перник

„- Някой или фирма, който би възложил на децата от Самоков или Перник да изработят подаръци в керамичната работилница. По този начин ще се помогне не само на дома, но децата ще са щастливи да изразяват себе си чрез изкуството.

– Децата се радват, когато пътуват из страната – можете да финансирате техни екскурзии.

– Огромна нужда от уред за рехабилитация и раздвижване на горен и долен крайник за малката Мария от Дома в Перник , която е с пълна церебрална парализа. Уредът MOTOPED GRACILA на фирмата-производител RECK MOTOmed се продава в България от фирма BMB, тел.: (02) 9555443 струва 10 914лв.

– Изрезки или парчета плат и конци, за да се учат децата от дома в Самоков да шият и поръбват.

– В Дома в Самоков винаги има недостиг на питателна храна, дрехи и обувки и играчки.

– В Дома в Перник имат нужда често от дрехи и обувки и играчки, защото семействата на децата често са финансово затруднени. “

подробности за Фондация „Човек 5“ и за тези, които искат и могат да помогнат има тук