Тонове бутилки за рециклиране. Ако събираме разделно.

SONY DSC

Наскоро Екопак разходиха няколко блогъра, сред които имах честта да съм и аз, из планините. Но не природните планини, а планините отпадъци от опаковки. И планини стъклени бутилки за рециклиране.

Площадката за сепариране и подготовка на стъклото за рециклиране се намира близо до София и е с голям капацитет, но скоро се предвижда модернизацията й и ще се вдигне още капацитета й.

Това което видяхме – тонове стъкло. Бутилки. Всякакви. Минават по поточна линия. Отделят се стъклата, които са годни за рециклиране от боклуци и други неща, които има покрай тях. Голяма част от процеса по сепарация е ръчен. Хора работят при доста непосилни условия на труд, за да махат боклуците, които ние сме сложили в контейнерите за бутилки. Шумно е, прашно, има опасност от порязване, ако не си обезопасен. Хората работеха съвестно и отмятаха планини бутилки. Буквално.

Поточната линия минава след тази ръчна сепарация през механична и през магнити, които да махнат от крайния продукт металните капачки и други метални елементи от бутилките.

Накрая смес дребни стъкла потегля към заводи за рециклиране и превръщане отново в годни за употреба стъклени опаковки – бутилки и буркани. За жалост дори малко камъче, попаднало случайно, вече е проблем и може да попречи на процеса. Затова и е важно какво и как се изхвърля. Защото дори не малкия път на сепариране понякога пропуска малки камъчета, за беда.

По време на престоя ни на площадката с нас бе Мариян Райков, който се занимава с тази дейност от самото й създаване в България – в Екопак. Вече 11 години развива опит в областта на събирането, предварителната обработка на отпадъци и рециклирането им. Ръководил е и активно е участвал в разработването и внедряването на редица иновативни за страната технологични проекти. Зададох му няколко въпроса:

Как мислите – кое спира хората да събират разделно? Липсата на знания или липсата на желание?

Разделното събиране е въпрос на възпитание и лично разбиране. Нежеланието за поемане на лична отговорност и осъзнаване на последствията от консуматорското ни поведение е най-важното, което пречи на разделното събиране. Липсата на знания е само удобно оправдание. Днес има достатъчно информация и са създадени условия всеки да може да събира разделно, стига да поиска.

Кое е основното, което носи за Вас самия удовлетворение от работата?

Добре свършената работа и резултатите от нея, а именно да събираме все повече отпадъци, които да се използват като суровини за превръщането им в нови продукти.

Кои отпадъци от опаковки е най-ценно да се събират разделно и с най-голяма ефективност в рециклирането?

Всеки отпадък е важно да се събира по правилния начин, всички замърсяват еднакво околната среда. Някои от отпадъците от опаковки се рециклират 100 %, други имат нужда от допълнителни добавки, за да се превърнат отново в продукти за употреба. Например стъклените бутилки могат да се рециклират бекрайно много и всеки път да се произвеждат нови бутилки. Хартията може да се рециклира до 7 пъти след което тя губи своите качества и се разпада. Рециклирането на пластмасите например при съвременните технологии позволява повторната употреба на 70% от теглото им. По- специфично е рициклирането на многопластовите картонени опаковки за течности– кутиите за сок и мляко, и други видове които използваме ежедневно. Техният състав е от картон, пластмаса и /или алуминии, чието технологично разделяне е сложно.

Кои стъкла трябва да се слагат в контейнерите за стъкло и кои са най-лошите неща, които сте намирали в тях?

В контейнерите за стъклени отпадъци трябва да се изхвърлят шишета и буркани. Всички други стъкла са с различен химичен състав от този на опаковъчното стъкло и не бива да се смесват. Замърсителите, които силно влияят на качеството на стъклото са порцелан, кристално стъкло, стъкло от осветителни тела и електрически крушки, термично закалените стъкла и др.


Още по темата: в блога на Екопак, Тонове опаковки за рециклиране

Тонове опаковки за рециклиране. Ако събираме разделно.

13494907_10154293286568988_1234105425607873004_n

Знаете ли че пластмасова бутилка от вода, сок или кофичка от кисело мляко се разграждат за 300 до 500 години (години!!!). По колко такива изхвърля всеки от нас на ден, въобще без да се замисли … А може да се рециклира, ако се изхвърля ‪разделно!

А че цели 450 кг боклук произвежда всеки българин годишно. 125 кг от тях са от опаковки и поне те могат да се рециклират. Зависи от нас най-малкото да ги изхвърляме ‪разделно!

Имах късмет да съм сред поканените от Екопак на разходка из две площадки – за сепариране на отпадъците от пластмаса, хартия и метал и тези от стъкло. Бяхме 8-9 блогъра. Не беше купон, вероятно затова от поканените 60-тина се отзоваха толкова малко. Но беше изживяване, силно изживяване за всеки от нас, за което дълго ще мисля, разказвам, споделям.

На снимката – площадката в Нови Искър тъкмо беше получила доставка от квартал Младост.

Видях с очите си тонове отпадъци. Тонове опаковки, които имат шанса да живеят втори живот, защото са изхвърлени разделно и ще се преработят за повторна употреба. Планини хартии, бутилки, кенчета … Които след сепариране ще са „в играта“ отново.

Освен от тоновете опаковки за рециклиране се впечатлих от компетенцията и стремежът да действат и променят обществото ни в правилната посока на професионалистите в Екопак и на място на площадките.

За жалост все още сме далеч от цивилизацията, макар вече много години да има из цяла София и България по две или три цветни кофи за разделно събиране. Защото хората още не сме се научили какво може и какво не може, че това са само кофи за отпадъци от опаковки, а не за всичко. Защото не се замисляме, че опаковките са ресурс, а не боклук. Че си изчерпваме сами с невероятна скорост ресурсите на планетата, а има начин да забавим и дори спрем този процес.

Силен шамар бе тази разходка. Шамар срещу претенцията ни за цивилизованост. Шамар срещу всяка наша претенция.

И до момента съм се замисляла много и лимитирала почти напълно употребата на малки бутилки безалкохолно, пластмасови чинии, вилици, кенчета и подобни. Но вече ще ги сведа до 0 и ще разказвам на познати и приятели за планините боклук, които правим всични ние всеки ден.

Благодарност, че има хора и организации, на които им пука и полагат усилия да рециклират, събират разделно, правят по-малко боклук. Иска ми се да вярвам, че можем повече – всеки от нас поотделно и всички заедно.