Мария е едно от децата на протеста, изкарало най-дълго по жълтите павета. вероятно броят на дните от тези 200 до момента, които е била с родителите си на площада е равен на тези на малкия Филип, за който ще пиша скоро.
Мария е едва на 4, но обича да е на протест. помага всеки понеделник при раздаването на в-к Протест на площада. вика добре „оставка“ и има много приятели сред нас.
Мария за мен е герой. тя е смисъла на това да сме на площада. тя е бъдещето. и няма как да не вярвам в нея.
това е Христо. студент. ранобуден. но на протеста от ден едно. скромен и тих. помага за издаването и разпространението на в-к Протест. превежда статии на немски. ходи на площада винаги, когато може, но най-вече в дъждовни и студени дни, когато на улицата ще са излезли по-малко хора. помага с каквото може. усмихнат е винаги.
снимката е от 22 ноември. Христо събира в чувалче фасовете между жълтите павета. въвлече още доброволци и за 30 минути централната част пред Парламента бе изчистена изцяло.
Христо е един от моите големи герои на простеста. дава ми вяра.
това е страница от детска книжка. да. книжка, която струва не малко пари и е предназначена за малки деца
а това е корицата й
ако имаме нормално работещи институции – биха се самосезирали и вероятно глобата би била не малка. за жалост нямаме.
ик хермес, моля, извинете се! на всички български деца, които сте облъчили безсрамно!
–
възмутена бях и от превода на Артур и минимоите и реклама на пушетето в учебник!
20 дена протести. приспани бяхме. поразбудихме се. 20 дена из улиците на София поне 10 000 души протестират всяка вечер. наред с тях големите градове, много българи по света подкрепят.
хора, от нас зависи. не е да не ни чуват. случи се да махнат Пеевски. ще се случат и другите промени, които искаме. стига да не се предадем. стига да ги искаме наистина.
„излязоха 50 футболни фенове на площада, 50 платени, и още хиляда-две-пет-шест-десет неплатени, и властта ни взе предвид, дисциплинира се поне малко, започна да сменя министри и пеевски разни. 🙂 страх, малее, страх.“ казва Виктор, един от нас, хилядите на площада
този път ще успеем. този път трябва да довършим започнатото. без компромиси.
#оставка #веднага #ДАНСwithme
ясно е, че повечето традиционни медии са свързани с неясни структури, които им диктуват какво да пишат. и защото на всяко действие има противодействие – в социалните мрежи и блоговете излиза истината. всеки има избор къде да чете и на какво да вярва.
протестите не са организирани от никоя партия. и няма скандирания за никоя партия.
протестите събират умни, красиви хора, които плащат данъците си, сметките си за ток, търпеливи и спокойни, на които вече им дойде в повече. и излязоха на мирен протест. хора, които вероятно не са били никога на протест. защото са мирни хора.
видях много познати хора. беше ясно, че ще видя активните онлайн (хората от twitter, fb, блогъри). но приятно се изненадах да видя учители на моите деца, родители на деца от нашето училище, собственици на среден и малък бизнес, шефове на големи фирми, лекари, преподаватели в университети, моите студенти, много млади хора, много хора, били в младостта си когато всичко започваше през 90-те, хора с колела, хора със знамена – българското, и деца, много деца – бебета, едва проходили, по-големи и тийнейджъри, с родителите си. видях мирни хора, на мирен протест. над 15 000 вероятно.
видях хора, които искат да живеят и работят тук, макар да имат избор да не са тук. видях хора, които обичат България. и не парадират с това. хора, които не искат повече мафията да разпродава държавата им парче по парче. то повече не остана какво.
хора, които дават ясно да се разбере, че не им е безразлично. че няма да правят повече компромиси. че няма да позволят повече безчинства.
хората викаха „мафия“, „уууу“, „довиждане“. на моя млакат пишеше „стига свинщини“
всички виновни да се извинят. веднага. и да подадат оставка. веднага.
ние ще сме там и днес. и утре. до промяна. време е.
#промяна #оставка #дансwithme
1. Счетохме, че “социализъмат” си отива – да, ама не, както казваше един виден журналист, или по-точно отива си, но бавно, защото нещо, отгледано с толкова усилие и насилие, насадено отдавна, не си отивало толкоз лесно, както стана ясно пост-фактум.
2. Решихме, че капитализъм се прави лесно – заблудата дойде от факта, че оттатък завесата се оказа много хубаво (или поне така изглежда) и си помислихме, че хубаво и лесно са синоними. За жалост обаче капиталзмът излезе костелив орех, дето не било лесно да се счупи с прогнили от реален социализъм зъби.
3. Направихме нов бардак без много-много да сменяме мебелировката и персонала (едно: поради липса на средства; две: от хуманни съображения), най-вече поработихме по замазката на фасадата. По стара народна мъдрост нов бардак така не се прави.
4. Забравихме за свободата на словото, защото то не било както си го мислехме преди, а все имало някой друг да дърпа конците, особено когато размерите са “като една човешка длан” (движението на гласните струни зависело от два фактора: мозъка и мускулите).
5. Не забранихме със закон шуробаджанащината и както отколешната традиция повелява продължихме да назначаваме, “приватизираме”, “реституираме” и извършваме други политически, икономически и т.н. активности по пряка до трето коляно линия или по съседски (‘щото знаеш ли кой всъщност е таткото на отрочето?!).
6. Не създадохме конкурентна среда, къде за да не платим висока социална цена, къде за да не накърним некадърността, къде по други мотиви и с това сложихме поредното малко камъче, дето обръща голямата кола, по пътя на новото.
7. Избягахме, с илюзията, че така ще избягаме от себе си, щото “там” е по-лесно (както бе споменато по-горе “хубаво” и “лесно” по погрешка се отъждествяват). Сега вече не ни стиска, страдаме от носталгия, но ни е страх да се върнем, защото ще станеме смешни в очите на другите, и най-вече в своите собствени очи (затова понякога ги държим широко затворени).
8. Не се подготвихме за това, което ни чака и зимата пак ни свари по чорапи, защото все отлагаме, все чакаме на някой друг (както ни учеха, има кой да мисли за нас, напр. тигани, партийни лидери и др.), а и нямахме учебници, от които да се учим на капитализъм, защото всичко, което висеше по рафтовете на библиотеките допреди десетина години бе Марксизъм-ленинизъм, в подходяща за поддържане заспалото състояние на масите трактовка.
9. Оставихме се да ни излъжат, защото бяхме фатално свикнали с това все да ни лъжат през десетилетията и не можехме да различим лъжата от нелъжата, пък и може би ни беше по-лесно така.
10. И да продължават – все още не можем да се окопитим от това и не разбираме или не искаме да разбираме кой кого лъже, а най-лошото в случая е и, че май вече взе да ни става все едно защо и как.
един мой текс от април 2000-та година, публикуван в списание SAX
след голямото чакане и подготовка Дядо Коледа дойде и си замина. каквото можа – направи. каквото имаше да носи – донесе.
на едни – преяждане, на други – препиване. на едни – самота в мрежата. на други – часове пред телевизора. на едни – подаръци, на други – приятелства. на едни – време за сън, на други – безсънни нощи.
Дядо Коледа е справедлив – на всекиму – заслуженото. останалото – сами си го правим.
да, близо е защото
продължавам с няколко бг конкретики:
– все още София (вероятно и страната) преди Коледа е пълна с красиви, но изсечени елхички … през 2012-та!
– купуваме в супермаркета напечатани на брендирани листчета късмети масовки за питките в Святата нощ, вместо да намислим и напишем собственоръчно такива;
– купуваме замразени баници и сладки в кутии, вместо да замесим такива и опечем сами;
– предпочитаме сериала или брадъри, айдоли пред живото общуване помежду ни;
– знаем, че много от нещата, които ядем и пием са вредни, но въпреки това ежедневно ги консумираме;
– отлагаме спортуването за от другия месец и редът му все не идва;
– пускаме енгри бърдс на децата си, за да ги нахраним или вместо да им четем приказка им пускаме филмче на таблета;
– казваме, че любовта ще спаси света, а мразим и завиждаме все повече …
и още и още и още …
да, близо е, защото
– все още вярваме повече в АЕЦ отколкото във ВЕИ;
– все още купуваме повече вещи, отколкото са ни нужни;
– все още да си консуматор е престижно, а ако си антиконсуматорски настроен си краен ексцентрик;
– все още преяждаме системно, докато все повече гладуват и системно страдат от недохранване;
– все още изсичаме повече дървета, отколкото садим;
– все още генерираме повече боклук, отколкото природата и бедната ни Земя може да понесе;
– все още разхищаваме, намирайки си евтини оправдания;
– все още мислим, че сме цивилизовани и разумни, а вършим глупости, една след друга.
да, краят на света е близо.
какви късметлии сме ние, да си имаме Горичка! а напоследък блогът им доста живна. два – за дълголетието в извадка за всички пропуснали. важни. задължително четиво.
„Добра храна, малки порции, физическа активност и ангажименти са съставките на тази рецепта за дълголетие. Все неща, които можем да си позволим.“
България – средното за мъжете е 70 години, а за жените 77 – „Най-напред с дълголетието е Япония, където възрастното население е вече над 30% от общото. Японците живеят средно до 80, а японките до 86“
още – Уроци по дълголетие от Япония
„Мораитис спрял да живее като американец и заживял като гръцки селянин – дишал чистия въздух, пиел прясната и чиста вода, събуждал се когато повече не му се спяло, работел в лозето докато се умори, следобед винаги си подремвал. Хранел се с типичната местна кухня – пресни зеленчуци, зехтин, черен хляб, козе мляко.“
„Когато авторът попитал една от местните жени как така всички живеят толкова дълго, тя му казала, че просто забравят да умрат. Друга пък му казала, че дълголетието не е важно, че е дребен детайл от цялото. Друг пък казал, че е заради секса – осемдест процента от участниците в анкета, на възраст между 65 и 100 години, споделили, че правят редовно секс, при това с “добра продължителност” и “удовлетворителен завършек”.“
още – Икария „Островът на съкровищата“
и в допълнение третото за дълголетието, едно малко парченце от всичкото, но все пак – дъвката като най-токсичната стока в магазина „В дъвката няма нищо хубаво и полезно. Тази натъпкана с химикали субстанция няма нищо общо със здравето на зъбите или на цялото тяло.“
–
писах още за тезгях, най-голямото богатство на София, нямане и хранене и най-злите родни храни
Follow