Мат Ридли: Геномът

FullSizeRender

Геномът – автобиография на един биологичен вид в 23 глави на Мат Ридли е издадена от Сиела преди доста години, а е писана 1999-та. Въпреки това книгата е фантастично пътуване, поднесено с добра доза чувство за хумор и многоплатова информация из човешките гени. И не само човешките.

Дори да сте с не добри спомени от часовете по биология в училище, да сте забравили всичко, научено в класната стая, учителката ви по биология да ви е стресирала или отегчила, да се страхувате от тежка наука и досадни теории – тази книга няма да ви уплаши, напротив ще ви прилъсти.

Защо 23 глави ли – всяка глава е посветена на една от нашите 23 хромозоми.

Забавна, оптимистична, лека за четене е поднесена сложната иначе ДНК теория. Мат Ридли привнася една свежест и дори по-философските концепции ги поднася с приятна гарнитура от любопитни факти, биографични детайли за учените и обяснение на контекста на всяко откритие или ситуация в света на гените.

Корицата на българското издание не ми допада много, затова споделям една от чуждите такива.

 

Genome_(Ridley)_cover

Силно препоръчвам за любопитните.

 

 

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната

tedxsofia2017

Ивайло Славов за силата на обратните връзки и как се случва промяната – ако спомена, че Ивайло е учен и говори за наука и климатични промени вероятно ще намаля драстично броя на хората, които ще прочетат това и ще пожелаят да изгледат видеото. Но този TEDxSofia talk е прекрасно поднесен, с лекота се говори по сериозни теми, а Ивайло е артистичен и забавен, пък и публиката участва през цялото време с обратна връзка.

Основните тези:

Позитивната обратна връзка максимизира промяната, води до разрастване и ново състояние.

Негативната обратна връзка минимизира промяната, води до равновесие и стабилност.

Подробностите са във видеото. Едни смислено инвестирани 18 минути.

 

 

Игра на кодове.

The-Imitation-Game-Poster

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

Sofia Zoo и браво за проекта й с Wikipedia

1

едно от местата, които посещаваме често в София е зоопарка. ние, както и хиляди други хора. с всичките му минуси и плюсове, въпреки голямата мизерия, нещата тук някак се случват. не е лесно. но днес лесно никъде няма.

в годините зоопаркът стана някак по-зелен. животните са много. е. нямаме си жираф и пингвини, но има много други. не са в прекрасни условия, но децата им се радват.

поредното посещение ни изненада приятно с нови табели в целия зоопарк. всяка табела с qr код! и всяко животно – добре описано, подредено, онагледено, с чудни снимки, с индивидуален qr код, който отвежда към подробна информация за него в Wikipedia на български език! уау!

2

разбира се, подосетих се, че тук няма как да не е замесена супер-wiki-Вася (aka Вася Атанасова) и се чух с нея за подробности. и това е – доброволците, създаващи Wikipedia на български език са свръх-човеци! освен всичко останало са случили и този прекрасен проект, който прави софийския зоопарк една идея по-приветлив, по-полезен и приятен!

  • проектът е финансиран на 64% от от Wikimedia Foundation и на 36% от доброволни дарения от един българин-уикипедианец;
  • използвани са 130 снимки на животни под свободен лиценз от Wikimedia;
  • първото животно от списъка с близо 300 с нови табели е червения гривест лемур

Вася: „Покрай зоопроекта аз имах откритие, свързано обаче не толкова с животните в зоопарка, колкото с хората в Уикипедия. Проектът увлече освен мен и още няколко човека в писане и редактиране на статиите, в създаване и на някои съпътстващи статии – за болести по животните, за термини от екологията.“

проектът:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia

отчетът му, включително и финансов:
https://meta.wikimedia.org/wiki/Grants:PEG/Sofia_Zoo_and_Bulgarian_Wikipedians/Sofia_Zoo_Powered_by_Wikimedia/Report

тук е описано и цялото сътрудничество между Wikipedia и зоопарка:

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3:%D0%97%D0%9E%D0%9E

няма как да не ме радва факта, че има подобни хора, които случват подобни проекти! доброволчеството е могъща сила!

с благодарност.

FameLab покана за млади хора, занимаващи се с наука

Конкурсът „Лаборатория за слава FameLab” търси българското лице на науката. Финалистите ще бъдат избрани на два кастинга – в София (9 април) и Пловдив (16 април). Кастингът в столицата ще се проведе тази събота от 11.00ч. в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски”. Българският победител ще участва в международния финал на конкурса в Обединеното кралство, заедно с представители от 17 страни от три континента.

хайде хайде! 🙂

тук писах за финала на FameLab 2010

финалът на FameLab 2010 е днес, входът – свободен

ако си мислиш, че науката е нещо досадно и скучно – те ще ти докажат противното

ако си мислиш, че учените са откачени старци с бели престилки и още по-бели коси – те са доказателство за противното

ако не предвиждаш нищо специално за вторник следобед – направи вторника си специален и ела в Театър София, там на края на парка Заимов, от 17.30, на финала на Лаборатория за Слава – 10 финалиста ще ти разказват за науката забавно, всички те между 19 и 25, с целия ентусиазъм на своята възраст, цял куп познания и отгорма доза страст към науката, но не такава, каквато най-вероятно си я представяш

малко преди началото на представянията на FameLab ние двамата с Иво от Демокрит ще разкажем накратко за резултатите от евро проекта, в който участвахме в последните две години, изследващ децата, науката и Интернет, за това как децата днес в Европа, вкл и в България си представят науката, защо по-често не искат да се занимават с наука, как можем да променим това, как да правим по-готини научни сайтове и по-конкретно такива, насочени към деца. за съжаление у нас няма нито един специално детски научен сайт. но се надявам скоро това да се промени. задава се осмият рожден ден на Az-deteto.bg и по този повод сайтът ще се сдобие и със секция Наука за деца! 🙂

още за събитието писах наскоро тук, тук има малко видео от първия кръг на FameLab 2010 в София, а тук е пълният списък с участниците