баба ми ми казваше, когато бях малка

вярвай в себе си, за да ти вярват другите

вярвай в хората, за да ти вярват на теб

Милан Кундера е сред най-любопитните ми днешни автори. а Завети и Предателства ми позволи да го открия по нов начин и видя в светлината на кратката история, напоена с размишления, гарнирана с умерена доза философстване и защитена с куп любопитни литературни и исторически факти.

говорихме си преди дни с Марин Бодаков, един от големите родни съвременни автори, някак без връзка с Кундера, по много от темите в Завети и Предателства. за това, че днес студентите са чели Калин Терзийски, но не и Кафка, за романа и мястото му в литературата днес, за преводите и колосалната роля на преводачите в развитието на езика и литературата. за лайфстайл културата, която избутва в ъгъла другата, истинската, говорихме и за емигрантството. всичко това кратко и притегателно Милан Кундера го е описал в книгата си. ако си на вълна размишления ще ти хареса.

ето още за книгата на Кундера, скоро и интервюто с Марин Бодаков ще е в Kafene.bg

–

писах още за Валс на раздяла

очаквах нещо подобно от Ромен Гари. след животът пред теб и сияние на жена. и все пак ме изпълниха и погълнаха удоволствието от текста, от философските размисли, от човешкото, дори твърде човешко, самотата и оптимизма на Голям Гальовник

книгата е била двойно цензурирана у нас – един път от френска страна през 1974-та, когато излиза и втори път през 1986-та, когато родната власт също я орязва. е, днес вече я имаме цялата, за щастие, пълна версия

преводът на български е повече от великолепен и си представям, че е бил същинско предизвикателство, с което Красимир Мирчев се е справил блестящо. текстът те носи, без да бърза, в оплетени смисли и мисли

Голям Гальовник някак естествено при мен дойде след Страната на чудесата на Мураками, за да продължи действието в асансьорите и тайнството, което се случва в тях, както и темата за самотата и за щастието и за човека като такъв, в своя живот

– да, животът има нужда от поощряване

***

– деветата симфония е от Бетховен – каза инспекторът
– знам, но е време да настъпи промяна

***

когато смяташ по цял ден с милиарди, вечер се връщаш вкъщи обезценен, в състояние, близко до нулата. числото 1 става трогателно, съвършено несретно и уплашено, също като тъжния комик Чарли Чаплин. всеки път щом видя числото 1, ми се ще да му помогна, за да избяга

***

животът е сериозно нещо, поради своята незначителност

***

не е достатъчно известна истината, че слабостта е изключителна сила и е много трудно да й се съпротивляваш

***

свободата е особено мъчителна история, понеже ако не съществуваше, щяхме поне да имаме извинения, щяхме да си знаем защо

***

За тази книга намерих само още два блог-поста:
Голям Гальовник на amayula и Голям Гальовник на nav

една утешителна лична история сподели тези дни в блога си Григор – за скръбта, когато загубим някого и за живота ни, който продължава

„Умрелите имат всичкото време на тоя свят. Ние, живите, го нямаме. Важно е, доде сме живи, да живеем. Така, че дойде ли и нашият ред, да сме се наживели, да ни стига… Да живеем истински, без мъка и болка. Без мисъл за смъртта и тъга по умрелите.“ пише Григор

и нещо не точно същото, но може би много близо, от мъдростите на Шамс от Любов на Елиф Шафак

„Частите може и да се променят, но цялосто винаги остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя.

И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Нашата религия е религия на любовта. И всички ние сме свързани с верига от сърца. Ако и когато някоя от брънките се повреди, някъде се добавя друга. На мястото на всеки Шамс, който си е отишъл от този свят, ще се появи друг – в различна епоха и с различно име.

Имената се менят, идват и си отиват, но същността остава непокътната.“

взех я по препоръка на приятел. признавам си, захванах я с леки предубеждения. завърших я с нетърпение да узная развръзката. а току що изгледах участието в TED на авторката на романа – Елиш Шафак, която говори убедително и увлекателно за писането на истории

Любов е красива приказка за великия Руми и неговия духовен спътник Шамс. успоредно се развива и историята на американката Ела. тя не ми бе много убедителна като образ и ми дойде много клиширана като история, но това са подробности. беше ми любопитно да навляза в суфизма в ежедневния му прочит, в живота на дервишите, в историята на техния танц и целия им мироглед.

начинът, по който е разказана Любов ми напомни Името ми е Червен, макар самата история тук да не е чак толкова заплетена

ако Изтокът и суфизмът са ти любопитни, мисля, че книгата ще ти хареса

трябва да променим света. това бяха думи някъде в края на Трон: Заветът. и добре обобщават цялата 2010-та.

през 2010-та вече всички разбрахме, че трябва да променим и образованието, и отношението към природата, отношението към авторските права, отношението към самите себе си. да го направим, това ни предстои през 2011-та, или поне да започнем.

–

последно за 2009

последно за 2008

каквото и да се напише за нещо гениално ще е малко и ще е ограничено в думи

анимационните филми на Студио Гибли се прожектират тези дни в Люмиер, НДК и са свежа глътка не само за почитателите на Изтока и мангата, но за всички любители на приказното в измеренията му не само за деца

Дисни и Холивуд могат само да завиждат

а ние – да искаме още и още да дишаме, шептим и летим с мистериозните и мъдри създания на Миядзаки

„Не вярвайте, че има как да възпитате детето си в свестен човек, освен с всяка своя дума и постъпка, като пример, през целия му живот, от преди раждането до след зрелостта, та докато не си отидете.

Не вярвайте, че има как да получите големи заплати и хубав живот, ако не ги заслужавате непрекъснато – и да стане, няма да ви донесат щастие, защото няма да можете да оцените какво получавате.

Накратко – не вярвайте в преките и лесни пътища към каквото и да е истинско. Животът не е пазар, в него няма как да купиш много с малко. За да можеш да излизаш от формата, трябва първо да влезеш във формата.

Истинското в живота има своя кихон. Скучен, проливащ тонове пот, гълтащ хиляди часове време. Но без него няма майсторство, и резултатите вместо отлични са комични, а понякога и трагични.“

Григор е много мъдър човек. Прочетете целия му текст тук.
Благодаря ти, Григор! Благодаря!

„Едно време минаваха бързо от тук и беше невероятно да ги гледам – бяха забързани  като хора, които знаят къде отиват и нямат търпение да стигнат там. Сега бързат, защото ги е страх. Не ги движи цел, а страх. Не отиват никъде, а бягат. И не мисля, че знаят от какво искат да избягат. Не се гледат един друг. Трепват, когато някой се допре до тях.  Усмихват се твърде много, но усмивките им са грозни – не са радостни, а умолителни. Не знам какво става със света.“

писано преди 50 години. Айн Ранд. Атлас изправи рамене.