Лъв: Стъпки към дома

Lion poster

Лъв: Стъпки към дома.

Пътят назад е единственият, който води напред. Трогателната история на Сару, който успява да намери своя дом и майка си след повече от 25 години. Истинска. Искрена. Дълбока.

Филмът е австралийски. По истинска история. И е задължителен.

За мен бе като пътуване към детството, своето детство, моето си детство. С онези незабравими моменти, които са с нас завинаги. Търсене на себе си през детството, през бягството, през завръщането, през майчината любов, през любовта, отдадеността. Едно търсене, което продължава завинаги.

Един чист филм. Пречистващ. Отрезвяваш.

Задължителен.

2b7475bf-1cb6-4514-bf7f-b69357c37a94

 

 

Злати Михайлова в Мисия Мама

IMG_2438

През март 2016-та излезе от печат книжката, която написахме с Богдана Трифонова Мисия Мама.
Освен нашите споделени моменти от майчинството съм щастлива, че уплътнихме тезите си, че родителството, отговорното родителство е и забавно и усмихнато с интервютата на много популярни майки. Ще публикувам в поредица любимите си откъси от моите приятелки-майки, които ме вдъхновяват и чиите интервюта са в книгата. Целите интервюта и цялата книга са налични по книжарниците.

Ето и велоколепната Златина Михайлова – майка на четирима и активист за промяна.

За какво трябва да си готов, когато тръгваш на…“Мисия Мама“?

Мисия Мама, според мен е хубаво да е осъзнат проект. Това е коренна промяна. Няма никакво значение дали детето ще е спокойно, бурно, ще спи или ще будува, абсолютен факт е, че то се ражда и завинаги, необратимо променя живота на майката. Освен че бебето се ражда, жената се трансформира в майка. Още едно раждане. Цялата тази новост, изисква хем себеотдаване, понякога не на 100, ами на 200%. Но и изисква и дълбока и искрена грижа за себе си. Ето някои полезни неща за раницата на туриста:

Готовност да промениш плановете си, или изобщо да се откажеш тях – те вече никога не зависят само от един човек (от теб). Маршрута често се променя.

Приемане на невероятната дарба на майката да изхранва детето само от себе си, т.е. приемане на великата сила на майката. Може всеки ден да се открива нова сила

Невероятно разширяване на сърцето – толкова много любов ще се събира в него, и този процес само се разширява, не се свива

Признаване, че майката, жената, съпругата, дъщерята, и всичко други роли, които жената съвместява, имат нужда от подкрепа и помощ. Да, жената е много уязвима тогава, и това е ок.

Спокойствието, че има толкова много, ама толкова много неща, които не знаеш – коя температура е ок; как се лекуват сополи; дали да се слагат ваксини; колко страшни са антибиотиците; кое е по-добре за детето – да го гушкам, или не; има ли смисъл да се говори с бебето; как се слага памперс; как се режат бебешки нокти и т.н.

Тоталната вяра в собствената интуиция и в себе си – това е едно от най-големите израствания в живота, и на майката, и на бащата. Вярата, която ти дава увереността, че каквото и да пише по блоговете, каквото и да ти казва майка ти, сърцето ти е най-верния източник на правилното решение и точния избор

Честността – да се изправиш пред собствените си ограничения и редом с това, истински потребности. Да избереш каква да си цяла и истинска, без да спазваш рецептата и препоръката на някой друг, а само собствената си преценка.

Способността да се радваш и въодушевяваш от микроскопичното, от детайла, от мига – някак си, спокойствието, на което ни учат децата е медитативно и омагьосващо.

Цялото интервю със Злати и още много – в книгата Мисия Мама :)
И още:
И Юлия Спиридонова – Юлка в Мисия Мама.

Когато изпратим деня. Пиер Мейлак

IMG_1450

Когато изпратим деня на Пиер Мейлак е като наниз пътешествия из човешкото – красота и самота, тъга и безвремие, фантазии и земности, влюбвания и мечтания, загуби и загубвания. Книга, изпълнена с любов към момента, към хората, към думите.

Когато изпратим деня е колекция от 14 разказа за нас, за несподеленото, за мислите и мечтите ни.

Браво на ICU за избора, за корицата на Живко Петров и за превода на Невена Дишлиева-Кръстева.

Идеална за дългите зимни вечери на януари.

p.s. и като уикипедианец не мога да не споделя специално един от разказите – Държавен преврат (вече в Уикипедия); същият разказ е доста показателен и за медийния свят и препоръчвам и на колегите журналисти

последно за 2014

Исках да изтръгна от абсурдните и пияни от своята мощ божества притежанието на света и да върна земята на онези, които я населяват с мъжеството и любовта си.

по традиция завършвам годината с кратък цитат от книгата, която е в ръцете ми в този ден
днес това е Обещанието на зората на много любимия ми Ромен Гари

ето и от преди
Последно за 2013 – Фредерик Льоноар
Последно за 2012 – Карин Бойе
Последно за 2011 – Калин Терзийски
Последно за 2010 – Трон: Заветът.
Последно за 2009 – Айн Ранд
Последно за 2008 – Мураками

зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

доброто е жизненоважно за оцеляването на света

„Доброто е от огромно значение. Доброто е единственият шанс, единствената възможност да оцелеем като общество, като народ и светът да оцелее като цяло. Просто нямаме друг избор. Със злоба, с алчност, с егоизъм, със самолюбие светът се руши. Бог е дал основни закони, върху които се крепи обществото и целият свят.

Ние трябва да обичаме всичко: не само хората, но и природата – да я тачим, да я поддържаме. Трябва да обичаме дори и тези, които ни вършат зло, защото ако връщаме на злото със зло, спиралата на злото продължава без край. Кръвта не се измива с кръв. Тя се измива с вода. Някой е направил зло – за да се сложи край трябва да му се прости, а не да отмъстим.

Доброто е жизненоважно за оцеляването на света. И трябва по всякакъв начин да се опитваме да го вършим, да го творим, да го търсим, да го поощряваме. Основна задача на родителите и на нашето общество, на училището, е децата да се приучават към добро. Още от малки децата трябва да разберат, че да си добър не значи бездушие или малодушие, да позволяваш да те тъпчат и пренебрегват. Доброто е жизненоважно и само благодарение на него светът може да съществува. Но ако това не е възпитано в децата от малки, те няма как после те да го познават и да го творят и то да се множи.“

цялото интервю с този уникален и изключително земен човек – отец Лашков  е в Kafene.bg

всичко е свързано.

1b

много филми и книги в последно време говорят за това как всичко е свързано, всички сме свързани. дори да избягаме от магико-вселенските трактовки простият живот ни го показва.

ако бием децата си – ще ги направим побойници.

ако постоянно говорим против съседите, града си, България – ясно е, че те ще искат да избягат от тук.

ако им натякваме колко не сме обичали училището – как ли те ще заобичат своето?

ако се напиваме пред децата си – как ли ще пият те, дори недочакали 18?

ако сме постоянно пред компютъра – защо ли и те искат да не са постоянно там?

ако ние не четем книги – защо пък те да го правят?

ако не ги обичаме или не им показваме, че ги обичаме – как ли те ще заобичат живота?

да, всичко е свързано.

чудната тетрадка за приказки

1

традицията в семейството ни повелява всяка вечер да четем приказки. изборът е на децата, а бройката понякога достига до няколко, но по стандарт е една.

тези дни изчитаме нова книжка, вълшебно илюстрирана и много усмихната – Тетрадка за приказки, специална с това, че деца са авторите на приказките, деца от тук и сега на България, а майстори-художници са допълнили с красиви картинки

един от важните елементи децата да харесат книжка е оформлението, картинките, а на тази моите деца ахнаха като я видяха и разгръщаха, а след това се смяха с глас на няколко места, докато я четяхме

а защото в края има място за приказка, след като изчетохме толкова забавни истории започнахме да съчиняваме свои! 🙂

аплодисментите са за издателство Точица, които за пореден път показват, че с мисъл, любов и труд нещата се получават истински! браво и за куража, с който запасяват децата да творят и мислят!