Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си

IMG_3320Вие, разбира се, (сигурно…) не подкрепяте насилието над жени и деца. Но се плашите от думите, с които европейските държави, нашето културно семейство, са се разбрали да направят нещо по въпроса. Думите ви отнемат нещо. Думите са социални, а не биологични.

Ратификацията може да се приеме или не. Но ето лошата новина. Всичко, от което се страхувате, се случва и ще се случи. Онези, над които смятате, че имате неотменима психологическа и физическа власт, ще си тръгнат. Онези, които не искате да ви парадират, ще стават по-смели и по-открити. Онези, които смятате, че са изроди, не защото са навредили някому, а защото се опитват да намерят себе си, ще успяват да водят достоен и пълноценен живот. Децата ви ще научават за човешката свобода, монообразие, странности и достойство със или без образованието, което им предписвате. Хора от един и същи пол ще могат да се обичат, да правят семейства и да бъдат родители. Човечеството ще продължи да търси начини да преосмисля какво е справедливо. Ще се лута, ще прави крачки встрани и назад, но когато успява да се вгледа в себе си, ще вижда, че най-важното е и най-всеобщото – самата човешкост и човечност.

Добрата новина е, че всичко ще бъде наред. Отвъд неуместните ви намеси в чуждото щастие, нищо, което смятате за наистина ценно, няма да изчезне, да пострада, да бъде забравено. Важните неща ще бъдат важни и без вашата омраза и всъщност няма нужда да се страхувате за тях. Ще имате шанс и вие да бъдете щастливи в този свят, ако успеете да намерите щастието в себе си, а не в чуждото страдание.


Текстът е на Юнуз М. Юнуз, публикуван оригинално във фб на 28 януари 2018. Публикуван е тук с разрешение на автора.

Снимка: моя, случаен кадър НБУ, януари 2018.

Публика, сцена и аплодисменти. Наблюдения от театралните зали.

IMG_2566

Много обичам театъра. Чест зрител съм. Обичам модерните решения, а и традиционните, новите пиеси, а и класическите, добрата игра, добрата сценография, добрите костюми, добрите грим, прически, музика, хореография, осветление, всичко, което прави магията на театъра истинска.

Но този пост е не за театъра, а за неговата публика. Преди година пак съм мрънкала по темата (Театърът. Начин на употреба). Та тук си продължавам с мрънкането, защото понякога много ме е срам да съм в публиката …

Ползване на гардероб. По-класическите постановки са редовно пълни с ученици. Което само по себе си е чудесно! Нооо да, учениците са шумни, понякога и доста невъзпитани. Допълнителен смут в системата всяват учителите, които често опитват да им правят забележка и става още по-драматично. А повечето учители, които явно също не ходят редовно на театър, както и учениците не са научени да ползват гардероб и това зимно време създава доста дискомфорт за околните.

Шумене в залата. Представленията в София започват с около 10-15 минути закъснение. (Изрично пиша София, в страната започват доста по-стриктно в обявения час). Ясно е – голям град и хората пътуват. Не пречи да се почака в залата. За мен това е чудно време да се отърси човек от света навън и да се подготви за прекрасно театрално преживяване. Но не мисля, че е нужно в това време да се вика, да се тропа или да се чака до последно навън.

Ръкопляскане по всяко време. Да, има чудни сцени, които ни разсмиват или прекрасни монолози. Но ръкопляскане спонтанно по всяко време извежда представлението от ритъм и прави трудно концентрирането на актьорите. В края е повече от желателно, но не и когато ни хрумне.

Мобилните телефони звънене. Наскоро в Армията в Много шум за нищо, актьорите великолепно отиграха едно звънене от първите редове с репликата – „Ооо, Мистър Нокия се обажда!“ … но не винаги това им е възможно, а и е крайно нелепо, ненужно и невъзпитано от страна на хората в публиката да не си изключваме звъненето …

Мобилните телефони цъкане. Лелееее … хората не могат да издържат и два часа без да си гледат какво става из социалките … Не, в този случай не говоря за ученици, а за съвсем зрели хора, пък и не рядко вече и пенсионерите го правят … Това може да не пречи толкова на актьорите на сцената отпред, но е повече от смущаващо за хората около блесналото в тъмното устройство …

Та не случайно съм сложила тази снимка от началната сцена на Тартюф, отново в Армията – публиката ни все още има нужда от водене, от помощ, от указания как се използва театъра. Нищо, че салоните ни са доста пълни.

И за да не е само мрънкащо да споделя, че
Франкенщайн в Театър София е в задължителните за сезона постановки за гледане
за Калигула в Народния и до края на януари всичко е продадено
за деца препоръчвам Пипи, Роня, Мери Попинз в Театър София, Хензел и Гретел в Младежкия, а вече и Снежната кралица на Дефисто студио на Камерна сцена на Народния.

Приятно гледане! Дано уцелваме и на добра публика! За добрите представления – гарантирано е!

размисли за кирилицата и шльокавицата

photoтова на листа написаха деца от Градския ученически парламент в Шумен днес, след като ги помолих да напишат най-екстравагантно изглеждащите думи на „шльокавица“. имах нужда от „превод“, наистина не се оправих …

дебатът идва по повод Интернет и масовото клише, че Интернет е голямото зло, довело до подобни явления, до неграмотността на младите хора. истината е, че това явление не е от днес. Интернет само подсилва, прави по-видими тези процеси.

децата масово пишат на фонетична, например. защо ли? защото така се научават да пишат сами. защото всички игри са на английски и цялата информация достига до тях е на друг език, по друг начин, а не на кирилица, на български. в 5-ти клас започват да ги учат как се пише на компютър и ги карат да преминат на БДС, след като от поне 2-3-4-5 години те вече пишат на фонетична, ако пишат на кирилица въобще.

от друга страна писането на латиница или „шльокавица“ прикрива неграмотността. но и се пренася – колко пъти в реклами, вестници, документи виждаме „какав“, вместо „какъв“, например.

и все пак – това са нормални процеси. езиците се развиват, нещата се променят. днешните българи са вероятно толкова грамотни, колкото и предците си, просто критериите днес са други.

неграмотният си е неграмотен на всеки език, а и по-важно е какво пишем, а може би не чак толкова – как го пишем. дори на академиците това да звучи ужасно.

тези размисли дойдоха от дискусията на PR Thursday днес в Шумен. радвам се, че дойдоха и много университетски преподаватели, ученици, културни дейци и се получи интересно. поздравления за Милена и Алекс, които организираха събитието и за инициативата Шумен – живият град

най-хубавото от това лято

IMG_7661

най-хубавото на това лято

е, че беше едно дълго лято. едно дълго, прекрасно лято. лято, което всички ние заслужавахме, след дългата, сериозна зима

имаше и още хубави неща в лятото тази година

. чалга музиката се чуваше на по-малко места, отколкото преди. и все повече хубави кътчета са заредени с добра музика

. случиха се чудни концерти, дойдоха големи звезди и заредиха всички ни с позитивни емоции

. политиците се изявяваха малко, а хората повече или не им обръщаха внимание или гледаха с насмешка и бързаха да се порадват на лятото

лятото беше хубаво. и въпреки всичко – беше тежко.

есента е вече добре дошла.

писах още за какво е лятото и за книгата добавено лято, за моята българия и нещата се променят

кажи баба тенкю

photo

уча децата си на арменски език. не защото някога ще им потрябва. това е мъртъв език. говори се само в диаспората, разпръсната на хиляди места из света. но въпреки това е богатство. учат и немски, и английски. вероятно ще има и още. не защото имат амбициозни родители. а защото времето, в което живеем е такова.

отделно от факта, че всеки нов език подпомага усвояването на процеса на учене, развива ума, дава нови възможности за реализация и т.н. всеки нов език дава и нов поглед към света, добавя още капчица поне толерантност и възможност да разбереш другия, поднася ти наред със самия език цялата култура зад него, а с това неизменно ставаш още по-любопитен, по-освободен, по-човечен.

не че не живеем в свят, в който и само с английски вероятно напълно ще си си ок. и вероятно няма да страдаш много, ако не четеш Шилер или Верлен в оригинал. свят, в който и само с шепа думи можеш да се справиш доста прилично.

да, живеем в глобалното село. и изборът е твой. може, баба, и само с тенкю. вероятно може и без него. изборът е твой.

безумието ACTA

IMG_1718

това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания

истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера

опа, я виж, копия от снимка на тази скулптура са мултиплицирани върху тефтери, разделители на книги, тениски, чанти, линийки, гумички и какво ли още не и се продават в магазина на същия музей. когато излезеш от него, отсреща на уличката в друг магазин на половин цена се продават копия на горните копия, на копието на оригинала …

да, стана объркано, но такава е историята. нещо, създадено преди хилядолетия някъде, после копирано другаде, днес се намира на съвсем различно място и се копира до забрава. подобни копия могат да се открият във фокуса на фотоапаратите на милиони туристи и из музеите в САЩ и доста други европейски и всякакви други градове

варварство! кражба! авторство! авторски права! собственост! веднага да се опрости дълга на Гърция заради всички копия и права, които имат върху цялата Античност! ха-ха!

колкото и грубо да звучи, именно благодарение на кражбите, копията, споделянето днес имаме запазени основните стълбове на цивилизацията. нашата, човешката цивилизация, споделяна и разнасяна от континент на континент през вековете. днес – просто по-лесно мултиплицирана

какви ли щяхме да бъдем днес ти и аз, без изчетените тогава, издавани без покриване на авторски права в соц-а книги например от библиотека Галактика или без презаписваните с лошо качество на касети песни на Бийтълс?

предполагам ако ACTA влезе в сила около 95% от експонатите на въпросния British Museum следва незабавно да бъдат върнати на родните им места. да, виждам усмивката ти. невъзможно е. точно толкова абсурдно звучи и това да не може да се споделя което и да е друго произведение на изкуството. точно толкова абсурдно звучи заради авторски права да не може детето ти да рецитира любим стих, а ти да го заснемеш с камера и да го споделиш в блога си

безумието АСТА е един отчаян опит на старото да се защити. днешният ден има нужда от нов поглед към авторството. нов поглед към търговията с авторство. нов поглед към споделянето в най-мащабния му вариант, какъвто вече съществува и с или без АСТА ще продължи да го има

протестите са навсякъде. присъедини се и ти. събота 11 февруари 11 ч НДК

още важни гледни точки по АСТА при Светла Енчева, Енея, Нели Огнянова, Боян Юруков

писах още за handmade и авторски права,

за възраждане на българските библиотеки

vyzrajdane na bibliotekite

„Европеецът купува средно 11-12 книги годишно, българинът 0,56. Европейските библиотеки се посещават от 60-70% от населението, българските от 10%. В българските библиотеки няма нови книги и тяхното посещение става безсмислено.

Няколко примера за процента от населението, регистрирано в библиотеките:
Великобритания – 60%
Финландия – 90%
България – 10%“

целият текст за инициативата за възраждане на българските библиотеки  – тук

писах още: големият потенциал на позабравените библиотеки и е-книги и учебници vs хартиени

свободната класика – за всички

популярните книги за училище – за свободен достъп и в аудио формат – вече са достъпни на openculture.com. Оруел, Шекспир … всичко. разбира се, не говорим за българските класики.

вероятно за 2011-та е нереалистично, но за 2012-та си пожелавам родните министерства на Културата и на Образованието да инвестират в сайт-библиотека, в който да са достъпни в свободни формати родните класици, както и учебниците, всичките за всички класове. за ползване през web, през мобилно устройство – който както му е удобно.

защото класиката е за всички. а образованието и културата са веднага след слънцето и въздуха за всяко живо същество.

дали това може да стане?

писах още: е-книги vs хартиени

моловете завиждат на музеите

тази нощ със сигурност музеите бяха повече посетени отколкото моловете по Коледа. изумително, да. поводът – Нощта на музеите

в музеите и галериите имаше много хора. много млади хора, много семейства с деца, много възрастни хора. хора любопитни, усмихнати, оживени въпреки късния час. разговаряха, изчакваха реда си без да се блъскат, въпреки че бяха много. във всички музеи в София, предполагам и в страната

колко хубаво

вреден спад на познанията

IMG_7470

картинката е от представянето на Webloz ’11 (състезание за ученици уеб дизайнери и уеб програмисти) на Съдбата на диктаторите – много актуален сайт, разработван в последните 7-8 месеца от Омар Али и Стайко Димитров от 12 клас, Професионална гимназия по електроника и автоматика, гр. София

„Целта на проекта е да обогати общата култура по история на интернет потребителите и особено на по-младите сред тях, при които се наблюдава вреден спад на познанията им.“

още впечатления от състезанието – в другия ми блог