Зеленчукови композиции идеални за компост

kompost

Това са отпадъците от подготовката за една семейна вечеря.
От една семейна вечеря. Салата. Зеленчуци за яденето. Около 200-250 грама обелки, семки, дръжки. Понякога може да достигне до килограм (динени кори, кори и семки от пъпеши, например). Ако се умножи за обяд и за вечеря стават около 0.5 кг на ден. Умножено по 300 дена в година прави около 150 кг. Да, 150 кг органичен отпадък, който отива в общия кюп отпадъци. От всяко семейство, от всеки вход, блок, къща, квартал на всеки град.

Ако дори малка част от нас компостират тези 150 кг годишно то това е био маса, която може да се превърне в прекрасна почва за зеленината около дома, блока, градинката в квартала. А и може да се спести разход за извозването на този отпадък към сметището.

Какво може да се компостира ли? Всякаква био маса – листа, обелки и други остатъци от плодове (ябълки, диня, пъпеш, круша, банан, цитруси и още и още) и зеленчуци (листа от зеле, обелки от картофи, семе и дръжки от чушки и още и още), черупки от яйца.

Другаде семействата са насърчени и дори на места задължени да компостират или изхвърлят био масата за компост в отделни контейнери. За това получават облекчения от данъци или глоби, ако не го правят.

Крайно време е това да започне да се случва и у нас.
Лесно е. Не е мръсно. Ползите са големи. За всички нас.

За компостирането писах още:
И пак ви казвам – компостирайте
Всеки може, навсякъде може
Моят начин лесно да изхвърлям разделно
а и едно чудесно видео с Любо Ноков, за който още не го е гледал, патриотично видео – тук.

Опаковките – лесни за рециклиране, можеш и ти

img_0026Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

 


Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделноКашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

и пак ви казвам – компостирайте

IMG_4597

 

Дори да нямате зеленчукова градина, дори да нямате цветна леха пред блока, дори ама никак да не ви се занимава със земеделски дейности в градски условия – компостирайте!

Компостирайте. Компостирайте. Компостирайте!

Защо да компостирам? – питате. Ето три разумни причини защо:

1/ ако компостирате боклукът, който изхвърляте в кофата за боклук, общата, ще е доста по-малко, някъде между 25 до 50 процента, а това означава по-малко транспорт, по-малко замърсяване, особено ако го правим повече от всички нас;

2/ ако компостирате създавате условия и в идните години зелените площи около жилището ви да са зелени и пълни с растителност, защото компостирането обогатява почвата и я прави отново жизнена;

3/ ако започнете да компостирате ще привлечете и съседите да го правят, ще приучите и децата си да го правят и може би ще имаме почва и в бъдеще, а няма тотално да я изтощим в идните няколко десетилетия.

Какво да компостирам? Писах тук.

Апропо – на не малко места по света домакинствата, които компостират, са с намален 30 до 50% далък смет. Мисля че е време да помислим за това и да си го поискаме от Кмета. Ако не друго – това също може да е добър мотив.

И пак чудното видео на Любо, в което разказва подробно за най-ценното ни нещо – почвата.

компост и компостиране: всеки може, навсякъде може

IMG_1917

Както вече е ясно – почвата е едно от най-големите ни богатства и трябва да я пазим и да се грижим за нея. Любо Ноков великолепно разказа за това на TED

Но повечето хора си мислят, че нямат какво толкова да направят за почвата. А аз мисля, че всеки може. Отговорът е лесен – компостиране.

Компостът е място, на което изхвърляме органичните отпадъци в нашето ежедневие. Има различни начини да се компостира – от специален контейнер, който тук-там общините дават, други си купуват, трети – сглобяват от дъски, до просто дупка в земята, в която последователно зе изхвърлят пласт след пласт всички органични отпадъци от дома.

Ние имаме компост вече може би три години, тук в София. В него слагаме всичко – обелки от ябълки, картофи, чесън и лук, зеленината от репичките, корите на дините – всичко. Да, компостираме и есенните листа от дърветата, черупките от яйца, семките и вътрешната част, освен обелките от тикви, пъпеши, нар – всичко.

Изключение, у дома с нашия компост, правим с корите на цитрусовите плодове и бананите, защото използваме компоста за торене на зеленчуковата ни градина и преценяваме, че силно третирани плодове е по-добре да държим далеч от бъдещата тор за градината ни.

Компост може да се обособи около всеки жилищен блок, във всеки двор или в ъгъла на зелена площ между блоковете.

Компостът не мирише и не пречи на никого.

Компостът, освен че помага да имаме обогатена почва, и намалява с не малко колиграмите общ боклук, извозвани от боклуджийските камиони.

На рисунката Али е показала как се случва компоста.

Писах още: Градско земеделие – алтернативни саксии за разсад, Началото на градината