Публика, сцена и аплодисменти. Наблюдения от театралните зали.

IMG_2566

Много обичам театъра. Чест зрител съм. Обичам модерните решения, а и традиционните, новите пиеси, а и класическите, добрата игра, добрата сценография, добрите костюми, добрите грим, прически, музика, хореография, осветление, всичко, което прави магията на театъра истинска.

Но този пост е не за театъра, а за неговата публика. Преди година пак съм мрънкала по темата (Театърът. Начин на употреба). Та тук си продължавам с мрънкането, защото понякога много ме е срам да съм в публиката …

Ползване на гардероб. По-класическите постановки са редовно пълни с ученици. Което само по себе си е чудесно! Нооо да, учениците са шумни, понякога и доста невъзпитани. Допълнителен смут в системата всяват учителите, които често опитват да им правят забележка и става още по-драматично. А повечето учители, които явно също не ходят редовно на театър, както и учениците не са научени да ползват гардероб и това зимно време създава доста дискомфорт за околните.

Шумене в залата. Представленията в София започват с около 10-15 минути закъснение. (Изрично пиша София, в страната започват доста по-стриктно в обявения час). Ясно е – голям град и хората пътуват. Не пречи да се почака в залата. За мен това е чудно време да се отърси човек от света навън и да се подготви за прекрасно театрално преживяване. Но не мисля, че е нужно в това време да се вика, да се тропа или да се чака до последно навън.

Ръкопляскане по всяко време. Да, има чудни сцени, които ни разсмиват или прекрасни монолози. Но ръкопляскане спонтанно по всяко време извежда представлението от ритъм и прави трудно концентрирането на актьорите. В края е повече от желателно, но не и когато ни хрумне.

Мобилните телефони звънене. Наскоро в Армията в Много шум за нищо, актьорите великолепно отиграха едно звънене от първите редове с репликата – „Ооо, Мистър Нокия се обажда!“ … но не винаги това им е възможно, а и е крайно нелепо, ненужно и невъзпитано от страна на хората в публиката да не си изключваме звъненето …

Мобилните телефони цъкане. Лелееее … хората не могат да издържат и два часа без да си гледат какво става из социалките … Не, в този случай не говоря за ученици, а за съвсем зрели хора, пък и не рядко вече и пенсионерите го правят … Това може да не пречи толкова на актьорите на сцената отпред, но е повече от смущаващо за хората около блесналото в тъмното устройство …

Та не случайно съм сложила тази снимка от началната сцена на Тартюф, отново в Армията – публиката ни все още има нужда от водене, от помощ, от указания как се използва театъра. Нищо, че салоните ни са доста пълни.

И за да не е само мрънкащо да споделя, че
Франкенщайн в Театър София е в задължителните за сезона постановки за гледане
за Калигула в Народния и до края на януари всичко е продадено
за деца препоръчвам Пипи, Роня, Мери Попинз в Театър София, Хензел и Гретел в Младежкия, а вече и Снежната кралица на Дефисто студио на Камерна сцена на Народния.

Приятно гледане! Дано уцелваме и на добра публика! За добрите представления – гарантирано е!

Роня, дъщерята на разбойника в Театър София – за малки и големи

r-1024-768-teatyr (1)

Роня, дъщерята на разбойника е нова постановка на Театър София, която силно препоръчвам, не само за деца, но и за всеки. Смела постановка, точно колкото смела е и любимата Роня. Може би не си спомняте – наред с Пипи – дръзкото, свободолюбиво момиче, родено от въображението на Астрид Линдгрен.

Богата и по традиция за театър София – великолепна сценография, магическа и наситена музика, чудно сценично присъствие и отдадена игра на силен актьорски състав, макар и доста млад в голямата си част. Комплименти за целия екип, осъществил Роня!

r-1024-768-teatyr

п.с. Позволявам си бегъл коментар – хубаво би било децата да се водят на театър от по-малки, за да не ги е страх, а напротив, да очакват с нетърпение залата да се затъмни и да започне представлението! Така още от малки ще знаят кога се ръкопляска и кога е желателно да не се вдига шум, как да уважаваме актьорската игра,а също и останалите хора в публиката. Повече от лесно е да се каже на децата, че час и половина могат без вода и храна и е уважение към театъра като изкуство да не консумираме в залата. Дребни на вид неща, но вероятно трудни за мнозина.

писах още за: Питър Пан, пак в театър София, кукления театър като магия, slow down

три филма на тема толерантност за тази вечер

11214110_10153428414843988_9216352988785266412_n

силно ти препоръчвам да изгледаш един от тези три филма. на тема толерантност са. всъщност не – на тема човечност са. истинска, дълбока човечност.

Филомена. За майчинството, за волята, за прошката, за любовта.
още за Филомена писах тук

Игра на кодове. За гения, за човека, за любовта, за вечната любов.

още за Игра на кодове писах тук

Свалки в облаците. Смях, сълзи, смях, секс, наркотици и пак смях.
още за Свалки в облаците писах тук

моля, изгледай ги и нека после си поговорим (не преди това), и за Прайда и за хората.

Майка ми гъската

Processed with Moldiv Толкова е хубаво, когато хората правят това, което могат да правят най-добре, с много сърце и душа. Получава се вълшебство. Така и Ивайло и чудният екип на Майка ми гъската – музикален спектакъл за деца по приказките на Шарл Перо и музиката на Морис Равел.

Пет приказки и пет духови музикални инструмента, минорно и мажорно, дует, квинтет, разкази за инструментите и музиката, за това как ни влияе тя и как говори, с ноти. Много настроение и деца със зяпнали усти и грейнали лица.

И да, искрено се радвам, че в България все още творците, поне част от тях, не са дали фронта и изпълняват задачата си – да ни водят напред, да ни помагат да намираме себе си и откриваме света наоколо.

Благодарност!

п.с. при следващи представления не изпускай да заведеш децата си, ако са между 2 и 10 ще им хареса много, а също на теб!

магията на кукления театър: мокра приказка

photo

любимо занимание на нашето семейство в почивните дни е да ходим на куклен театър. а любимо място за това е ателие 313. винаги е изумително, впечатляващо, с големи дози смях до сълзи, прекрасни кукли, водени от вълшебни актьори.

новата им постановка за деца е Мокра приказка от Стефан Цанев, изключително забавна и нетрадиционна интерпретация с режисьор Катерина Илкова, сценография Христина Недева, музика Андрей Дреников и в изпълнение на Маргарита Петрова. бурни аплодисменти!

„ето така започна потопа – заради една нищо и никаква топка …“

героите, декорите, случките – всичко се рисува на сцената, сред много бои и вода, живее кратко, но носи емоции и красота. добре че в края се появява един кит (на снимката), който спасява града!

комплименти!

писах и за Златка златното момиче, Ателие 313 и за Лунна стая

напразните усилия на любовта

BIG_PHOTO_BIG_4883

Шекспир. напразните усилия на любовта. един класически текст, един великолепен превод, поставен по възможно най-нетрадиционния и разкрепостен начин на сцената на театър София. режисура, актьори, декори, костюми, музика – изпълнени с невероятна динамика, ритъм, единно звучене, в пресъздаване на пиеса, писана преди столетия. вероятно интерпретацията за някои ще е прекалено скандална. но за мен бе вдъхновяваща.

„Тъй славата, която ние всички
преследваме до сетния си дъх,
записана на бронза ни надгробен,
ще ни спаси от истинската смърт;
дорде живеем, да извършим подвиг,
пред който всепоглъщащото Време
нащърбило косата си, да трябва
да ни даде в наследство вечността!“

извън основния текст имаше няколко любопитни вметки, които допълниха приятно контекста. едната, която бе съвсем в края ми се ще да споделя, за тези, които няма да отидат да изгледат постановката. люлка, ние всички сме на една люлка. и винаги ще има едни, много, които са долу, за да вдигат и държат горе онези, малкото. и дори да се залюлее люлката и нещата да се променят някак за някои, отново многото ще са долу и малцината ще са горе.

поздравления за екипа на постановката и за театър София за свободата, която дават на творците.

скачай.

SMALL11

скачай се води тийн постановка. но не е (само) тийн. модерна, динамична, музикална, смислена, яка е. връща ни в 66-та, на бул. Георги Димитров. и бягаме по покривите на сградите в центъра на София.

искрени комплименти за целия екип – актьори, режисьор, драматург, музика, сцена. заведох сина си. ще заведа и баща си. препоръчвам и на теб. скачай. в театър София. заслужава си.

ХаХаХа – ИмПро #100

1haha

може и да си чул вече за ХаХаХа ИмПро театър, но ако не си бил на представление – побързай! великолепни са!

ИмПро не е обикновен театър, а театър на импровизациите, всичко се решава и случва в момента, без сценарий, репетиции. всяко представление е уникално. част от нещата ги решава публиката, а подкрепата й за още по-добри импровизации на сцената – още по-задължителна.

снощи бе 100-ното представление на ХаХаХа. играха безплатно, а публиката бе поканена да дари средства за Mихаил Бояджиев – информация как да помогнете има на smileto.me

хайде, оглеждайте се за следващо представление на ХаХаХа, а дотогава – харесайте страницата им във фб 🙂


Всичко си е супер!

изкуство и предприемачество

IMG_0426

да, изкуството и предприемачеството са две много еднакви и много различни неща, правилно отбеляза Светла в коментар към предния ми пост

основната голяма прилика е, че и за изкуство и за предприемачество трябва много страст и нещо отвътре да те тика да се занимаваш

и за двете трябва самоувереност, отдаденост, иновативност, различно мислене, излизане от шаблона

основната разлика е, че изкуството създава уникати, всяко произведение е за себе си и различно от всичко останало съществуващо въобще и създавано, докато предприемачеството се стреми към създаване на десетки, стотици, милиони еднакви неща

хората на изкуството по-скоро не искат, не обичат да продават произведенията си, защото ги обичат, докато предприемачите напротив, създават продуктите си именно с цел да ги продават, за да печелят

важно е да не забравяме, че и предприемачеството е изкуство

писах още за това, че предприемачеството е отговорност, предприемачество и предизвикателства

бъди различен. ризите в нбу

4пространствата в и около НБУ винаги са пълни с изкуство. понякога наивно, понякога грабващо, понякога незабелязвано.като в университет, като в готино място с мислещи и креативни млади хора.

ризите, проснати на простор из целия партер днес нямаше как да не се забележат. и всички минаващи старателно разглеждаха цялата експозиция. отчасти с досада в бързането, отчасти с любопитство. проектът е на студенти от програма „Графичен дизайн“, департамент „Изящни изкуства“. после ще ги разпродават. избрах си и аз.

готино. различно.