Игри с деца: кубчета, конструктори и развитие

img_0405

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъхновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.

Водните бои – верен приятел навсякъде

IMG_6427

Водните бои – любим и верен приятел за всяко семейство!

Без значение дали денят е дъждовен или слънчев – време е за рисуване. И малки и големи с лекота рисуваме с водните бои и на хартия, и на всякакви различни повърхности. Забавата е голяма.

IMG_6434

Оцветените камъчета – и в планината и на плажа са чуден начин за забава. Семейство, букет цветя или кактуси – лесно, с усмивка и замах на въображението.

IMG_6469

Писах още за рисуване с печати от картоф, Космос в кутия, кукли от чорапи

Космос в кутия

IMG_1632 Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

handmade празници

IMG_1237

Едно от любимите занимания на всички у дома по това любимо за всички ни семейно време е да правим заедно неща. Неща всякакви и от всичко. Започваме още в края на ноември, защото учители, приятели, фамилия – много народ да уважим трябва и производството е голямо.

Всеки път избираме нещо различно – от животни, направени от плодове и ядки, през кукли от чорапчета до картички и украса за елхата.

Материалите са подръчни. Имаме голяма кутия „Неща за правене“ и в нея събираме всичко, което някога може да ни потрябва. Отваряме я и започваме.

Връхновението идва само от желанието и шарените хартии, ножици, лепила и боички. И това е празник. Всъщност това прави празникът истински. Времето заедно, творенето, даването.