кукли от кибритени кутийки

IMG_4109тази игра е забавна и лесна, но ти трябва кутийка от кибрит, което не се намира много лесно. трябват и лист, лепило и нещо за рисуване, например моливи 🙂

сложихме листче отвътре, залепихме и едно отгоре и нарисувахме куклата. а за крачета й служат кибритените клечки. получи ни се добре 🙂

благодарим за идеята на Зори

писах и за играта на паметници – тук

игра на паметници

IMG_4150

онзи ден Слав ни беше на гости и намислихме игра на паметници. споделям я тук, защото ни се получи забавна и можем да я повторим

Али, Лео и Слав намисляха паметници – героични и смешни. и заставаха за по няколко секунди неподвижни, едва сдържащи смеха си. аз ги снимах. после разгледахме всички снимки и единодушно избрахме най-добрия паметник. намисляхме му име, а след това го и нарисувахме.

децата, компютрите, родителството

много хора крият кабелите на компютъра у дома, за да не сяда детето докато ги няма. други крият мишка или клавиатура. междувременно децата заемат липсващото от приятел и пак са онлайн, ако искат. някои инсталират софтуер, който да ги следи, а междувременно децата отидат у съседчетата и там на воля правят каквото им душа иска онлайн. всичко това звучи страшно. но не е.

как да се справим с тази напаст – децата и компютрите? не е лесно, но не е и трудно. ето няколко съвета:

1

1. започнете ги от малки – ако детето е свикнало с компютъра като вещ у дома, вещ, която не се издига в култ, а е както хладилника, пералнята или шкафа, няма да му се впечатлява толкова;

2. научете децата си да са онлайн – нали не ги оставяте да карат колело по улицата преди напълно да са готови за това, минават години докато се научат да се справят сами с колелото навън. същото е и с Интернет – бъдете заедно, показвайте им интересни и полезни места, научете ги да се справят с различни ситуации;

3. не се страхувайте или поне не предавайте страховете си на децата – те са различни от нас, те са digital natives, родени са в тази епоха и съвсем, ама съвсем нямат страховете на неродените в това време към дигиталните технологии като цяло;

4. разрешавайте, а не забранявайте – разбира се, че детето може да играе! но след като си направи домашните и след тази яка игра, която можем да играем всички заедно – например да направим заедно сладки, салата или да играем на дама или 3, 5, 8;

5. давайте личен пример – не може самите вие да висите по цял ден пред компютъра и да искате децата ви да не го правят. когато сте всички у дома и децата са будни – не стойте пред компютъра, а бъдете наистина заедно;

6. измисляйте готини забавления далеч от компютрите – например разходка в парка, да си направите къщичка от кашони, да изиграете една партия шах, да решавате логически задачи – за по-големите, да играете на криеница или цял куп добре забравени, но яки детски игри за по-малките;

7. вкарайте бабите в играта, дядовците също – нека децата учат бабите на компютри, вместо да ги оставят с безкрайните сериали. заедно могат да се забавляват перфектно и онлайн; ще е полезно и за двете страни;

8. имайте доверие на децата си, нека и те да имат доверие във вас и ако имат проблем да се чувстват свободни да поговорят с вас, а не с непознаните, особено онлайн;

9. дайте им свобода – нека направят своите грешки, но винаги бъдете наоколо, за да ги подкрепите при нужда;

10. прилагайте правилото на Том Сойер – малки и на пръв поглед досадни домакински задачки могат да са супер забавление за децата, да ги въвлекат за дълго и крайният резултат да им донесе удовлетворение; освен да играят и да рисуват децата могат успешно да боядисат оградата, изперат мръсните си чорапи, обелят печени чушки, почистят орехи, пометат падналите листа и какво ли още не – ситуация win-win 🙂

видеото за децата и компютрите от форум Родителство през септември 2010 е тук. писах за форума и тук.

местата за игра в моето детство

p1090245

ето ме на три. в центъра на Варна. позирам на баща ми.

летата бяха във Варна. изпълнени с игри. както си трябва за едно щастливо детство. баба ми живееше близо до Морската градина – основно място за игри и приключения. но на съседната уличка, още по-близо, между кооперациите имаше съвсем малка площадка с пързалка, две люлки и пясъчник и помня с умиление това място, на което с братовчедка ми сме прекарали мнооого време в игри. от малко по-късно си спомням и звучния смях по улицата до късно вечер, игрите на „стражари и апаши“, на гоненица и криеница. времената бяха други. наистина бяхме по цял ден безгрижно навън във весели и безкрайни игри.

p1090243

днес децата ни имат други забави, играят повече у дома, в парковете сами не ги пускаме, а в градинките по-често гледката е тъжна – и да има пързалка и люлка често са счупени и опасни, отделно небоядисвани с години, а кошчетата и всичко наоколо прелива от боклуци. не виня кмета или общината за това. всички сме виновни. но мечтая за едни по-добри места за игра за нашите деца.

ето я кварталната градинка при бабата на моите деца. добър столичен квартал, с доста деца, хубаво място, похвално все още не отчуждено за строеж на супермаркет или блок. картинката е плачевна.

ясно е, че всяко поколение живее в различни условия. ясно е, че няма да пускаме децата по улиците със спокойствието, с което са го правили нашите родители. но поне малко по-красиви и чисти да са местата за игра. няма да дочакаме неволята. по-добре е да вземем нещата в свои ръце. и вместо да седим така безучастно ей там по пейките за няколко минути да оберем боклуците наоколо, контейнерът е наблизо. така освен, че децата ни ще играят на чисто и ще им дадем добър пример, а и ще ни е по-трудно после да хвърлим на тревата фас, празна бутилка или опаковка от солети. а напролет можем и да боядисаме заедно в някоя съботна сутрин пейките и люлките, нали е за нас и нашите деца.

2600

ще се радвам на една разходка назад във времето – как, къде и на какво сте играли в детството си Поли, Гори, Лидия, Райна, Силвина, Денис, Андрей 🙂

играта да има правила, които да важат за всички

това искам – играта да има правила, които да важат за всички.

– ако някой е карал пиян или догиран и е отнел човешки живот/и – да получи заслуженото, дори да е „ВИП“.

– ако някой е взимал подкупи, обрал хазната, разпределял по роднински държавни/общински земи/гори – да получи заслуженото, дори да е (бивш) премиер.

– ако някой е мърсил – да си изчисти.

време е.

Rayn@ пак дава награди

леко подсещане – aко още не се сте участвали за наградата в блога на Райна по случай 14 февруари, все още можете да го направите като напишете коментар на български или английски език, споделяйки ваши мисли за любовта или любим/и цитат/и.

победителите от коледната игра са …

и така, след като на 25-ти декември с Райна стартирахме, днес – както бе обявено – финализирахме коледната игра и в 19 ч в присъствието на Велян изтеглихме победителите. с отговор на въпроса какво си пожелавате за 2009-та се включиха 16 души. обещах 7 награди и изтеглих 7 имена

условията на играта и участниците са тук

а победителите са:
p3260033

1. Андрей, 2. Димитър Димитров, 3. Петър Рашев, 4. Rayn@, 5. Боряна, 6. Албена Тодорова, 7. O_C_E_A_N_I_A – честито! моля, изпратете своите адреси, за да ви изпратя наградите, а на тези от София – да се видим и да ви ги дам, ще ми е приятно
на останалите 9 души, които участваха, но не спечелиха пожелавам късмет през 2009-та, а на всички ни здраве и успех!

ето снимка с подаръцте – книги и игрални комплекти

p3260006

ето ни и нас с Райна и Велян след тегленето на наградите

p3260034sm

ето и късметлиите от наградите на Райна

спечели подарък – какво очакваш от идващата година

тъй като нормативът ми за участие в блог-щафети за 2008-ма остана неизпълнен по примера на Велян и Райна решавам да ви задам въпрос и да раздам новогодишни подаръци!

въпросът е: какво си пожелаваш / очакваш / искаш от 2009-та?

отговорите очаквам като коментари на този пост, а наградите ще са цели 7 и ще ги теглим с Райна в присъствието на Велян на 7-ми от 7 ч. в Your Place

вие сте на ход 🙂