Игри с деца: кубчета, конструктори и развитие

img_0405

Детското развитие е тема, която живо ме вълнува. Не само защото имам три деца, но и мнооого назад във времето, преди да се появи онлайн маркетинга на пътя ми и да се вземем от пръв поглед, се занимавах с изследване на децата, детското мислене, въображение и развитието им. Имах прекрасни вдъхновители до себе си – Фели Стоянова, Искра Баева, Вероника Вълканова. Този пост посвещавам на тях с много любов.

Разбира се, че на децата днес електронните устройства са доста по-лесни, интуитивни и привлекателни. С часове са способни да са пред дисплеите. За нас, родителите, това често е удобно, лесно. Начин да намерим малко тишина или време за свои дела и мисли у дома, в колата, дори в заведения. Не, колкото и да намирам за важно децата да са в крак с технологиите, не одобрявам безумно многото време, което ги оставяме на тази дигитална детегледачка. Особено не харесвам по време на хранене вместо живото общуване на детето да се пуска филмче, за да се „прилъже“ да яде. Но, това е друга тема.

Често ме питат какво правя аз, за да се спасяваме от устройствата. Истината е, че има начини. Като се намислят нови и нови забавни неща, игри, места без устройства. Без да е нужно последният факт да се подчертае.

Ето например как кутия #MEGABLOKS от серията #FirstSteps ангажира около три часа от вниманието на Лео този уикенд. Само я отворихме заедно и попитах какво избира да построи и магията започна да действа. Кубче след кубче, цвят след цвят се редяха различни фигури, които влизаха в сюжети, диалози, битки, пяха и подскачаха из детската сктая дълго.

Много вярвам в креативността, защото тя ни прави различни. Креативност не е само това да си художник или актьор. Креативност се изисква в много професии – от лекар, адвокат при намирането на сложни решения, до архитект, строител, инженер. Ще пиша за това в следващ пост – книгата на Луис Басат Креативността ме двъхнови много. Но знам, че е добре да полагаме усилия да възпитаваме децата си в креативност и да им помагаме да я откриват и развиват в себе си. А конструктивните игри още от малки са доста атрактивен начин да го постигаме.

Ето така, в неделния ден, малко споделени размисли за креативността, създаването, децата и тяхното развитие.

Децата и електронните игри или Кой запали Луната :)

1тtat

Няма какво да се заблуждаваме – децата ни играят електронни игри. На телефона, на таблета, на лаптопа, на компютъра. Играят по много. Не само моите, но всички.

Не можем много да лимитираме игрите. Но поне можем да си направим труда да подберем готини, забавни, но и образователни игри, за да е това време освен приятно за децата и полезно за тях.

В цялото това говорене за електронните устройства и за игрите попаднах на чудна игра, която освен всичките си хубости, които ще изредя след малко е и създадена тук, в България, което много ме радва!

Играта е Кой запали Луната на TAT Creative 🙂

Моите у дома много й се зарадваха, както и аз – усмихна ме много защото е:

  • красива, ама много красива;
  • пъстра и магическа;
  • забавна и занимателна;
  • учи ги и ги води към любопитство 🙂

Хайде, играйте. И да не ги ограничаваме! 🙂

градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

Космос в кутия

IMG_1632 Оригиналната версия на тази забавна и полезна игра е „Космос в кутия“ (например стара кутия от обувки, служи за небето), нашата версия се оказа малко по-обширна и не се побра в кутия, та стана „Космос в кухнята“ 🙂 За да научат по-лесно реда на планетите от Слънчевата система и да си ги представят по-добре ето какво направихме. Нужните материали са подръчни във всяка къща с деца – цветни моливи, бяла листове хартия, ножица, конец, тиксо или лепило и добро настроение. Не използвахме пергел, рисувахме на ръка планетите. Гледахме от една енциклопедия и импровизирахме цветове и размери. Вероятно е доста ненаучно, но като за първа фаза върши идеална работа. И забавлението е голямо, а кухнята – украсена! Ето така с децата и планетите 🙂

игри с децата – кукли от чорапи

1a

една от любимите игри с майсторене с децата е да си направим кукли от самотни чорапчета. случва се и в най-добрите семейства да се изгуби чорапче. другото остава самичко и за да не му е тъжно с малко помощ, детска фантазия, няколко копчета, конец и игла се превръща със забавна игра в кукла, извънземно, човече или просто нещо симпатично за гушкане, за подарък на приятел или за украса. никак не е трудно, а в зимните вечери – още по-приятно занимание за цялото семейство. опитайте!

на снимката – човече от чорапогащник за тяло и глава, два еднакви дълги шарени чорапа за уши и малко чорапче за нос, изработка на Марена за около два часа вчера в Ателие за деца и родители Чудо Голямо

есенни рисунки с листа

1есеното забавление е глямо покрай пъстрите листа – апликациите стават лесно, а въображението само се развихря, само дайте на децата сами да подберат материалите си, да разполагат с лепило и време и ще сътворят чудеса

на снимката – лице на принцеса от Стефи

есен и игри с кестени

17

игрите през есента имат свой чар – с дъх на сладки плодове, с допира на гладки кестени, с цветовете на падащите листа и всичко това нежно огряно от последните слънчеви дни

18

тази игра е за цял ден – първо цяла сутрин събиране на материали в парка, пълнене на джобове, тичане, забава

част втора е изработката на всякакви чудати или пък по-познати човечета, животинки, нещица с очи големи, странни крака, понякога стоножки, понякога гъсенички

и част трета е – театрално разиграване на наличния състав в смешни пиески. тук е най-трудно, защото публика е задължителна, както и аплодисменти, но в слънчевия ден навън такава лесно се намира 🙂

12

писах още птиците отлитат на юг, забава в кухнята, разделители за книги, кукли от кибритени кутийки, игра на паметници

игра с децата: птиците отлитат на юг

IMG_7306

едно от най-красивите неща, които може да се наблюдават в края на лятото е събирането на птиците на ята и подготовката и отлитането им на юг. за щъркелите това се случва в последните дни на август и ако сте на южното черноморие със сигурност ще ги видите

наблюдаването на птиците е истински красиво, може да трае дълго, защото ято след ято идват още и още – събират се, набират височина, кръжат, отлитат. всички ги гледаме с възторг, обич и респект

а след това можем да опитаме да ги преброим, да ги снимаме, да ги нарисуваме – в полет или кацнали сред полето, да поговорим за тях – защо отлитат, какво ядат, как живеят и как хората им пречат или помагат

и догодина, през пролетта, дори без да им показваме, децата сами ще извикат, сочейки към небето „ето ги! ето ги! връщат се!“

да готвим с децата – забава в кухнята

IMG_3771една от много забавните и любими игри при нас е да готвим заедно – да месим хляб, да режем зеленчуци за салата, да разбиваме мляко за таратор, да белим чушки или дори да си правим палачинки – заедно 🙂

да, съгласна съм, в кухнята всичко става в брашно, мляко или парченца краставици, но пък имаме и доста ползи:

– във време, в което в други занимания един би бил готвещ в кухнята сам, а друг играещ другаде из дома сме заедно, в обща дейност,

– децата поне 30-60 минути не са пред телевизора или компютъра,

– научаваме ги как се готви и от къде идва храната (а не от кутии от магазина),

– децата обичат да месят, да режат, да бъркат, да подават продукти, да отмерват – така те броят, развиват фина моторика, научават нови думи,

– децата много обичат да ядат това, което сами са сготвили и естествено – то им е по-вкусно и шансовете да хапнат се увеличават многократно,

– обядът или вечерята са готови за всички и детето се гордее с приноса си за цялото семейство.

понякога дори да имаме деца на гости ги въвличаме в забавата да готвим заедно. и става още по-вкусно и добре. и не, не говорим за деца на 8-10 и нагоре, говорим за малки – 2-3 – 5-6 годишните. от рано. опитай 🙂

коте – разделител за книги

IMG_4116

разделител за книги – твой си, усмихнат или замислен – какъвто си го направиш

това е Фокси, трябваше да е лисица, но се получи коте. картон, моливи и ножица и малко свободно време, и деца, които да обичат да майсторят (те всички деца обичат)

благодарим за идеята на Лидия

още идейки за игри с деца – игра на паметници и кукла от кутийка кибрит