градско земеделие: 7 неща на които зеленчуковата градина учи децата ни

IMG_2366

първо да кажа, че грижата за зеленчуковата градина в София не изисква часове работа, а е по-скоро хоби, отмора, забавление за всички от семейството. и се случва някак естествено и като част от всичко останало. да, заедно с това носи наслада, приятно е и е още един начин на време заедно.

на какво се учат децата покрай градината?

грижа. не, не грижата като бреме, като нещо досадно. а като обич, загриженост, радост от времето заедно, от резултата. радост да виждаш, че нещата се случват, зеленчуците растат всеки ден още малко и още малко.

живот. животът е цикъл. от семето до плода. от отпадъчните зеленчукови кори и обелки на ябълки и дини, до компостната пръст и силата да започнеш и волята да живееш.

постоянство. всеки ден. всеки ден без умора и без оплакване, с радост и усмивка, защото е хубаво. ако забравиш да полееш, има не малък шанс да го изгубиш …

не всичко става. да, слагаме 10 семенца, а излизат 8 кълна, от които реално оцеляват до плод едва 5. така е и в живота. и това е нормално, а не трагично.

всеки може. всеки може да се грижи. въпрос на желание, не на възраст.

всички са толкова еднакви, колкото и различни. всеки има своето кътче, своите корени домати, краставици, босилек. но всеки е различен, макар и на пръв поглед еднакъв с другите. и това е толкова чудесно.

най-вкусното. няма по-вкусен домат от този, за който си се грижил и си отбрал сам.

много харесвам и силно поддържам идеята за зеленчукови градини и във всяко училище. във всяко. не само подправки. вярвам, че може и ще носи много и на децата, и на учителите.

писах още:
компост и компостиране

алтернативни саксии за разсад

началото на градината

зеленчукова градина в София. есен.

IMG_0669

лятото се изтъркули бързо. не писах много, защото протестирах. но градината бе добра към нас и след пролетните дейности, за които писах ни даряваше щедро със зеленчуци ден след ден

есента е тук и преди първите студени дни, в които сутрин става около 0 обрах последните зелени доматчета, оставащите няколко краставички, обрахме царевицата за пуканки, наронихме я и оставихме да съхне. сланата попари зелените части на зеленчуковите насаждения и отведнъж те се натъжиха и улиняха. и това някак звучи тъжно, но е началото на следващия цикъл

всички зелени листа, стъбла събрахме и разбира се – в компоста. пръстта отново е мека и рохкава, както напролет. отгоре оставяме пласт листа от дърветата, това е като тор. останаха и невена и латинката, за да красят и за да помагат на почвата да се възстанови

в малък участък ще опитаме с есенен спанак. казват, излизал за 20-тина дни. после ще споделя.

IMG_0673

писах още за тиквичките, борбата с белите мушици, битката с охлювите в градината.

зеленчукова градина в София. тиквички

IMG_2901

тиквичките са много красиви – цъфтят в жълто и радват окото. изискват място, защото листата им стават огромни. също така обичат да са поливани. сложили сме ги на слънце и им е добре

както и доматите и краставичките бяха нападнати първо от охлюви, после от мушици

от засадени 4 коренчета (копито купихме два от пазара на Красно село по левче и два от Сандански пак толкова, едно стана жертва на лакомите охлюви, но другите три оцеляват

по-малко от месец след разсаждането вече първите няколко малки тиквички наедряват всеки ден и за около седмица ще са готови

в заключение: за едно семейство 3-4 корена тиквички са достатъчни 🙂

писах още за зеленчуковата градина в София тук и тук

зеленчукова градина в София. началото.

photo

съвсем експериментално тази година решаваме да опитаме със зеленчуци собствено производство, отгледани в София, по натурален начин, без претенции за пермаземеделие или био, по-скоро чисто, естествено и възможно по-органично. просто заради земята, за това да опиташ да си отгледаш храната. без знания, лаишки, но с мерак

онлайн няма много ресурси на български език по темата, макар да знам вече доста хора експериментират в по-скромни или по-сериозни мащаби с органично земеделие у нас. и в последните години стават все повече. и това ме радва

говорих с приятели, които опитват с перма земеделие в последните 2-3 години. споделиха че се случва и да, възможно е. че изисква не малко усилия, че с ентусиазъм продължават

но защото няма много систематично писано, макар тук-там да се намира инфо във форуми – ще споделям тук опита от този наш експеримент

почистихме от камъни и подготвихме лехата. купихме готов разсад, защото бяхме закъснели да правим свой. домати, краставици, тиквички. експериментално боцнахме царевица за пуканки от пакетче био царевица за пуканки и тя тръгна. добавихме грах (семе), чесън (от изостаналите главички чесън от зимата), магданоз и босилек от семе

подготовката на земята и засаждането на разсада са идеална забава с деца. надпревара кой ще намери повече камъчета, а после – всеки има своя корен домат и се грижи за него и за цялата градинка да е добре. и наблюдения сутрин и привечер всички растения ли са ок, имат ли нужда от поливане и какво са опостушили охлювите

мда, за момента установихме казус номер едно – охлювите – голи и не голи. сезонът е влажен и има доста охлюви. те са много лакоми и опасват масивни зелени площи за нула време. до тук два доста едри разсада от тиквички и един на краставичка, както и няколко царевици. търсим спасение. в следващия епизод ще разказвам за него